О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5490
София, 28.11.2025 година
Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 04 ноември две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА
АТАНАС КЕМАНОВ
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр. дело 128 / 2025 година
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. А. М. против определение № 582 от 01.10.2024 г. по гр. д.№ 78/2024 г. на Окръжен съд-Монтана, с което на основание чл. 248 ГПК е допълнено Решение №154 от 11.06.2024 г., постановено по същото гражданско дело и жалбоподателката е осъдена да заплати на П. И. Ж. направени разноски във въззивното производство в размер на 750 лв.
В частната жалба се изразява оплаквания за неправилност поради това, че производството е за делба и според жалбоподателката не се присъждат разноски в нито една инстанция, а остават в тежест на страните, както са ги направили.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Частната жалба, е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 1 във вр. с ал.1 т.2 ГПК.
Данните по делото са следните:
Въззивното производство е било образувано по въззивна жалба, подадена от М. А. М.. С постановеното въззивно решение, въззивната жалба е приета за частично основателна – само по отношение на две сгради в дворното място, построени 1985 г. и по отношение на тях е променен резултата. В останалата част – за пет земеделски имота, за дворното място и за жилищната сграда и големия гараж, въззивната жалба е приета за неоснователна. Предвид частичната основателност на възивната жалба, П. Ж. е осъден да плати на въззивницата сумата 375 лв. разноски пред въззивна инстанция, съставляващи половината от сторените разноски от въззивницата.
С обжалваното определение по молба на П. Ж., подадена на основание чл. 248 ГПК съдът е допълнил въззивното решение, като му е присъдил половината от доказаните, сторени от него разноски пред окръжния съд общо 1500 лв., т. е. сумата 750 лв. предвид частичната неоснователност на възивната жалба. Съдът е посочил, че пред въззивна и касационна инстанция разноски се дължат и по делбени дела при приложение на общото правило на чл. 78 ГПК
Определението е правилно.
Делбеното производство е уредено като особено исково. Процесуалните норми, които го уреждат имат характера на специални по отношение на общите норми, уреждащи гражданския процес във всичките му форми. Тъй като при наличие на съсобственост върху вещи и вещни права, съдебната делба е винаги възможна и е недопустим отказ от иск за делба, предявяването на такъв иск не зависи от поведението на другата страна. Затова пред първата инстанция отговорността за разноски не е уредена като санкция за неправомерно поведение, какъвто принцип е залегнал в правилата на чл. 78 ГПК. Ответникът по иск за делба не дава повод за предявяване на този иск /макар че и това не е изключено/, а основанието е ликвидиране на съществуващата съсобственост. В делбеното производство страните имат двойно качество – те са и ищци и ответници един спрямо друг. Затова законодателят е предвидил с нормата на чл. 355 ГПК разноските да се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им - квотата, която притежава от делбените имоти, /а не от стойността на дела, който получава във втората фаза/. Това се отнася за държавните такси и другите деловодни разноски. Разноските за адвокатски хонорар се понасят от страните така както са ги направили. По предявените в делбеното производство други искове – например по сметки, тъй като те зависят от поведението на ответника, по тях нормата на чл. 355 ГПК предвижда присъждане на разноски по общите правила на чл. 78 ГПК /т. 9 от ПП-7-73/. Изложеното обаче се отнася само за производството пред първата инстанция. Когато разноските са направени по повдигнати правни въпроси по реда на обжалването относно това по отношение на кои имоти, между кои съделители и при какви квоти да се допусне делбата или относно избрания способ за ликвидиране на съсобствеността, респективно как да бъде приложен той, деловодните разноски се присъждат по общите правила, уредени в чл. 78 ГПК. Това е така, защото в глава двадесет и девета на ГПК „Съдебна делба“, законът не предвижда специални норми за въззивното и касационното производство, включително и за разноските за тези производства, поради което за тях се прилагат общите правила на чл. 78 ГПК. За разлика от особеното исково производство по съдебна делба пред първа инстанция, когато се развие производство по въззивно, или касационно обжалване, страните имат определено процесуално качество според позицията си в тези производства. Подадената жалба може да е основателна, неоснователна или частично основателна, т. е. присъждането на разноски за тези инстанции зависи от поведението на страната и затова е приложимо в тези инстанции общото правило на чл. 78 ГПК, което придава значение на поведението на страната. По аргумент от ал.2 на този текст, при преценката си за отговорността за разноски, съдът следва да съобрази резултата от спора пред въззивна и касационна инстанция и поведението на насрещната страна. /В този смисъл: Определение № 335 от 1.07.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2020/2015 г., I г. о., Определение № 50211 от 27.09.2022 г. по ч. гр. д. № 2770/2022 г. на ВКС, I г. о Определение № 38 от 7.03.2019 г. по ч. гр. д. № 337/2019 г. на ВКС, I г. о. Определение № 302 от 24.09.2014 г. по ч. гр. д. № 5085/2014 г., на ВКС, II г. о./
В настоящия случай съдът е съобразил, че въззивната жалба е частично основателна, поради което е осъдил с решението П. Ж. да плати на въззивницата 375 лв. –половината от сторените от нея разноски. Същевременно е съобразил, че въззивната жалба е и частично неоснователна - по отношение на петте земеделски имота, за които иска за делба е отхвърлен и по отношение на дворното място, жилищната сграда и големия гараж, по отношение на които делбата е допусната, но при различни квоти от поисканите от ищцата-въззивница. Поради невъзможността да се определи точна пропорция между основателната и неосонвателната част от въззивната жалба, съдът е присъдил на въззиваемият половината от сторените от него разноски. Определението е съобразено с правилото на чл. 78, ал.2 ГПК, а доводите в частната жалба са неоснователни по изложените по-горе съображения. Поради това обжалваното определение следва да се потвърди.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:ПОТВЪРЖДАВА определение № 582 от 01.10.2024 г. по гр. д.№ 78/2024 г. на Окръжен съд-Монтана.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ