№ 50426

[населено място], 12.10.2022 год.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, през две хиляди двадесет и втора година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Ч.

ЧЛЕНОВЕ: Р. Б.

В. Х.

като разгледа докладваното от съдия Божилова ч. т.д.№ 1984 по описа за две хиляди двадесет и втора година, съобрази следното:

Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал. 1 т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Г. А. С. против определение № 136/23.06.2022 г. по т. д.№ 96/2022 г. на Апелативен съд – Бургас, с което мнозинството на състава е потвърдило определение № 282/10.05.2022 г. по т. д.№ 50/2022г. на Бургаски окръжен съд. С потвърденото определение е прекратено образуваното, по иск на жалбоподателя против „СУПРАМ„ ООД / в ликвидация /, исково производство, поради заличаване на търговското дружество в хода на същото, респ. прекратена правосубектност на единствената конституирана ответна страна в процеса. Жалбоподателят оспорва правилността на всеки от решаващите мотиви на въззивния съд и поддържа особеното мнение на съдията - докладчик, като съобразило всички релевантни за преценка допустимостта на производството обстоятелства, а именно : 1/ заличаването на търговското дружество след иницииране на спора - с предмет установяване вземане на ищеца, като кредитор на същото ; 2/ уведомяване на ликвидатора за така образуваното и висящо исково производство ; 3/ предявяването - преди постановяване на определението за прекратяване на производството – на иск, с правно основание чл.29 ЗТТРРЮЛНЦ, за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство – заличаването на търговеца – поради постановяването му при незавършен фактически състав - наличие на неудовлетворен кредитор. Страната поддържа довода си, че заведеният спор по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ се явява преюдициален по отношение на процесния и предполага спиране на производството по същия, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК, като в случай на уважаване на иска по преюдициалния спор ще бъде възобновена, макар занапред / което обуславя и интереса от спирането / правосубектността на ответника, за целите на удовлетворяване евентуалния кредитор – ищеца, във възобновеното производство по ликвидация. Оспорва и правилността на паралелния решаващ извод, за липса на правен интерес от воденето на иска, предвид извършеното разпределение на имуществото на заличеното дружество. Намира, че правният интерес следва да се съобразява с възможността за подобно удовлетворяване, а не да се преценява дали действително това би било постижимо, доколкото последното зависи и от действия извън обхвата на настоящото исково производство.

Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното :

Ищецът Г. А. С., съгласно последна уточнителна молба, е предявил срещу „ СУПРАМ „ ООД / в ликвидация / иск с правно основание чл. 125 ал. 3 ТЗ и евентуално такъв по правилата на неоснователното обогатяване, за осъждане ответното дружество да му заплати сума от 541 862 лева, съставляваща припадащ се на починалия съдружник, негов баща - К. А. С. - дял от натрупана за периода от 2006 г. до смъртта на наследодателя през 2018 г. печалба, ведно със законната лихва върху сумата от момента на нейната изискуемост и до окончателното й изплащане, както и осъждане дружеството да му заплати сумата от 37 842 лева - неправомерно удържан от дружеството данък дивидент.

Преди размяна на съдебните книжа, първоинстанционният съд служебно е установил заличаването на конституирания ответник, поради което, с определение № 282/10.05.2022 г. по т. д.№ 50/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, производството е прекратено, поради липса на правосубектна страна – ответник по спора.

Ищецът е обжалвал първоинстанционното определение с довода, че предходно на постановеното заличаване ликвидаторът на ответното дружество е бил уведомен за така образуваното исково производство по т. д.№ 50/2022 г. на Б. О. съд. Несъобразяването му с това обстоятелство е предпоставило и отправените до първоинстанционния съд искания от ищеца, за обезпечаване на предявените осъдителни искове, чрез спиране на производството по ликвидация, във връзка с които са представени и доказателства за твърдяното уведомяване. Страната е заявила и предявен иск по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, за установяване вписването на несъществуващо обстоятелство - заличаването на ответното дружество, като постановено въз основа на невярно декларирано от ликвидатора – бивш управител – обстоятелство, че дружеството няма неудовлетворени кредитори / т. д. № 156 от 2022 г. на Окръжен съд – Бургас /. Наведени са съображения, че това производство се явява преюдициално спрямо настоящото и предполага спирането му, на основание чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК.

Въззивният съд - мнозинството от състава – е потвърдил първоинстанционното определение, основавайки се на изгубената от ответното дружество правосубектност, със заличаването му от търговския регистър. Счел е, че евентуално, позитивно за ищеца решение по предявения по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ иск, би възстановило правосубектността на ответника само занапред, очевидно изключвайки хипотезата спиране на настоящото производство до приключване на това по чл.29 от ЗТРРЮЛНЦ, респ. извършването на процесуални действия едва след евентуалното възстановяване на правосубектността на ответника. Съображения по доводите за преюдициалност и наличието на основание за спиране по чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК въззивният състав не е изложил. Приел е, че производството е недопустимо и поради липса на правен интерес, предвид вече извършеното от ликвидатора разпределение на имуществото на дружеството, като е посочил, че липсват доказателства ликвидаторът да е бил известен за вземането на ищеца – с предявяването му пред него, нито да е бил уведомен за настоящия спор. В особеното си мнение докладчикът по делото - съдия Х. М. - е споделил доводи за допустимост на производството, въпреки заличаването на ответника, предвид образуваното производство по чл. 29 ЗТТРЮЛНЦ за атакуване вписаното заличаване и качеството му на преюдициален спрямо настоящия спор, обуславящ и спирането на последния на основание чл.229 ал.1 т. 4 ГПК.

В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът е формулирал следните въпроси : 1/ Задължен ли е въззивният съд при разглеждане на въззивната жалба и формиране мотиви на въззивното решение, да направи преглед на доказателствата във връзка с фактологията по случая, относно незаконосъобразност и необоснованост на първоинстанционното решение, поради наличието на представени книжа за уведомяване на ответника по търговски спор, за незаплатени задължения на дружество в ликвидация, чрез връчване на уведомление чрез нотариус ? ; 2/ Поражда ли връчването на нотариална покана с уведомление за наличието на търговски спор, относно неплатен дълг към наследник на починал съдружник, с приложено копие от исковата молба, задължение за ликвидатора на дружество да задели претендираната сума като материален интерес, независимо от това, че по делото не е имало размяна на книжа ? ; 3/ Когато търговско дружество е заличено, поради внасяне на документ с невярно съдържание, деклариращ, че няма неплатени кредитори на дружеството и активите на същото са разпределени вследствие на това неправомерно действие на ликвидатора, може ли въззивната инстанция да приеме, че действията му са породили липса на правен интерес за продължаване на съдебни действия от страна на кредитор със спорно вземане, когато по спора има внесен преюдициален иск по чл.29 от ЗТТРЮЛНЦ? В обосноваване на допълнителния селективен критерий по въпросите, вкл. в самата касационна жалба, формално са посочени основанията по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, но към изложението по чл. 284 ал. 3 ГПК са приложени : решения по т. д. № 949/2018 г. и по т. д.№ 2335/2014 г. на ІІ т. о. на ВКС и тълкувателни решения № 8 /07.05.2014 г. по тълк. дело № 8/2013 г. , № 2/19.11.2014г. по тълк. дело № 2/2014 г. и № 2/09.07.2019 г. по тълк. дело № 2/2017 г. – всички на ОСГТК на ВКС. Касаторът поддържа и очевидна неправилност на въззивното определение, по изложените в доводите за неправилността му съображения.

Първите два въпроса са обусловени от възприетата от въззивния съд липса на доказателства относно уведомяване на ликвидатора на ответното дружество за спорното вземане на ищеца, вкл. като предмет на образувано исково производство. Този довод, обаче, се явява изолиран и по същество в противоречие, а не евентуален, спрямо решаващите мотиви на въззивния съд, тъй като дори да не би бил споделен, не би обосновал промяна в същите - недопустимост на исковото производство поради самия факт на заличаване на ответното дружество. Не са наведени съображения за значението на спора по т. д. № 152/2022 г. на Окръжен съд – Бургас, а и само по отношение основателността на последния е от значение уведомяването на ликвидатора за спорно вземане на кредитор. Предвид това, въпросите не удовлетворяват изискването за правни, тъй като отговор на същите, в позитивен за жалбоподателя смисъл, не би бил от естество сам да предопредели различен правен резултат по спора. Същите не кореспондират на решаващи мотиви от въззивния акт.

Третият от въпросите е формулиран в относимост към един от решаващите мотиви на въззивното определение – за липса на правен интерес, макар въвеждайки предпоставки, относими към другия – за значението на изгубената правосубектност, със заличаването на търговското дружество – ответник, в конкретния случай и при конкретните обстоятелства. Конкретизиран / изключвайки неотносими към конкретния предмет на спора предпоставки, като „внасяне на документ с невярно съдържание „ от ликвидатора и и недобросъвестност на действията му / въпросът се свежда до това : Заличаването на търговско дружество – ответник в исково производство, за установяване вземане на друг правен субект към същото и осъждането му да го заплати, при междувременно предявен иск по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ, с който е атакувано заличаването поради вписване на несъществуващо обстоятелство, в случай, че е извършено разпределение на имуществото на заличения търговец, съставлява ли обстоятелство, което изключва правен интерес на ищеца от заведения осъдителен иск ? Въпросът удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване, но не е обоснован допълнителния такъв, в сочените хипотези на чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК. Цитираната практика, вкл. задължителна на ВКС, не съдържа отговор на въпроса, а липсва и обосноваване на чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК съгласно задължителните указания в т.4 на ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС .

Въззивното определение, обаче, е очевидно неправилно, тъй като от изложението на всички релевантни обстоятелства в същото, т. е. единствено от съдържанието на мотивите му, е напълно установима неправилността на правните изводи на мнозинството, предвид следното:

В постановени по реда на чл. 290 ал. 1 ГПК решения на състави на ВКС - по т. д.№ 49/2011 год. на ІІ т. о. и т. д.№ 152/2009 год. на І т. о. на ВКС действително е прието, че със заличаването на дружеството в Търговския регистър то губи своята правосубектност и не би могло да бъде надлежна страна в процеса, като дори в хипотезата на чл. 273 ал. 2 ТЗ не се възстановява правосубектността му изцяло, а само за нуждите на ликвидацията / същото и в реш.№ 2 по т. д.№ 401/2009 год. на І т. о. на ВКС /. Възстановяването по чл. 273 ал. 2 ТЗ предпоставя кумулативно наличие на неудовлетворен кредитор и новооткрито имущество, подлежащо на разпределение. То, обаче, е хипотеза, различна от настоящата, в която е пренебрегнато наличието, макар на спорен, кредитор, съответно същият не е съобразен и при извършеното разпределение на имуществото на длъжника, с което е опорочен фактическия състав на заличаването. Съгласно чл. 272 ал. 3 ТЗ, спорният характер на вземането на кредитор към длъжник в ликвидация не съставлява пречка за съобразяването му, нито предявяването на вземането е абсолютно условие за удовлетворяването му. Както се прие в решение № 5/01.06.2017 г. по т. д. № 3674/2015 г. на настоящия състав, съобразено от докладчика изразил особено мнение, „ доколкото правните субекти следва да бъдат равнопоставени, непогасяването на правото на удовлетворяване за известните и безспорни кредитори / които именно визира чл. 272 ал. 2 ТЗ / следва да се предостави реципрочно и на останалите, при липса на изрична правна норма в противен смисъл. Оттук следва, че и да не е предявил вземането си даден кредитор, доколкото претендирането му е станало известно на длъжника в ликвидация, респ. ликвидатора преди разпределението на имуществото - вкл. чрез междувременно или предходно заведено съдебно или арбитражно производство, същият би могъл да участва в разпределението, стига вземането му да би било признато от длъжника, респ. скрепено със сила на прeсъдено нещо. При липса на изрично законодателно разрешение, вкл. за т. нар. „висяща„ или „ограничена правосубектност„ на заличен търговец, за нуждите на висящи към момента на заличаването му спорове, по които е страна, приключването на производството по ликвидация следва да изчака разрешаването на правния спор, с предходно заделяне на имущество в обезпечение на спорното вземане / чл. 272 ал. 3 ТЗ / “.

Нелогично би било да се откаже защита на кредитор със спорно вземане в настоящата хипотеза, каквато защита същият би имал, ако ликвидаторът би спазил законоустановените предпоставки за приключване на ликвидацията и за заличаването на дружеството – длъжник и след като кредиторът е предприел съответна защита срещу самото заличаване. Настоящият осъдителен иск поддържа правния интерес от атакуване на заличаването по реда на чл.29 ЗТРРЮЛНЦ от кредитора, в качеството на „ трето лице „.

С оглед твърденията на ищеца, преценими за произнасяне по допустимостта на производството, вкл. с оглед правния му интерес, в случая не се сочи осъществен именно предвидения, в хипотеза на спорно вземане на кредитор на длъжник в ликвидация, фактически състав на ликвидацията, което би обусловило и порок на вписаното заличаване - като вписване на несъществуващо обстоятелство. Вярно е, че заличаването на вписаното заличаване на търговеца би породило действие занапред и би възстановило занапред правосубектността на дружеството за нуждите на ликвидационното производство, но, като обуславящо за приключването на същото, би възобновило правосубектността му и по всяко висящо производство за установяване на спорно вземане. Точно защото процесуални действия, извършени след заличаването и до възстановяване правосубектността на ответника, биха били недопустими, исковото производство за установяване вземането на кредитора следва да се спре, тъй като заличаването на вписаното заличаване би възстановило участието на правосубектна страна в процеса. Макар да не е налице чистата хипотеза на чл. 229 ал. 1 т. 4 ГПК – значение на преюдициалния спор за разрешаването на материалноправния такъв по обусловеното дело, а обуславящото дело касае единствено валидиране на абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска, отпаднала /доколкото исковата молба е била заведена срещу изначално правосубектен ответник / не по вина на страната и противно на законово гарантиран нейн правен интерес / установимо в производството по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ – процес относно процеса /, разрешението следва да бъде идентично. В този смисъл настоящият състав намира допустима аналогия с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 3 ГПК - аналогично на осигуряване законовото представителство на недееспособно физическо лице, доколкото при юридическите лица правосубектността и дееспособността съвпадат.

Неверни са изложените в мотивите съображения, че не са налице доказателства за уведомяване на длъжника в ликвидация, за предявеното по исков ред спорно вземане на ищеца, в срока по чл. 272 ал. 1 ТЗ / представени и изрично коментирани в определението по ч. т.д.№ 64/2022 г. на Бургаски апелативен съд, приложено към т. д.№ 50/ 2022 г. на Бургаски окръжен съд /. По-важното е, обаче, че това обстоятелство е релевантно за произнасянето по образуваното производство по чл. 29 от ЗТРРЮЛНЦ, както правилно е отчел и съдията – докладчик, и няма никакво отношение към преценката на допустимостта на настоящото исково производство, както нямат никакво отношение и не може да бъде преценявана действителната възможност на ищеца, след възобновяване на производството по ликвидация, да се удовлетвори от имущество на дружеството – ответник. В този смисъл, доводите на мнозинството на съдебния състав, за липса на правен интерес, са изначално несъстоятелни, тъй като не коментират интерес от предявяването на иска и търсената със същия защита, а се основават на вероятности спрямо последващото изпълнение на евентуално осъдително решение.

Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 136/23.06.2022 г. по т. д.№ 96/2022 г. на Апелативен съд – Бургас.

ОТМЕНЯВА определение № 136/23.06.2022 г. по т. д.№ 96/2022 г. на Апелативен съд – Бургас и потвърденото със същото определение № 282/ 10.05.2022 г. по т. д.№ 50/2022г. на Бургаски окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Бургаски окръжен съд, за предприемане на процесуални действия в съответствие с мотивите на настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: