Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Д. Г. Членове: В. П. Ц. П. при секретар Р. Х. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от съдията В. П. по административно дело № 8611 / 2022 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на И. Т. от гр. София срещу решение № 3002 от 04.05.2022 година по адм. д. № 9176 г. по описа на Административен съд София град за 2021 година, с което е отхвърлена негова жалба против Заповед № ЗС-232/06.08.21г на Министъра на отбраната. Твърди се, че решението е нищожно поради незаконосъобразност, издадено в противоречие материалноправните разпоредби, при грубо нарушение на административно производствените правила, неспазване на установената форма и компетентност. Твърди се, че се прави опит за узаконяване на фалшиви документи. Не била установена собствеността върху имота, тъй като веднъж се твърдяло, че е държавна частна собственост, а друг път, че е държавна собственост. Съдът не предал на Тодоров акта за държавна собственост за засегнатия от заповедта имот, който бил документ с невярно съдържание. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на производството за повторно разглеждане от друг състав.

О. М. на отбраната, в писмено становище и чрез редовно упълномощен процесуален представител в съдебно заседание взема мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Производството пред първоинстанционният съд е образувано по жалба на И. Т. от гр. София против Заповед № ЗС-232/06.08.21г на Министъра на отбраната, с която на основание чл.80а от ЗДС от жалбоподателят се изземва частна държавна собственост, представляваща жилищна сграда-къща в гр. София, [улица].

С оспореното решение съдът е оставил жалбата без уважение.

За да се произнесе е прел за установено, че по силата на Заповед за настаняване № 67/26.01.1988г. в имота, находящ се на [улица], сграда №[номер]е настанен К. К., неговата майка и синът му. На същата дата е сключен договор за наем, като в т. 1 от същия е описано, че наемодателят отдава под наем имота на наемателя до момента, в който последния изгуби качеството си на военнослужещ. Кръстев е починал на 01.01.1997г. Оставил е като наследници жалбоподателя и неговата сестра Н. Т..

По делото са събрани доказателства, че през 2012г. в жилищния фонд на МО са заведени 31бр. жилища в 13 бр. къщи/1 разрушена/, като всяка от тях представлява едноетажна жилищна сграда на гредоред и тухлени стени, с дървен покрив с керемиди, построени през 1908г.

С. З. № РД-09-174/08.07.05г на Кмета на район Слатина-Столична община е наредено премахване на сградите като негодни за ползване, застрашени от самосрутване и вредни в санитарно-хигиенно отношение. През 2010 година поради неплатени сметки е спряно водоподаването към имотите, в това число и процесният.

С. З. № ЗС-548/14.09.12г на Министъра на отбраната къщите са изключени от жилищния фонд на Министерство на отбраната, но като имоти-частна държавна собственост са останали под негово управление, като са нанесени в КККР. В изпълнение на заповедта на кмета за събаряне на имотите като опасни, през 2015г. е сключено Рамково споразумение № ВИ-06-25/06.11.15г за възлагане на обществена поръчка за премахването им. При извършена проверка е установено, че процесния имот се обитава от Тодоров, неговата дъщеря и жена, с която живее на съпружески начала. Съставен е нарочен протокол с № СФ-9263/22.12.20г. С писмо от 17.03.2021г., връчено лично на касационният жалбоподател на 30.03.2021 година, същият е поканен да напусне имота в 30 дневен срок, като е предупреден, че при непредаване на имота в определения срок ще бъдат предприети действия по принудителното му изземване. По същество, с цитираното писмо лицето е уведомено за началото на производство по издаване на заповед по реда на чл. 80а от ЗДС при липса на доброволно предаване на имота. На 14.09.2021г. комисия е посетила имота и е установила, че същия не е освободен от Тодоров. Констатациите са отбелязани в протокол, подписан от жалбоподателя. Съдът е установил, че покана за освобождаване на имота е връчвана на лицето и през 2001 година, т. е. 10 години преди предприемане на действия по реда на чл. 80а от ЗДС.

На 06.08.2021г. Министъра на отбраната е издал Заповед № ЗС-232/06.08.2021 г., с която на основание чл.80а от ЗДС от И. Т. се изземва недвижим имот частна държавна собственост, представляващ жилищна сграда-къща в гр. София, [улица]. Акта е връчен на адресата на 20.08.2021 година.

При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че оспорения пред него акт е издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, при спазване на изискванията за съдържание и форма, както и че липсват данни за допуснати нарушения на приложимия материален закон. Прието е, че Тодоров не е представил доказателства за наличието на правно основание за ползване на процесния имот, което дало основание на административния орган да предприеме разписаните в чл. 80а от ЗДС действия.

Жалбата е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна по следните съображения.

За да се произнесе първоинстанционният съдебен състав е изследвал подробно представените от страните и събрани в хода на производството доказателства, които е ценил както по отделно, така и в тяхната съвкупност. Правилно е установено, че както в хода на производството пред административния орган, така и в хода на съдебното дирене не са представени каквито и да е доказателства за наличието на правно основание у Тодоров за ползване на имота, предоставен за управление на Министерство на отбраната. Такива не са представени и пред настоящата касационна инстанция. Събраните доказателства са довели до обоснован извод, че касаещите конкретната къща наемни правоотношения са прекратени най-късно със смъртта на наемателя по договора наем от 26.01.1988 година. Правото за ползване на имота след смъртта на наемателя не се наследява, поради което и е обоснован извода за липса на значимо за производството основание за ползването му поради наличието на съществуващо към момента на издаване на оспореното пред съда заповед наемно правоотношение.

Съдът обосновано е взел предвид, че за издаване на заповед по реда на чл. 80а от ЗДС е необходимо да се установи, че имотът, предмет на заповедта съставлява държавна собственост, че се владее или държи от адресата на заповедта и това действие се осъществява без да е налице валидно правно основание. С така разписания в Закона за държавната собственост текст, законодателят е предвидил бърз и ефикасен начин за защита на държавната недвижима собственост предоставена на Министерство на отбраната и Българската армия чрез изземването й от лица, които я владеят или държат без правно основание.

Правилно съдът, при преценка и съобразяване със събраните по делото доказателства е приел, че в конкретния случай са налице кумулативно предвидени по закон предпоставки за издаване на обжалваната заповед. За посочения в заповедта имот има съставен Акт за публична държавна собственост № 1870/23.03.1982 г. Той е официален документ, съставен от длъжностно лице по определен ред и форма съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗДС, поради което и във връзка с чл. 114, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДС, обстоятелствата, констатирани в акта, имат обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Установено е, че имота се държи и ползва от касационния жалбоподател и не са налице данни за наличието на валидно правно основание за това.

Изложените в касационната жалба доводи, свързани с укриване от страна на административния орган на документи, установяващи право на собственост върху процесния имот са неоснователни. Административният орган, издал оспорения акт или държавната структура, под чието управление е поставен имота, не са били длъжни да предоставят на жалбоподателя документи, удостоверяващи правото да го управляват и да охранява свързания с това държавен интерес. А. Т. е претендирал собствени права, е можел да ги защити по общия исков ред, но по делото липсват данни или твърдения да са предприети действия в тази насока.

Следва да се сподели и извода за липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на правото на участие или на защита на Тодоров както в хода на административното производство, така и в хода на осъществената от съда проверка на законосъобразността на оспорения акт. На лицето е дадена многократно възможност за представяне на доказателства за наличието на претендирано от него право на ползване върху имота, противопоставимо на заявеното от издателя на заповедта право да изземе същия по реда на чл. 80а от ЗДС. Както по горе беше описано, действия в тази насока не са предприети, което е довело и до единствено възможния извод за наличието на материалноправните основания за издаване на оспорения пред съда индивидуален административен акт. При проявено желание, Тодоров е имал право и неограничена възможност да се запознава с представените от административния орган по делото материали и доказателства, в това число и многократно описания в касационната жалба акт за държавна собственост, поради което и твърденията за неуведомяването му от съда за наличието на такъв са напълно несъстоятелни.

Поради описаното настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно, поради което не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна.

Предвид изхода от спора предявеното от процесуалния представител на Министерство на отбраната искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция е основателно и следва да се уважи. Техния размер следва да се определи при съобразяване на фактическата и правна сложност на производството, по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, в размер на 150 лева.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3002 от 04.05.2022 година по адм. д. № 9176 г. по описа на Административен съд София град за 2021 година.

ОСЪЖДА И. Т. с [ЕГН] да заплати на Министерство на отбраната сума в размер на 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени в настоящото производство разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ДИАНА ГЪРБАТОВА

секретар:

Членове:

/п/ ВЛАДИМИР ПЪРВАНОВ

/п/ ЦВЕТАНКА ПАУНОВА