Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: П. Н. Членове: СТАНИМИР Х. Б. при секретар А. И. и с участието на прокурора К. К. изслуша докладваното от съдията П. Б. по административно дело № 8649 / 2022 г.

Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, чрез пълномощник – главен юрисконсулт Л. Л., срещу Решение № 604/13.07.2022 г. на Административен съд – Пазарджик (АдмС – Пазарджик) по адм. дело № 286/2022 г.

С обжалваното решение АдмС – Пазарджик е отменил по жалба на О. П. Р. № РД-02-36-240/28.02.2022 г. на РУО на ОПРР, с което на същата е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по два броя договори, чиято обща стойност възлиза на 8 614,50 лв. с включен ДДС.

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Аргументира твърденията си с липса на анализ на фактическата обстановка от страна на съда, който изцяло е възприел изложените от О. П. твърдения. Сочи липса на изложени собствени на съда мотиви в подкрепа на възприетите твърдения.

Според касатора съдът не е обсъдил констатираните от органа нарушения на Закона за обществените поръчки (ЗОП) и норми от европейското законодателство, като изводите за липса на такива, счита за неправилни и необосновани.

По изложените съображения се иска отмяна на решението на АдмС – Пазарджик и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на О. П. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касаторът не се представлява.

Ответникът по касационна жалба – кметът на О. П. в писмен отговор чрез пълномощник излага становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът се представлява от адв. Р. С., САК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Върховният административен съд, седмо отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебно провери валидността и допустимостта на решението, намира следното:

Производството пред Административен съд - Пазарджик е образувано по жалба на О. П. представлявана от кмета Н. Б., срещу Решение № РД-02-36-240/28.02.2022 г. на РУО на ОПРР, с което на общината е определена финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по Договор № 282/28.06.2019 г. с „Мотива“ ЕООД и по Договор № 281/28.06.2019 г. с „ВМЛ-Консулт“ ЕООД, чиято обща стойност е в размер на 8 614,50 лв. с включен ДДС.

От доказателствата по делото се установява, че е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (АДБФП) № РД-02-37-2/09.01.2020 г. между Министерство на регионалното развитие и благоустройството, в качеството на Управляващ орган по Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020, и О. П. в качеството на бенефициер, за изпълнението на проект № BG16RFOP001-1.039-0004 „Обновяване и внедряване на мерки за енергийна ефективност в многофамилни жилищни сгради“. Именно във връзка с изпълнението на този административен договор е издадено оспореното пред АдмС – Пазарджик решение на РУО на ОПРР.

Като бенефициер по договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и адресат на оспореното пред съда решение за определяне на финансова корекция, О. П. има качеството на надлежна страна по спорното материално административно правоотношение. В титулната част на първоначалната жалба като подател е изписана О. П. представлявана от кмета Н. Б.. В съдържанието на жалбата чрез изявление от представляващия общината кмет, са изложени твърдения за неоснователност на определената финансова корекция върху допустимите разходи, финансирани със средства по ОПРР, по договори за възлагане на обществени поръчки, сключени от О. П. в изпълнение на АДБФП. Горното не оставя съмнение кой е адресант на така подадената жалба, а именно – О. П. от чието име представляващото я лице е поискало отмяна на решението за определяне на финансова корекция.

Въпреки че в мотивите на свое Определение № 621/08.04.2022 г. съдът правилно е приел, че производството е образувано по жалба на О. П. представлявана от кмета, като оспорваща страна е конституиран кметът, а не общината. Призовка за насроченото със същото определение открито съдебно заседание за 09.05.2022 г. е изпратена на кмета на О. П. а в протоколите за проведените общо две открити заседания по делото (второто на 13.06.2022 г.), като жалбоподател е вписан също кмета на О. П. Установява се също, че с пълномощно от 05.05.2022 г. кметът на О. П. в качеството си на представляващ юридическото лице, е упълномощил адв. Р. С., САК, да представлява О. П. по делото пред АдмС – Пазарджик. Упълномощеното лице е взело участие и в двете открити съдебни заседания, в протоколите от които е отбелязано, че представлява конституирания като жалбоподател кмет на О. П. В мотивите на постановеното по делото решение отново е отбелязано, че производството е образувано по жалба на О. П. а в диспозитива – че се отменя по жалба на същата Решение № РД-02-36-240/28.02.2022 г. на РУО на ОПРР. Препис от съдебния акт е връчен на кмета на О. П.

Така постановеното от Административен съд - Пазарджик решение е валидно, но недопустимо.

Подадената пред първостепенния съд жалба въвежда като предмет на контрол за законосъобразност индивидуален административен акт за определяне на финансова корекция. Съгласно чл. 71, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ, загл. изм. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022 г.), в приложимата към датата на издаване на оспорения акт редакция на закона - ДВ бр. 52/09.06.2020 г., чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства - допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, подадени пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. Чл. 24, ал. 1 от с. з. сочи, че безвъзмездната финансова помощ се предоставя от ръководителя на УО с административен договор, сключен с бенефициент (ползваният от законодателя термин за лице, което получава безвъзмездната финансова помощ), въз основа на одобрено проектно предложение. От горното следва, че решението за определяне на финансова корекция, с която се отменя изцяло или частично финансовата подкрепа, предоставена на конкретно определено лице – страна по административния договор, може да има за свой адресат само същото това лице. Оттук и оспорващ това решение, страна по смисъла на чл. 153, ал. 1 АПК може да бъде само страната по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, спрямо която с решението по чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ е определена финансова корекция.

Съгласно чл. 136, ал. 3 от Конституцията на Република България (КРБ), общината е юридическо лице. Чл. 14 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) допълва, че като юридическо лице, общината има право на собственост и самостоятелен общински бюджет. Съгласно чл. 44, ал. 1, т. 15 ЗМСМА кметът представлява общината пред физически и юридически лица и пред съда, независимо от това, че същият е и орган на изпълнителната власт в общината. От горното следва, че общината и кметът са лица с различна провосубектност и всяко от тях, в зависимост от правоотношенията, в които участва, може да се яви в качеството на оспорваща в съдебното административно производство страна.

По смисъла на чл. 15, ал. 1 АПК, лицето, което сезира съда с искане за проверка законосъобразността на индивидуалния административен акт е оспорващият. Той става страна, защото отправя искане за правосъдие, на което съдът е длъжен да отговори, съгласно чл. 127 АПК. Дали лицето има право да сезира съда и дали е носител на субективното право на оспорване, е въпрос на преценка дали то се явява надлежна страна, съответно на допустимост на съдебното производство. Формираната до момента константна съдебна практика на Върховния административен съд дава категоричен отговор на въпроса кой правен субект е адресат на волеизявлението на административния орган, с което се определя финансова корекция – това несъмнено е бенефициерът, получател на безвъзмездна финансова помощ.

Тъй като в материалното административно правоотношение, възникнало от сключения с Министерство на регионалното развитие и благоустройството АДБФП № РД-02-37-2/09.01.2020 г., страна е О. П. разпоредените с акта на РУО на ОПРР правни последици – частична отмяна на предоставената безвъзмездна финансова помощ, засягат само и единствено имуществената сфера на общината, но не и на кмета, който е неин законен представител. Това обстоятелство обуславя и статутът й на надлежна (главна) страна в спорното правораздавателно производство (съдебната фаза на административния процес), като само на нея е гарантирано от нормативен акт правото на участие в спора за законосъобразност на решението на РУО на ОПРР.

Съдът правилно е приел, че жалбоподател е О. П. а не нейният законен представител – кметът, но при обективиране на процесуалното си действие по конституиране служебно на страните, незаконосъобразно е конституирал кмета на О. П. а не самата община като страна по делото, в нарушение на разпоредбите на чл. 154 вр. чл. 153, ал. 1 АПК.

Неправилното конституиране на оспорващия по делото засяга процесуалната легитимация на страните в процеса, която е абсолютна предпоставка за допустимост на съдебното производство. В допълнение, с оглед конституирането на кмета на О. П. като страна в производството, съдът е допуснал и ненадлежното му представителство, тъй като представителната власт на адв. Р. С. е по отношение на О. П. а не на нейния законен представител. Допуснатото процесуално нарушение е съществено и след като в производството е участвала ненадлежна страна (която не притежава активна процесуална легитимация), постановеното решение е недопустимо.

Предвид горното, налице е касационното основание по чл. 209, т. 2 АПК, обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав за конституирането и при участието на надлежния оспорващ решението на РУО на ОПРР – О. П. По аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото следва да се произнесе за разноските пред настоящата инстанция.

Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. 2-ро АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 604/13.07.2022 г. на Административен съд – Пазарджик по адм. дело № 286/2022 г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

секретар:

Членове:

/п/ С. Х. п/ ПОЛИНА БОГДАНОВА