5О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50738

гр. София, 13.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втората година в състав:

Председател: Жива Декова

Членове: Александър Цонев

Филип Владимиров

като изслуша докладваното от съдията А. Ц. гр. д. № 4922/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от „Травелмания“ООД срещу решение №261702/20г., постановено по гр. д. 15194/19г. на СГС, с което е признато за установено, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 21,ал.4 ЗДФИ и чл. 26 ЗДФИ, че ответникът „Травелмания“ООД дължи солидарно с П. Т. К. на ищеца „Рибни ресурси“ ЕООД следните суми: 3121,20лв., заедно със законната лихва от 05.06.2014г.; 3602лв. заедно със законната лихва от 11.07.2014г.; 571,20лв. заедно със законната лихва от 12.08.2014г.; 1530лв. заедно със законната лихва от 29.07.2014г..

Касаторът иска допускане на касационно обжалване на основание „очевидна неправилност“, евентуално на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по следния формулиран въпрос- „Каква е доказателствената сила на събраните писмени доказателства и гласни доказателства, и може ли съдът да мотивира решението си само въз основа на гласните доказателства?“.

Настоящият състав на ВКС счита, че липсват основания за допускане на касационно обжалване по следните съображения:

Въззивният съд е приел, че срещу двамата ответници е издаден акт за начет за търсене на пълна имуществена отговорност от солидарно отговорните ответници по ЗДФИ за установени вреди за периода от 01.08.2013г. до 18.09.2014г. за „Рибни ресурси“ ЕООД с размера на неоснователно платените суми по фактура №[ЕГН]/02.06.2014 г. - 3120,00 лв. и такса превод в размер на 1,20 лв.; по фактура №[ЕГН]/04.07.2014 г. - 3600 лв. и такса банков превод в размер на 2,0 лв.; по фактура №[ЕГН]/29.07.2014 г. - 1530 лв., и по фактура№ [ЕГН]/14.08.2014г.-570лв. и такса от 1,20лв. или общо в размер на 8 824,40 лв. в полза на „Травелмания“ ООД за непредоставени действително хотелиерски услуги на командировани лица в Гърция, за което солидарно на основание чл. 21, ал. 4 от ЗДФИ пълна имуществена отговорност носи ответника П. Т. К., в качеството му на управител и лице, разпореждащо се с парични средства на ищеца за периода от 01.08.2013 г. до 18.09.2014 г., извършил неоснователно плащания на парични средства в полза на „Травелмания“ ООД за непредоставени хотелиерски услуги в Гърция, както и на основание чл. 21, ал. 4 във вр. с чл. 21, ал. 3 от ЗДФИ пълна имуществена отговорност носи и „Травелмания“ ООД, получило без основание парични средства, за непредоставени хотелиерски услуги в Гърция, ведно със законната лихва, считано от датата на причиняване на вредата в размер на 875,69 лв. или общо 9700,09 лв. към датата на съставяне на акта за начет - 24.05.2015 г„ както и законната лихва, считано от 24.05.2015 г. до окончателното плащане.

Въззивният съд е направил следните изводи: процесният акт за начет е съставен при спазване на посочения в ЗДФИ и ППЗДФИ процесуален ред за издаването му; не е опровергана презумцията за истинност на констатациите в него; констатираната при инспекцията вреда, настъпила в следствие на разпоредено заплащане на непредоставени в действителност хотелиерски услуги по четири фактури на командировани служители от ищеца по разпореждане на първия ответник и получаването от същите суми без основание от втория ответник, е в причинна връзка с противоправно поведение на ответника П. К. като управител на ищцовото дружество. За да направи тези изводи, СГС е приел за достоверни показанията на св.Г., за която има издадена от първия ответник заповед за командироване до Гърция, [населено място] за срок от четири дни, във връзка с процесните фактури, която обаче изрично е посочила, че, не е пътувала до Гърция и не е получавала заповед за командироване, както и не е осчетоводявала разходи, свързани с пътуване до Гърция със служебния автомобил на дружеството/както е посочено в отчети по същата командировка/. Посочила е също и, че К. Г., за който е издадена заповед за командироване за същия период, също не е бил в Гърция. Въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетелят К. и свидетеля К., които твърдят, че са били командировка в Гърция, но само заедно с управителя П. К., но не си спомнят дати и имена на хотели, в които са отсядали, освен това - по процесните четири фактури не се установява и П. К. да е пътувал в Гърция, каквито твърдения няма и от него самия като ответник по делото. СГС е приел, че писмените доказателства по делото, включително и тези приложени от втория ответник, не провеждат обратно доказване, при условията на пълно и главно доказване. Потвържденията за резервации от гръцкото дружество, с което ответникът „Травелмания“ООД има рамков договор за съвместна дейност, както и потвържденията от хотел П. Б. Гърция за резервация на посочените лица и за получаване на суми, без посочване на конкретен размер и, че не разполагат с информация дали гостите са настанени, не доказват извършването на хотелски услуги по процесните фактури. Приложените вносни бележки за извършени банкови преводи от „Травелмания“ ООД към гръцкото дружество, без установяване на връзка на плащания с процесните фактури, също не доказват реализирана хотелска услуга. Извършената данъчна ревизия на процесните фактури относно дължимия корпоративен данък не установява реалност на услугата.

Направените изводи от въззивния съд, сами по себе си, не са в противоречие с правилата на формалната и правна логика, за да е налице основанието за допускане на касационно обжалване поради „очевидна неправилност“. Въззивният съд първо е направил извод за редовността на акта за начет, и след това е възложил тежестта за доказване на ответника. След това са обсъдени писмените доказателства, представени от ответниците, и в съответствие с правилата на формалната логика е заключено, че сами по себе си не налагат единствен и категоричен извод за извършени хотелски услуги. А в съответствие с правилата на правната логика е заключено, че доколкото свидетелските показания противоречат на писмените доказателства, то не е проведено обратното доказване от ответниците.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Формулираният правен въпрос не е обуславящ, защото не е въпрос по тълкуване на правна норма, която да е приложена от въззивния съд (т. р. №1/2010г. на ОСГТК). Това е въпрос по правилността на решението, тъй като се изисква преценка от ВКС на събраните по делото доказателства, която дейност се извършва едва в производството по чл. 290 ГПК, поради което въпросът е извън приложното поле на чл. 288 ГПК. Дори да се приеме, че въпросът е поставен във връзка със задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото, доколкото касаторът оспорва, че не са обсъдени писмените доказателства, представени от него, то следва да се посочи, че СГС е изпълнил процесуалните си задължения в съответствие с практиката на ВКС по чл. 235 и чл. 236 ГПК като е обсъдил всички доказателства по делото, включително и тези, за които касаторът твърди, че не са били взети предвид от съда. Освен това, ако се приеме, че въпросът е относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото, и при условие, че има трайно формирана практика на ВКС по правния въпрос, то искането по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по правната си същност ще е искане за изменение на трайно установената практика. Това искане обаче, ще е неоснователно, поради липсата на предпоставките за изменение на практиката - промяна на законодателството или на обществените условия (т. р.№1/10г. на ОСГТК).

В обобщение липсват предпоставките за допускане на касационно обжалване, защото поставеният въпрос не е обуславящ, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с практиката на ВКС по процесуалния въпрос относно задължението на въззивния съд да се произнесе по всички доказателства по делото, и липсват предпоставки за изменение на тази практика, и също така мотивите на въззивното решение не са в противоречие с правилата на формалната и правна логика.

С оглед изхода на спора в полза на ищеца по делото „Рибни ресурси“ЕООД следва да се присъдят разноски за настоящото производство в размер на 800лв., представляващи платен адвокатски хонорар.

Воден от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №261702/20г., постановено по гр. д. 15194/19г. на СГС.

Осъжда ответника по делото „Травелмания“ЕООД да плати на ищеца „Рибни ресурси“ ЕООД разноски за настоящата инстанция в размер на 800лв..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: