О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50561

гр. София, 12.10.2022 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. ТК, II отделение, в закрито заседание на четвърти октомври, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ

ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков т. д.№2145 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Крит-трейд“ ЕООД срещу решение №356 от 30.05.2022 по в. т.д.№987/021 г. на САС. С обжалваното решение е потвърдено решение №261069 от 06.07.2021 г. по т. д.№2085/2020 г. на СГС, с което е обявена неплатежоспособността на „Крит-трейд“ ЕООД, определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2013 г., открито е производство по несъстоятелност на „Крит-трейд“ ЕООД, постановено е прекратяване дейността на предприятието, дружеството е обявено в несъстоятелност и производството е спряно.

В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа, че са решени в противоречие с практиката на ВКС: 1. Длъжен ли въззивният съд да се произнесе по всички направени, поискани, въведени и изложени от страните доказателствени искания, аргументи и защитни тези. 2. Представлява ли съществено процесуално нарушение, водещо до лишаване то право на защита, провеждането на насрочено открито съдебно заседание по делото при неявяване на страната и нейния пълномощник, поради препятствие, което страната не може да отстрани. 3. Допустимо ли е откриване на производство по несъстоятелност в случай, че молбата е подадена от кредитор, чиито вземания не са изискуеми и при настъпила перемпция на изпълнителните дела, обезсилват ли се с обратна сила всички поискани и извършени принудителни изпълнителни действия и счита ли се, че давността не е прекъсната и е изтекла към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност.

Ответникът по касация „ОББ интерлийз“ ЕАД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата.

Ответникът В. Б. А. не заявява становище.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение въззивният съд, препращайки към мотивите на първата инстанция и отговаряйки подробно на всички наведени във въззивната жалба доводи, е достигнал до извод, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно. Посочил е, че изцяло са неоснователни, като несъответни на събраните по делото доказателства, оплакванията, базирани на твърдения за несъществуване, като вземания на кредитора – молител в производството, към жалбоподателя – ответник, на такива вземания по търговска сделка, съответно – за наличието на надвишаващи размера на вземанията на кредитора, насрещни такива на длъжника му, сочещи според жалбоподателя на неоснователност на процесната молба за откриване производство по несъстоятелност на длъжника. Счел е, че тези вземания на кредитора са установени със сила на пресъдено нещо между страните – както чрез постановените, влезли в сила като необжалваеми арбитражни решения на АС при БТТП по в. а.д. №№ 483 и 487 по описа за 2013 г., така и по съдебен ред – като признати за съществуващи със също влязлото в сила решение на Софийски апелативен съд по т. д. № 80 по описа на съда за 2017 г. Изложил е съображения, че формирана сила на пресъдено нещо по отношение на правопораждащите правото на ищеца да иска връщане на лизинговия имот, включително тези, потвърждаващи правните му твърдения относно неговата изправност, респ. – неизправността на насрещната нему по делото страна факти, е формирана и с влязлото в сила решение на Софийски градски съд по т. д. № 1313 по описа на съда за 2014 г., като обективните и субективни предели на силата на пресъдено нещо /СПН/ на посочените съдебни и арбитражни решения, поради идентичността на вземанията, заявени от молителя в настоящото производство със съдебно и арбитражно установените /или на произтичащи от тях акцесорни такива, и за следващи се от изхода на делата между страните, деловодни разноски и разноски по изпълнението/, както и на страните в производствата /или съответно – техни частни праводатели и/или правоприемници/, са задължителни както за страните в настоящия правен спор, така и за съдебните състави, които са призвани да го разрешават. По отношение правопроменящите и правоизключващи правата на молителя в производството, възражения на ответника, е намерил същите отново за неоснователни - противно на твърденията на жалбоподателя, вземанията на молителя, заявени като основание на молбата му по чл. 625 от ТЗ, не са били погасени по давност преди депозирането на самата молба, а погасяването им в течение на настоящото производство, е препятствано от действието на разпоредбата на чл. 628а от ТЗ. При зачитането на задължителната за съда и за страните /срв. чл. 297-299 от ГПК/, СПН на предходно описаните влезли в сила съдебни и арбитражни решения, с които е съдебно и арбитражно отречено съществуването на конкретно заявяваните за годни за компенсация /срв. чл. 103 от ЗЗД/, с твърдения да са надвишаващи по размер тези на молителя, насрещни материалноправни притезания на ответника по молбата, към кредитора му – молител в производството, то и изцяло неоснователни, а и в частта им относно съществуването на вземанията на ответника – и неподлежащи на последваща съдебна преценка, включително и в настоящото производство, и въобще, са и всички, както твърдения на жалбоподателя, за предходно настъпила извънсъдебна компенсация на негови права с такива на молителя, така и изявленията му за съдебна такава компенсация /прихващане – чл. 103-104 от ЗЗД/, в рамките на настоящото съдебно производство. Що се отнася до оплакванията в жалбата, базирани на твърденията на жалбоподателя, както в жалбата, така и по делото в първоинстанционното съдебно производство, за прекратяване на описаните от молителя в молбата му и впоследствие в производството изпълнителни дела на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – при хипотезата на перемирането им, въззивният състав е споделил правните твърдения на молителя в производството относно правното действие на същото прекратяване – прекратяването на изпълнителното производство на това основание погасява само процесуалното право на взискателя, посочен като такъв в изпълнителния лист /и евентуално – на негови наследници и/или правоприемници/, да изисква от съдебния изпълнител извършване на действия по принудително изпълнение срещу конкретния длъжник, на конкретното изпълнително основание, само по конкретното изпълнително дело, съответно – и също само процесуалното задължение на длъжника по изпълнението да търпи осъществяването по отношение на него, на опосредяваната от съдебния изпълнител, иначе държавна принуда по реализиране правата на кредитора. Посочил е, че прекратяването на принудителното изпълнение в случаи, като процесния, нито погасява изпълняемото материално право на кредитора /освен ако същото не се явява погасено на друго основание, каквото погасяване, включително по давност, в случая не се установява по делото да е налице, тъй като последното валидно изпълнително действие, съгласно т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС е извършено на 06.10.2017 г., а молбата по чл.625 от ТЗ е подаден на 27.10.2020 г./, нито възможността му въз основа на същия /или друг за същото негово притезание/ изпълнителен лист, производството по привеждане в изпълнение по който е прекратено, да иска образуването, съответно – и извършването на действия по принудително изпълнение по други, нови изпълнителни дела. Изложил е съображения за неоснователност и на оплакването в жалбата, базирано на допуснати от първоинстанционния съд, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до опорочаване на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд в решението му, съответно – и до претендираната от жалбоподателя неправилност на същото, при разрешаването с него по същество на правния спор между страните. Посочил е, че при конкретния начин на процедирането на първоинстанционния съд по делото, включително и при подготовката за приключването на устните състезания по делото в първата инстанция, и обявяването му за решаване в последното, проведено по делото открито съдебно заседание в същата, не са нарушени, нито съществени сами по себе си процесуални права на жалбоподателя, нито пък е допуснато само по себе си съществено нарушение на други такива негови процесуални права по начин и в степен, че такова нарушение да обуслови претендираната от жалбоподателя в жалбата му, неправилност на обжалваното с нея първоинстанционно съдебно решение. Въззивният състав е намерил, че с оглед конкретните обстоятелства по делото и на начина на протичане и приключване в първата инстанция, първоинстанционният съд е обезпечил в достатъчна степен възможност за жалбоподателя и процесуалния му представител, за упражняване процесуалните му права по делото, включително свързани с обезпечаване защитата му по съществото на спора - и чрез възможност да формулира задачи към ВЛ по допуснатата съдебна експертиза, заключението на която е прието в последното открито съдебно заседание по делото, макар и в отсъствие на процесуалния представител на жалбоподателя, и при самото му приемане.

Настоящият състав на ВКС намира, че касационно обжалване не може да бъде допуснато.

При постановяване на решението въззивният съд е изложил мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по всички доводи и възражения на страните. Както бе посочено в решението се съдържа подробен отговор както на твърденията за допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, така и на възражението за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията на ищеца по процесната търговска сделка. С оглед изложеното първият от поставените в изложението въпроси, не е решен в противоречие с посочената от касатора практика, а и със служебно известната на настоящия състав практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 от ГПК. Следва да се посочи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност /каквато не се твърди а и установява по делото/, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби.

С оглед изложеното касационно обжалване не може да се допусне и по втория от въпросите. Дали в някоя от инстанциите е допуснато процесуално нарушение, което може да се квалифицира като съществено, респективно да доведе до неправилност на решението отново е въпрос по съществото на спора, като е необходимо да се изтъкне, че дори и да е налице твърдяното от касатора нарушение, то същото не е довело до съществено нарушаване на процесуалните му права, тъй като във въззивната си жалба той не е посочил, нови доказателства и не е направил нови доказателствени искания, като не се съдържат твърдения, че не е могъл да направи такива в самото съдебно заседание пред САС.

На следващо място касационно обжалване не следва да се допусне и по третия от въпросите. Първата част на въпроса е израз на поддържаната от касатора, но невъзприета от съда теза, че вземанията на ищеца не са изискуеми, респективно се предпоставя невъзприемано от съда становище, поради което спрямо тази част от въпроса не се установява общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК. От друга страна в случая са релевантни дадените в т.10 от ТР №2/2015 г. на ОСГТК на ВКС разяснения, с които въззивният съд се е съобразил изцяло /и според които, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие/, предвид което и поради липсата на селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, касационно обжалване не може да се допусне и по отношение втората част от трети въпрос.

Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение №356 от 30.05.2022 по в. т.д.№987/021 г. на САС.

Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.