№ 50400

София, 14.10.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б. Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: В. М. ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваното от съдия К. М. гр. д. № 852 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на О. Д. чрез пълномощника й старши юрисконсулт Т. И. против решение № 91 от 30.11.2021 г., постановено по гр. д. № 488 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено решение № 260191 от 28.06.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на Окръжен съд - Хасково за осъждане на О. Д. да заплати на М. Т. Т. сумата 14 149 лв., от които 12 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и 2 149 лв. обезщетение за имуществени вреди от настъпилия на 16.06.2020 г. инцидент (падане вследствие неравност на тротоарната настилка) в [населено място], [улица][жилищен адрес] ведно със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2020 г. до окончателното й изплащане.

М. Т. Т. е подала чрез пълномощника си адвокат К. Г. писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира присъждане на възнаграждение на адвокат К. Г. за оказаната й безплатна адвокатска помощ.

Касационната жалба против въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в предявения размер от 2 149 лв. е процесуално недопустима на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съгласно посочената норма от касационен контрол са изключени решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Претенциите за обезщетяване на имуществени и на неимуществени вреди се заявяват с отделни искове при условията на обективно кумулативно съединяване. Искът за обезщетяване на имуществени вреди е с цена 2 149 лв. и в тази част въззивното решение е влязло в сила с постановяването му на основание чл. 296, т. 1 ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди, касационният съдебен състав съобрази следното:

Въззивният съд е констатирал, че О. Д. е оспорила механизма на инцидента и е заявила възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени вреди (в размер на 26 000 лв., като във въззивното производство предмет на инстанционен контрол е първоинстанционното решение, с което присъдено обезщетение в размер на 12 000 лв.). Приел е за установено, че на 16.06.2020 г. ищцата М. Т. Т. е паднала на тротоарната пътека пред вх. А на [улица]бл. 7 в [населено място], вследствие на което е получила открито счупване на костите на дясната предмишница, като съдебно-медицинската експертиза установява, че такава фрактура може да се получи при спъване и падане на терена с подпиране на дясната ръка.

Въз основа на показанията на свидетеля В. В., очевидец на инцидента и на Е. К., дъщеря на ищцата, както и доколкото липсват такива, които да сочат на друга причина за падането на ищцата, апелативният съд е приел, че инцидентът е настъпил поради спъване в надигнатите и разместени тротоарни плочки.

Въз основа на съдебно-медицинската експертиза е приел, че вследствие на инцидента ищцата е претърпяла открито счупване на костите на дясната предмишница в отдалечения им край, което е причинило трайно (за повече от 30 дни) затруднение в движението на дясната ръка, като и към момента не е напълно възстановена и предстои операция за сваляне на чуждите тела, налице е оток, болка и ограничени движения в китката, макар и не толкова остри ищцата все още чувства болки, движението на китката е затруднено и макар да е в състояние е да се обслужва сама, докато не се свали импланта и не се проведе курс на рехабилитация не може да се приеме, че е напълно възстановена, а въз основа показанията на свидетелката Е. К. – че след инцидента ищцата отишла да живее при нея, тъй като не можела сама да се обслужва, като около месец след изписване от болницата била на легло, вечер не можела да спи, постоянно се оплаквала от болки в ръката, започнала да вдига кръвно и в момента поради поставените пластини в китката не може да я свие напълно, изпитва силни болки при застудяване на времето.

Въззивният съд е направил извод, че ответната О. Д. чието е задължението да поддържа и ремонтира общинските пътища, част от които са и тротоарите, следва да заплати обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди – болки и страдания от оперативна намеса с поставяне на инплант, обездвижване на ръката, силни болки, които и към момента не са отшумели, дискомфорт в ежедневието, проблеми, свързани с движението на китката, предстояща оперативна намеса за отстраняване на инпланта и цялостно негативно отражение на инцидевнта върху качеството на живот. Приел е, че сумата 12 000 лв. е адекватна компенсация на претъпените от ищцата неимуществени вреди.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, О. Д. се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните въпроси:

1) следва ли съдът да приеме за редовна искова молба, в която при дело за деликт ищеца е дал алтернативно описание за начина, по който е настъпило увреждането и препятствието, което го е причинило и засяга ли се по този начин принципа на състезателност в процеса и реализирането на защитата на ответника в пълен обем;

2) допустимо ли е свидетелските показания да променят или разширяват твърденията, въведени в процеса от страна на ищеца;

3) следва ли съдът да извърши преценка поотделно и в своята съвкупност на всички събрани по делото доказателства, които носят информация относно релевантните факти, в частност свидетелските показания на заинтересовано лице и показания на очевидец относно механизма на настъпването при деликтен иск;

4) задължен ли е въззивния съд при произнасяне по спорния предмет по делото да извърши отново преценка на всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страната в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях.

К. съдебен състав не констатира наличието на основание за допускане на касационно обжалване.

Въпрос едно следва да се квалифицира под основанието по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК и е свързан с доводите на ответната община, заявени още в отговора по чл. 131 ГПК, че исковата молба е нередовна, тъй като не съдържа ясни твърдения за механизма на увреждането – описанието на механизма и вида на препятствието са въведени от ищцата по алтернативни начини: „счупени/разместени тротоарни плочки“, „спъване/стъпване в неравност“. Посочените доводи не могат да бъдат свързани с редовността на исковата молба, нито с възможността ответникът да реализира защитата си в пълен обем, тай като ясно е твърдението, че увреждането е настъпило в резултат на неизправност на тротоарната настилка, което обуславя и възможността ответникът да се защити, установявайки, че неизправност липсва (без значение дали се касае до счупени или разместени тротоарни плочки и дали ищцата се е спънала на неравност или е стъпила в неравност).

Касаторът не посочил практика на ВКС, която да дава тълкуване по втория въпрос, а следователно поставя същия при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въпросът е свързан с доводите относно свидетелските показания за конкретното място на падането на ищцата (на тротоарната настилка от западния край на тротоара на входа на блока според св. В. В. и непосредствено до дървото от западния край на входа според Е. К.), а ищцата твърди, че е паднала централно пред входа, докато назначената от съда съдебно техническа експертиза е дала заключение за състоянието на настилката от източния край на [жилищен адрес].

При тази обосновка основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице. Тезата на касатора по същество е, че точното местоположение на падането централно пред входа според твърдението на ищцата е част от индивидуализацията на спорното право и затова същото не може да бъде променяно или разширявано от съда въз основа на изводите му от събраните доказателства, вкл. свидетелските показания. Тази теза е неотносима към данните по делото. Мястото на настъпване на непозволеното увреждане е посочено и от ищцата и от съда, и от свидетелите като тротоарната настилка в [населено място], [улица][жилищен адрес]. Твърденията на ищцата и свидетелите за конкретното място, на което се намира неизправността на тротоарната настилка (централно срещу входа или от западната страна на входа) са резултат от индивидуалните особености на лицата, способността им да се ориентират в пространството спрямо конкретни обекти и да посочват тяхната точна ориентация спрямо географските посоки и не могат да бъдат свързани с довода в касационната жалба, че съдът е извлякъл от свидетелските показания твърдения на ищеца, които той не е направил.

Неотносим към данните по делото е и третия въпрос, доколкото в случая между показанията на свидетеля-очевидец и свидетеля-дъщеря на ищцата липсва противоречие или несъответствие.

Четвъртият въпрос касае присъденото обезщетение за имуществени вреди, а в тази част касационната жалба е процесуално недопустима.

С оглед изхода на настоящото производство и на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗЗД О. Д. следва да бъде осъдена да заплати на адвокат К. К. Г. възнаграждение за оказаното безплатно представителство на М. Т. Т. при изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 859.02 лв. с ДДС.

С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационна жалба вх. № 6495 от 31.12.2021 г. на О. Д. против решение № 91 от 30.11.2021 г., постановено по гр. д. № 488 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – П. в частта, с която е разгледан предявен от М. Т. Т. иск за обезщетяване на имуществени вреди от деликт на 16.06.2020 г. с цена на иска 2149 лв.

Определението в тази част подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд на Р. Б. в едноседмичен срок от съобщаването му на О. Д.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 91 от 30.11.2021 г., постановено по гр. д. № 488 по описа за 2021 г. на Апелативен съд – Пловдив в частта, с която е разгледан иска за обезщетяване на неимуществени вреди от деликт на 16.06.2020 г.

ОСЪЖДА О. Д. ЕИК 000903533, [населено място], [улица] да заплати на адвокат К. К. Г., личен № [ЕГН], адрес на кантора: [населено място], [улица], ет. 2, офис 217 сумата 859.02 лв. с ДДС.

Определението в тези части е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: