Р Е Ш Е Н И Е

№ 50206

София, 12.10.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

М. Х.

при участието на секретаря С. Т. като изслуша докладваното от съдията М. Х. г. д. № 1750 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 73 от Закона за частните съдебни изпълнители.

Образувано е по жалба от Министъра на правосъдието срещу решение от 06.01.2022г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело №48/2019 г., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя с изх.№92-15-348/25.10.2019г. за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител Е. Д., с рег.№* и район на действие – Окръжен съд Перник, за нарушение на разпоредбата на чл.519 от ГПК.

Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на решението, поради нарушения на закона. Твърди, че дисциплинарният състав необосновано е приел, че не са налице допуснати нарушения на чл.519, ал.1 от ГПК, съдържаща забрана за образуване и провеждане на принудително изпълнение срещу длъжник, който е държавно учреждение. В случая, съгласно разпоредбата на чл.12, ал.2 от ЗИНЗС, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е юридическо лице към министъра на правосъдието със седалище в [населено място] и е на бюджетна издръжка. Посоченото обстоятелство, че длъжникът в изпълнението е държавно учреждение, обосновава единствения извод, че срещу него не може да бъде образувано изпълнително производство, а вземанията в полза на взискателя е следвало да бъдат събрани по предвидения за това ред в чл.519, ал.2 от ГПК. Твърди, че с факта на образуване на изпълнителното дело, частният съдебен изпълнител виновно не е изпълнил задълженията си по закон, по смисъла на чл.67 от ЗЧСИ, което е основание за ангажиране на неговата отговорност. Претендира отмяна на решението и налагане на дисциплинарно наказание по чл.68, ал.1, т.2 от ЗЧСИ „глоба“ под средния размер.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрисконсулт Б., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

О. К. на частните съдебни изпълнители, редовно уведомен, не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание, чрез юрисконсулт М. С., оспорва жалбата като неоснователна. По същество моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на Камарата на частните съдебни изпълнители да бъде оставено в сила. Твърди, че същото е мотивирано и постановено въз основа на цялостен анализ на събраните доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът частен съдебен изпълнител Е. Г. Д. с писмен отговор, чрез адвокат М. М., изразява становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че решението на Дисциплинарната комисия е съобразено с фактическата обстановка и по-конкретно с факта, че образуването на изпълнителното производство не е действие по принудително изпълнение, съгласно разясненията на ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, поради което не представлява нарушение на разпоредбата на чл.519 от ГПК. Не оспорва факта, че длъжникът е държавно учреждение, но сочи, че единственото извършено изпълнително действие е това по изпращане на покана за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист, което не е накърнило правата му. Сочи, че след депозираното становище на длъжника за наличие на пречки за провеждане на изпълнението, изпълнителният лист е върнат на взискателя, а производството прекратено. Излага още, че за съдебния изпълнител не е предвидена възможност по закон за отказ от образуване на производство. Същият е задължен да образува изпълнителни производства по депозираните пред него редовни молби, а при надлежни възражения, да откаже да извърши поисканите от взискателя действия. В конкретния случай такива не са осъществени, поради което не е налице виновно нарушение на законови задължения. По същество моли жалбата да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание ответникът, чрез адвокат М. М., оспорва жалбата. Претендира същата да бъде оставена без уважение по изложените в отговора съображения. Прави и искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Съставът на Върховния касационен съд намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу решение на дисциплинарния състав по чл. 72, ал. 3 от същия закон, от легитимирано да обжалва решението лице, поради което е процесуално допустима.

Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в производството по жалбата, намира следното:

Министърът на правосъдието на Р. Б. е отправил искане до Съвета на камарата на частните съдебни изпълнители за образуване на дисциплинарно производство срещу частен съдебен изпълнител Е. Г. Д. с рег.№751 и район на действие района на Окръжен съд – Перник, с твърдения за извършено от него дисциплинарно нарушение на разпоредбата на чл.519, ал.1 вр. с ал.2 от ГПК, изразяващо се в образуване на изпълнително производство срещу бюджетно учреждение, каквото е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ при Министерство на правосъдието.

Искането на Министъра на правосъдието до дисциплинарния орган е мотивирано с твърдения за виновно неизпълнение на задълженията по закон на частния съдебен изпълнител С. К., по смисъла на чл.67 ЗЧСИ.

С постановеното решение по дисциплинарно дело № 48/2019 г., подписано с особено мнение от един от членовете, Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители е приела, че съдебният изпълнител не следва да бъде санкциониран за посоченото в искането нарушение на чл.519 от ГПК, тъй като такова не е налице. За да направи този извод комисията е направила анализ на разпоредбата и съдебната практика по приложението, като е посочила, че съдържащата се в нея забрана за извършване на принудителни изпълнителни и обезпечителни действия срещу държавни учреждения е императивна и извършването на такива /същински или обезпечителни/ представлява нарушение на нормата. Позовала се е и на решение №15/21.12.2010г. по конституционно дело №9/2010г. на КС на Р. Б. според което целта на въведените забрани е да се гарантира ефективното осъществяване на публичните функции на държавните учреждения. Направила е извод, че разпоредбата на чл.519 от ГПК съдържа забрана единствено за извършване на принудително изпълнение и обезпечение, но не и за образуване на изпълнително производство срещу държавните учреждения, доколкото последното не е същинско изпълнително действие. Посочила е, че в този смисъл са и разясненията дадени в ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че образуването на изпълнителното производство, както и изпращането на покана за доброволно изпълнение са част от действията в изпълнителното производство, които не са същински изпълнителни действия. Комисията се е позовала и на разпоредбата на чл.426 от ГПК, въз основа на която частният съдебен изпълнител Д. е образувала изпълнителното производство срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в която не е записано изключение за недопускане на образуване на изпълнително производство срещу длъжник – държавно учреждение. Приела е, че липсата на такава норма води до обективна невъзможност тя да бъде нарушена. Нещо повече, комисията е посочила, че в ГПК се съдържат разпоредби, според които съдебният изпълнител е задължен да образува изпълнително дело във всички случаи, когато е сезиран с надлежна молба и приложен към нея подлежащ на изпълнение акт. Приела е, че изпълнителят е длъжен да откаже извършването на изпълнителни действия в хипотезите на чл.519 и чл.520 от ГПК, както може да откаже такива и в хипотезите на чл.19, ал.3 от ЗЧСИ вр. с чл.22 от ГПК. Допълнителен мотив към вече изложените, комисията е извела и от факта, че в ГПК и ЗЧСИ не е предвидена норма, уреждаща постановяване на отказ да се образува изпълнително дело – процесуална форма на акта, основание за издаването му и най-същественото – в какъв срок, на какво основание и пред кой орган подлежи на контрол /предвид изчерпателно изброените хипотези в чл.435 от ГПК/. Обратно, при образувано изпълнително производство, отказът на съдебният изпълнител да извърши принудителни действия, както и постановлението му за прекратяване на производството подлежат на съдебен контрол и по този начин са гарантирани правата на двете страни в производството.

Предмет на настоящата проверка са твърдения за нарушение на чл.519 от ГПК.

Съставът на Върховния касационен съд, по въпроса допуснато ли е нарушение от частния съдебен изпълнител Е. Д., съответно за него може ли да се ангажира дисциплинарната отговорност, намира следното:

От данните по делото се установява, че изпълнително дело №*** е образувано по молба на взискателя Ю. А. М. от 12.07.2019г., въз основа на изпълнителен лист издаден по адм. д.№13816/2017г. на Административен съд – Перник. С молбата е направено искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ и за налагане на запор на банковата му сметка.

С разпореждане от същата дата, поставено на молбата на взискателя, частен съдебен изпълнител Е. Д. е образувала изпълнително производство и е разпоредила изпращане на покана за доброволно изпълнение на длъжника.

Поканата за доброволно изпълнение до Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е изпратена на 01.08.2019г. с изх.№04213 и е връчена на 08.08.2019г.

На 02.09.2019г. по делото е постъпило писмо вх.№06300 от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, в което длъжникът по изпълнението е направил възражение за недопустимост на принудителните действия спрямо него, на основание чл.519 от ГПК, в качеството му на държавно учреждение по смисъла на закона. Направил е искане за прекратяване на изпълнителното производство.

На 04.09.2019г., въз основа на постъпила молба с вх.№06384, на взискателя Ю. А. М. е бил върнат оригинала на изпълнителния лист и му е било връчено становището на длъжника /писмо вх.№06300/02.09.2019г./.

При така установените обстоятелства и безспорния факт, че длъжникът в изпълнението /ГД „Изпълнение на наказанията“/ е държавно учреждение, съдът намира за неправилен изводът на дисциплинарната комисия за липса на извършено нарушение на разпоредбата на чл.519 от ГПК. Според ал.1 от същата, не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения, а в ал.2 е посочен редът, по който носителите на такива могат да ги реализират – чрез предявяване на изпълнителния лист на финансовия орган на съответното учреждение. Смисълът на тази правна уредба, както и на обособяването в самостоятелен раздел на Глава четиридесет и шеста от ГПК е да предвиди изключение от общите правила на изпълнителното производство и редът за удовлетворяване на паричните вземания по отношение на една особена категория длъжници – държавни учреждения, общини и бюджетно субсидирани заведения. Въведената в закона забрана за изпълнение на парични вземания спрямо държавни учреждения е императивна. Тя ограничава кръга на лицата, спрямо които е допустимо да бъде образувано и провеждано изпълнително производство, като същевременно предвижда нарочен ред за удовлетворяване на възникналите спрямо посочените субекти вземания. Последното означава, че издадените срещу държавни учреждения изпълнителни листове не представляват подлежащи на изпълнение актове по смисъла на чл.426 от ГПК. Ограничаването на лицата по отношение, на които е допустимо приложение на общия изпълнителен процес обосновава извод за недопустимост срещу тях да бъдат образувани такива производства, тъй като не могат да постигнат основната цел на изпълнението, а именно реализиране на изпълняемото право и удовлетворяване вземането на кредитора/взискател. Съдът намира за необоснован направения от Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители извод за допустимост на образуваното производство, с оглед предвидената нормативна забрана за осъществяване на регламентираните способи за принудително изпълнение спрямо държавните учреждения. Липсва законово основание да се приеме за допустимо образуване на изпълнително производство, в хода на което не могат да се предприемат принудителни действия. Неоснователен е и доводът, че образуването на изпълнително производство е несъщинско действие, по аргумент от ТР №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съдът намира, че дадените в посоченото тълкувателно решение разяснения за вида на изпълнителните действия /същински и несъщински/ е във връзка с давността и начина на прекъсването и спирането . Обстоятелството, че образуването на изпълнителното производство не е сред тези основания не обосновава извод за допустимост да се образува изпълнение срещу длъжник – държавно учреждение, респективно за липса на допуснато нарушение на въведената в закона забрана.

В обобщение, съдът намира, че ЧСИ Е. Д. е извършила виновно процесното дисциплинарно нарушение – образуване на изпълнително производство срещу държавно учреждение.

При определяне вида и размера на дисциплинарното наказание, съдът взе предвид следното:

Не се твърди от страна на жалбоподателя, а и не е установено по делото, в резултат на извършеното нарушение да са настъпили имуществени вреди за страните по изпълнението /длъжник и взискател/, нито за трети по отношение на него лица. Съдът отчита предходно наложените наказания на ЧСИ Е. Д., както и желанието да поправи допуснатата грешка с действията си по незабавно прекратяване на изпълнителното производство. С оглед на тези обстоятелства и при спазване на принципа за съразмерност и съответствие между налаганата санкция и извършеното нарушение, съдът намира, че в най-голяма степен в конкретния случай, превантивно въздействие по отношение на ЧСИ Д. би оказала имуществената санкция по чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ – глоба в минимален размер, а именно от 1 000 лв.

По изложените съображения и съгласно чл. 73, ал. 4, изр. 2, предл. 4, във вр. с ал. 1 от ЗЧСИ, обжалваното решение на ДК на КЧСИ следва да се отмени, като неправилно – постановено в нарушение на закона, и вместо него да се постанови налагане на посоченото дисциплинарно наказание на ЧСИ Е. Д..

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и с чл. 23, т. 4 от НЗПП, ЧСИ Е. Д. следва да бъде осъдена да заплати на Министерството на правосъдието, претендираните разноски за юрисконсултско възнаграждение, чиито размер съдът определя на сумата 80 лв.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ :

ОТМЕНЯ решение от 06.01.2022 г., постановено по дисциплинарно дело № 48/2019 г. на Дисциплинарната комисия на Камарата на частните съдебни изпълнители, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАЛАГА, на основание чл. 68, ал. 1, т. 2 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител Е. Г. Д. с рег.№751 и район на действие района на Окръжен съд – Перник, дисциплинарно наказание „глоба“ в размер от 1 000 лв. (хиляда лева) за извършеното от нея дисциплинарно нарушение по изп. дело № *** по описа на същата, а именно: в нарушение на чл.519 от ГПК е образувала изпълнително производство срещу длъжник – държавно учреждение.

ОСЪЖДА частен съдебен изпълнител Е. Г. Д. с рег.№* и район на действие района на Окръжен съд – Перник, да заплати на Министерството на правосъдието сумата 80 лв. (осемдесет лева) – разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: