Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Т. П. Членове: К. К. Т. Д. при секретар И. А. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията Т. Д. по административно дело № 8717 / 2022 г.

Производството е по чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Й. И. и А. Ха, и двамата от град София, депозирана чрез процесуалния им представител - адв.Б. З., против решение № 2600/18.04.2022г., постановено по административно дело № 188/2022г. по описа на Административен съд-София - град.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност и необоснованост на оспореното решение. Жалбоподателите считат, че и двамата поотделно отговарят на условията за включване в картотеката на лицата с установена жилищна нужда към район Красна поляна и след като административният орган е установил, че те не са в родствена връзка помежду си, е следвало да картотекира поотделно всеки един от тях. Поради това касационните жалбоподатели молят оспореното съдебно решение да бъде отменено и делото да бъде решено по същество с отмяната на постановения отказ по подаденото от Й. И. заявление за картотекиране. Претендират разноските по делото.

Ответната страна - комисията по чл.10 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община (НРУУРОЖТСО) при район Красна поляна (Комисията по чл.10), заявява становище за неоснователност на касационната жалба в представения чрез процесуален представител писмен отговор. Поради това моли за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка със становищата на страните и събраните по делото доказателства, констатира следното:

Жалбата е процесуално допустима - същата е депозирана в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни, за които обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Първоначално производството пред АССГ е било образувано по жалба на Й. И. и А. Ха - и двамата от град София, против мълчалив отказ на комисията по чл.10 от НРУУРОЖТСО към район Красна поляна, формиран по подадено от Иванов заявление за картотекиране вх.№ РКП21-ГР94-855/20.09.2021г. Впоследствие комисията се е произнесла и с изричен отказ, обективиран в решение по протокол № 1/27.01.2022г. Изричният отказ е мотивиран с обстоятелството, че посоченият от заявителя постоянен адрес е заличен със заповед № СОА20-РД07-12/22.01.2020г.

АССГ е установил следната фактическа обстановка: Със заявление по образец, придружено от искане вх.№ РКП21-ГР94-855/20.09.2021г., Й. И. е поискал домакинството му, състоящо се от него самия и пълнолетния му син А. Ха, да бъде включено в картотеката на нуждаещите се от жилище при район Красна поляна. Към заявлението е приложена и декларация по Наредбата с нотариална заверка на подписите на Й. И. и А. Ха.

Според направената в НБД Население справка, Й. И. е регистриран с постоянен и настоящ адрес град София, [район], [адрес]. Няма данни Иванов да има деца. Според отбелязванията в посочената база данни, А. Ха е син на Х. Чунг, гражданин на Виетнам, а регистрираните му постоянен и настоящ адрес са в град София, [улица].

С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Й. И. и А. Ха против отказа за включването им в картотеката по чл.9 от НРУУРОЖТСО. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният изричен отказ е издаден от компетентен орган, в предписаната форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Според съда обстоятелството, че адресът, на който е регистриран Иванов, е заличен с изрична заповед на кмета на СО, е ирелевантно в случая, доколкото щом заявителят има регистриран настоящ адрес на територията на район Красна поляна, компетентна да разгледа и да се произнесе по заявлението е именно комисията по чл.10 в този район. Съдът е приел, че въпреки това Иванов и Ха не могат да бъдат включени в картотеката като едно общо домакинство, тъй като предвид липсата на твърдяната родствена връзка между тях, не са налице предпоставките те да бъдат приети за домакинство по смисъла на 1, т.2 от ДР на НРУУРОЖТСО.

Решението е правилно.

Съгласно чл.43 от ЗОбС, в жилища за отдаване под наем се настаняват лица с жилищни нужди, установени по реда на наредбата по чл. 45а, ал. 1 от ЗОбС. Относима към конкретната хипотеза е Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на СО. Съобразно чл.5, ал.1 от тази наредба, право да кандидатстват за настаняване под наем в жилища по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата имат семейства или домакинства. Според легалните определения по 1, т. 1 и 2 от ДР на Наредбата, семейство са съпрузите и ненавършилите пълнолетие техни деца, ако не са встъпили в брак, а домакинство са съпрузите, ненавършилите пълнолетие низходящи, възходящите и пълнолетните низходящи, които живеят с наемателя, както и братята и сестрите, които не са встъпили в брак. Събраните по делото доказателства установяват по несъмнен начин, че между двамата жалбоподатели не съществува твърдяната от тях родствена връзка и А. Ха не е син на Й. И., както се твърди в подаденото заявление за картотекиране. Ето защо те не представляват семейство или домакинство по смисъла на легалните определения, за да имат право да кандидатстват като едно общо домакинство за настаняване под наем в общинско жилище по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата.

Касационната инстанция не споделя становището, че след като комисията по чл.10 е установила, че Й. И. и А. Ха не представляват едно домакинство по смисъла на Наредбата, е следвало да ги картотекира поотделно, тъй като всеки от тях поотделно отговаря на всички изисквания. Съобразно цитираните по-горе разпоредби на ЗОбС и приетата въз основа на него НРУУРОЖТСО, установяването на жилищни нужди се извършва единствено по искане на гражданин въз основа на подадено валидно заявление, но не и служебно. В този смисъл административният орган (в случая комисията по чл.10 от Наредбата) не би могъл да промени предмета на искането двамата жалбоподатели да бъдат картотекирани като едно домакинство и да ги картотекира поотделно, тъй като това би представлявало недопустима намеса на административен орган в упражняването на субективните права на гражданите. Ако жалбоподателите в настоящото производство искат да бъдат картотекирани поотделно, няма пречка да подадат заявления за това пред комисията по чл.10 от Наредбата в съответния район, в който е и настоящият адрес на всеки един от тях.

Поради това касационната инстанция прие, че съдебното решение съответства на приложимия материален закон и не са налице касационни основания за отмяната му.

Съобразно изхода на делото искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция е основателно. На основание чл.143, ал.3 от АПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.25а, ал.3 от НЗПП съдът определи възнаграждение в размер на 50 лева, които жалбоподателите следва да заплатят на Столична община.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2600/18.04.2022г., постановено по административно дело № 188/2022г. по описа на Административен съд-София - град.

ОСЪЖДА Й. И. и А. Ха да заплатят на Столична община 50 (петдесет) лева съдебни разноски.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТОДОР ПЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ

/п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА