О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50730

Гр.София, 12.10. 2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря ..., като разгледа докладваното от съдията Русева г. д.N.1231 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. К. срещу решение №.359/14.12.21 по г. д.№.660/21 на ОС Русе - с което, след отмяна на решение №.260551/27.07.21 по г. д.№.5937/20 на РС Русе, предявеният от касатора иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за установяване недължимост на сумата 7148,40лв. корекция за периода 11.11.15-24.09.20 е отхвърлен, ведно със съответно произнасяне по разноските

Ответната страна „Електроразпределение Север“АД оспорва жалбата, в това число с твърдения, че е недопустима и не съдържа точно и мотивирано изложение на касационните основания; претендира разноски.

Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение е прието, че Н.К. е абонат на ответника, който притежава имот, присъединен към електрическата мрежа, поради което и отношенията между тях се регулират от Закона за енергетиката /ЗЕ/ и издадените по силата на законовата делегация на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ ПИКЕЕ; съгласно чл.55 ПИКЕЕ когато се установи, че са налице измерени количества в невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество еленергия в тези регистри; преизчисляването се извършва въз основа на две предпоставки – констативен протокол, съставен по реда на чл.49 ПИКЕЕ, и метрологична проверка /чл.55 ал.2/. По делото е установено, че на 24.09.20 служители на ответника са извършили проверка на СТИ и са установили натрупано количество преминала еленергия в невизуализирания регистър; съставили са констативен протокол; извършена е и метрологична проверка. Посочено е, че протоколът на БИМ е официален свидетелстващ документ, чиято доказателствена сила не е била оспорена от ищеца, поради което отразените в него констатации обвързват съда. Въз основа на това операторът на мрежата е начислил измереното количество в невизуализиращия се регистър за периода от монтажа до демонтажа – 11.11.15-24.09.20, като сумата е математически правилно изчислена. Прието е, че съгласно чл.56 ал.3 ПИКЕЕ преизчислените количества електрическа енергия се фактурират по действащата за периода на преизчисляване прогнозна пазарна цена на еленергията за покриване на технологичните разходи, определена от КЕВР на съответния оператор – като идеята зад това прогностично определяне на цената е и възприетото нормативно решение, че за периода, в който СТИ е било технически неизправно, няма как да се определи с точност вида, количеството, подневното потребление на еленергията. В случая констатациите от протокола на БИМ и съдебно-техническата експертиза водят до извода, че процесното СТИ е метрологично годно, показанията му са правилни, при спазване на съответните параметри за допустимо отклонение /грешка/ в отчитането. Единствените причини да не съответства на техническите изисквания е препрограмирането му да отчита еленергия през невизуализирания четвърти регистър - други външни повреди или вмешателства не са били установени. За неоснователни са намерени доводите, че следва да бъде доказано кога и от кого е била извършена неправомерната софтуерна манипулация на СТИ и в този смисъл да се доказва вина на крайния потребител. Отразено е и, че съгласно чл.183 ЗЗД когато е доставено определено количество еленергия, но по грешка то е отчетено в по-малко, и съответно е заплатена по-малко от дължимата цена, купувачът дължи доплащане на разликата. Разпоредбата на чл.10 ал.1 ПИКЕЕ задължава консуматора на съответната мрежа да осигури възможност за визуален достъп само до визуализираните регистри.

Касаторът се позовава общо на чл.280 ал.1 т.1 и чл.280 ал.2 пр.3 ГПК.

Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря почти дословно съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване-при разглеждане на касационната жалба по същество, а не в настоящата фаза на селекция на жалбите по критериите на чл.280 ГПК /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР №.1/09 от 19.02.10/. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид.

Доколкото Н.К. се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика – изложени са подробни мотиви, които не са произволни, и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност.

С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Разноски за адвокатско възнаграждение на ответната страна не се присъждат, тъй като не са представени доказателства за направени такива /към отговора не е приложен и описания в същия списък с разноски/.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на Трето гражданската отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.359/14.12.21 по г. д.№.660/21 на ОС Русе.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: