Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди двадесет и пета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от председателя П. Н. по административно дело № 3779/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към Министерство на вътрешните работи (ГДПБЗН - МВР) срещу решение № 22755 от 07.11.2024 по адм. д. № 5026/2023 г. по описа на Административен съд София - град, в частта с която е отхвърлена жалбата срещу т. 1 от Решение от 09.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г. за отказана верификация на сума за гаранционно обслужване на базов автомобил тип 2 в размер на 286 560.00 лв. от БФП от бюджетен ред I.1.2. Доставка на мобилни комуникационни системи – тип 2 /към дейност 6/ и разходи за допустим ДДС в размер на 57 312.00 лв. от бюджетен ред VIII.10.1 Разходи за материални активи /към дейност 6/. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Счита, че заплатената от възложителя сума по договор № 1983опд-3/20.01.2021 г., с изпълнител „О. А. ООД, за гаранционно обслужване на базов автомобил тип 2, не е заплатена за разход, попадащ в обхвата на понятието „режийни разходи“. Макар режийните разходи на бенефициента по сключения АДБФП № BG16M1OP002-4.006-0001-C03 да са определени като недопустими разходи, това е ирелевантно към направеното искане за междинно плащане № 5/12.10.2021 г., доколкото с него не се претендират за възстановяване разходи, попадащи в категорията на „режийни разходи“. Вещото лице дало заключение, че разходите за гаранционно обслужване не може и не следва да бъдат разглеждани като режийни разходи, включително и представляват разходи, които осигуряват гаранционната отговорност на производителя. Вещото лице след използването на речници заключило, че тези разходи са насочени в помощ на административния апарат и нямат отношение към оборудването и неговата поддръжка, тоест неговото обслужване. Съдът не изложил мотиви защо не възприема заключението на вещото лице. Излага доводи, че гаранционното обслужване на доставената стока е част от договора за доставка, тъй като при липсата на поддръжка е невъзможна експлоатацията на тази стока, респективно това обслужване субсумира основната дейност на проекта - доставката на мобилни комуникационни технически системи тип 2. Доставката на тези технически системи, без тяхната гаранционна поддръжка, не осигурява и не постига основна дейност по проекта, единствено при наличието на осигурена гаранционна поддръжка на техническите системи може да се достигне наличието на изпълнена основна дейност, предвидена в проекта. Сочи, че този разход се явява пряк разход на бенефициента спрямо доставката, за разлика от режийните разходи, които са непреки разходи и са насочени към поддръжката на административно-управленския апарат или към битовите разходи за администрацията. Излага доводи, че според описанието в проекта за целите на адекватната реакция е необходимо техническо обезпечаване за подобряване защитата и мобилността на оперативните екипи към националния и регионалните оперативни центрове и комуникационната им свързаност в труднодостъпни и важни от оперативна гледна точка зони при наводнения и свлачища. Служителите от оперативните екипи следва в максимално кратък срок от получаване на сигнал за бедствие да се отзоват на мястото на критичната ситуация, да осигурят максимална и точна информация относно бедствието. За навременното изпълнение на тези задачи е необходима доставката на мобилна комуникационна техника, осъществена чрез възложената обществена поръчка, която е изправност поради което следва да се поддържа гаранционно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Подадена е касационна жалба и от ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда" 2014-2020 г. срещу решение № 22755 от 07.11.2024 по адм. д. № 5026/2023 г. по описа на Административен съд София град, в частта с която е отменена т. 3 от Решение от 09.05.2023 г. на ръководителя на Управляващия орган по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020 г., с което е намален размерът на верифицираната сума с 6 999.41 лв. за сметка БФП по дейност № 1 „Организация и управление на проекти, информация и комуникация“ от бюджетен ред VII.9.1. Възнаграждения за екипа за управление – брутни суми /с включени осигуровки за сметка на работодателя/, обзавеждане и оборудване за административни цели, информираност и публичност, разходи за обезпечаване на командировки, осигуряване на външни експерти и правни консултации във връзка с Дейност 1 „Организация и управление на проекта, информация и комуникация“ – 2 %, с които отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи, поради неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕФСУ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размерна 540 лв. за двете съдебни инстанции.

От страна на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ е представен писмен отговор.

Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационните жалби.

Касационните жалби са процесуално допустими, подадени в предвидения от закона срок. Разгледани по същество са основателни.

С административния акт по т. 1. По договор №1983опд-3/20.01.2021 г. с изпълнител „О. А. ООД, фактура № 2000416737/15.07.2021, Дейност 6 „Техническо обезпечаване на дейността на оперативните екипи към националния и регионалните оперативни центрове“: се отказва верификация на сума за гаранционно обслужване на базов автомобил тип 2 в размер на 286 560,00 лв. от БФП от бюджетен ред №1.1.2 Доставка на мобилни комуникационни технически системи - тип 2 (към дейност 6) и разходи за допустим ДДС

Бенефициентът е включил към разходите за възстановяване, стойност за „гаранционно обслужване“ (консумативи - масла, филтри, ремъци и всички останали съгласно сервизните изисквания на производителя) на доставените мобилни комуникационни технически системи тип 2. Прието е, че са средства за поддръжка и спадат към категорията „режийни разходи,“ недопустими за финансиране по проекта. В процеса по верификация, на основание чл. 62, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, Управляващият орган възстановява само допустими разходи, съгласно т. 14.2 от „Насоките за кандидатстване“ по процедура № BG16M1OP002-4.006-0001. Всички „режийни разходи“ на бенефициента са определени като недопустими за финансиране в съответствие с т. 14.5 от „Насоките за кандидатстване“ по процедура № BG16M1OP002-4.006-0001 и като такива съгласно чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ (приложима редакция) не отговарят на условията за допустимост, тъй като процесните разходи изрично попадат в посочените в документите по чл. 26, ал.1 и в одобрения проект категории недопустими разходи. в размер на 57 312,00 лв. от бюджетен ред VIII. 10.1 Разходи за материални активи (към дейност 6) Прието е, че Дейност 6 се изчерпва с доставката на цитираната техника, която се явява основната дейност, финансирана със средства от ЕСИФ. За целите на провеждане на обществената поръчка по обособена позиция 2 възложителят сам е включил към предмета на договора и допълнителна дейност по „гаранционно обслужване“ на придобиваните автомобили, която не е част от основната дейност, описана в проектното предложение и сключения АДБФП. Възложителят е длъжен да прилага процедури по ЗОП не само в случаи на допустими по програмата и проекта дейности, които генерират допустими за възстановяване разходи от ЕСИФ, а и за такива допълнителни (косвени) дейности, каквато е сервизната поддръжка, финансирани чрез средства, собствен принос на бенефициента, които също са обект на възлагане. Прието е, че разходът за гаранционно (сервизно) обслужване на базов автомобил тип 2, поискан за възстановяване от бенефициента с фактура № 200041673 7/15.07.2021, попада в категорията „режийни разходи“ по проекта и е осъществен в противоречие с чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ във връзка с т. 14.5. от „Насоките за кандидатстване“ по процедура № BG16M1OP002-4.006-0001, поради което се явява недопустим за финансиране по проекта и на основание чл. 64, ал. 3 от ЗУСЕСИФ не се верифицира.

По т. 3. се намалява размера на верифицираната сума с 6 999,41 лв. за сметка на БФП по дейност №1 „Организация и управление на проекта, информация и комуникация“ от бюджетен ред VII.9.1 Възнаграждения за екипа за управление - брутни суми (с включени осигуровки за сметка на работодател), обзавеждане и оборудване за административни цели, информираност и публичност, разходи за обезпечаване на командировки, осигуряване на външни експерти и правни консултации във връзка с Дейност 1 „Организация и управление на проекта, информация и комуникация“ - 2%, с които отчетените и съответно включени в искането за плащане разходи надвишават максималния размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи, поради неспазване на изискванията на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. УО посочил, че за верификация са предявени разходи, които надхвърлят определения допустим процент спрямо допустимите преки разходи. Мотивирал е извод, че сумата не се верифицира на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което необосновано е заключението на съда за неяснота относно това дали разходите се верифицират или не. За да откаже да верифицира сумата от 6999,41 лв., органът е приел, че по бюджетно перо "непреки разходи" се верифицират такива чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи, която е в размер на 75% от 2% от верифицираните преки разходи в размер на 2 724 178,00 лв. или 40 862,67 лв., на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС 189/2016, във връзка с чл. 68. б. (а) от Регламент 1303/2013 във връзка с раздел 14. 3 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата. Начинът за изчисление на сумата, посочена в т. 3. от акта, е въпрос по съществото на спора, а не обосновава извод за неяснота на мотивите

За да отхвърли жалбата срещу т. 1 от административния акт съдът приел, че разходът правилно е категоризиран като „режиен", разходът за заплащане на услуга за гаранционно обслужване попада в категорията на т. нар. „режийни разходи“ и съгласно чл. 14.5 от Насоките за кандидатстване този вид разходи са недопустими за финансиране по процедурата разходи. Относно т. 3 за намаляване размера на верифицираната сума с 6 999.41 лв. приел, че е мотивирана от фактическа страна с констатацията, че максималният размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи е в размер на 75% от 2% от верифицираните преки разходи в размер на 2 724 178.00 лв. или 40 862.67 лв. Като правно основание за намаляване размера на верифицираната сума са посочени нормите на чл. 57, ал. 3 от ЗУСЕФСУ и чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕФСУ. Счел, че не става ясно защо от административния орган е прието, че преките разходи са в посочения размер, а това е факт, рефлектиращ върху размера на непреките разходи и съответно на извода за превишаване размера на допустимите такива и не е посочено и правното основание

Решението е неправилно.

Постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По допусната експертиза съдът е назначил вещо лице оценител, вместо вещо лице счетоводител и същевременно не е коментирал заключението на вещото лице, не е изложил мотиви защо не приема заключението на вещото лице. Разходите за гаранционно обслужване обикновено се считат за част от оперативните разходи на предприятието, но не винаги попадат в категорията на режийните разходи. Режийните разходи са тези, които не могат да бъдат директно свързани с конкретен продукт или услуга. Разходите за гаранционно обслужване на автомобили обикновено не се считат за режийни разходи, тъй като те са пряко свързани с конкретни продукти или услуги. Режийните разходи са тези, които подпомагат цялостната дейност на предприятието, но не могат да бъдат директно свързани с определена продажба или услуга. Ако автомобилите се използват за общи бизнес цели, като служебни превозни средства, разходите за тяхната поддръжка могат да попаднат в категорията на режийните разходи. Обаче, ако поддръжката е пряко свързана с предоставянето на конкретна услуга или производство, тези разходи може да се класифицират като оперативни разходи. За да прецени дали отказаните за верифициране разходи са режийни разходи съдът е следвало да назначи вещо лице счетоводител.

Съгласно разпоредбата на т.14.4 „Допустими категории разходи“ на Насоките за кандидатстване по процесната процедура като допустими разходи по т.14.4.5. са посочени и разходите за материали и консумативи. В тази връзка консумативите, касаещи гаранционното обслужване (част от предмета на договора), са допустими разходи. Проектното предложение на бенефициента, според което основна дейност е Дейност 6 „Техническо обезпечаване на дейността на оперативните екипи към националния и регионалните оперативни центрове“.

По т.2 административният акт не е обжалван и е влязъл в сила е намален размера на верифицираната сума със 122 755,20 лв. за сметка на БФП поради наложена финансова корекция в размер на 5% от стойността на засегнатите от нередността разходи по договор № 1983опд-3/20.01.2021 г. с изпълнител „ОМНИКАР АУТО“ ООД.

По т. 3 от административния акт е посочено, че размерът на дължимите непреки разходи по формата по чл. 55, ал. 1 т. 4 от ЗУСЕСИФ се изчислява след прилагане на определената в АДБФП ставка към верифицираните преки разходи за съответното искане за плащане при спазване на условието по чл. 53, ал. 4 на Условията за изпълнение. Максималният размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи, е в размер на 75% от 2% от верифицираните преки разходи в размер на 2 724 178,00 лв. или 40 862,67 лв. Разликата между поисканите за верификация средства в размер на 47 862,08 лв. и максималния допустим размер на допустимите разходи за организация и управление, определени чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи (40 862,67 лв.), от 6 999,41 лв. се явява недопустим разход и не се верифицира.

Изводът на първоинстанционния съд за немотивираност на оспореното решение на ръководителя на УО на ОПОС, в частта по т. 3, е неправилен. Актът съдържа конкретни фактически установявания, които органът е подвел под посочените правни норми. УО посочил, че за верификация са предявени разходи, които надхвърлят определения допустим процент спрямо допустимите преки разходи. Мотивирал е извод, че сумата не се верифицира на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 ЗУСЕФСУ, поради което необосновано е заключението на съда за неяснота относно това дали разходите се верифицират или не. За да откаже да верифицира сумата от 6999,41 лв., органът е приел, че по бюджетно перо "непреки разходи" се верифицират такива чрез прилагане на единна ставка към допустимите преки разходи, която е в размер на 75% от 2% от верифицираните преки разходи в размер на 2 724 178,00 лв. или 40 862,67 лв., на основание чл. 55, ал. 1, т. 4 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 1 от ПМС 189/2016, във връзка с чл. 68. б. (а) от Регламент 1303/2013 във връзка с раздел 14. 3 Допустими разходи от Условията за кандидатстване по процедурата. Няма спор относно начина на изчисление на сумата, посочена в т. 3. от акта.

Независимо от това, след като се отменя решението за неверифицирането на разходите по т.1, частично може да не е налице основание за намаляване на разходите по т. 3 от акта. По т. 3 от акта са взети предвид и неверифицираните разходи по т. 2 от акта, която т. 2 не е обжалвана и не е предмет на делото. За да определи сумата по т. 3, УО е взел предвид неверифицираните разходи по т. 1 и 2 от акта. Следователно ако по т. 1 неоснователно не са верифицирани разходите, сумата по т. 3 подлежи на преизчисляване.

Като има предвид изложените мотиви,Върховният административен съд, Седмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 22755 от 07.11.2024 по адм. д. № 5026/2023 г. по описа на Административен съд София - град.

Връща делото на друг състав на същия съд за ново разглеждане.

Решението не подлежи на обжалване

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА