Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на пети юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. Ч. Членове: Г. Х. П. П. при секретар С. М. и с участието на прокурора А. Г. изслуша докладваното от съдията П. П. по административно дело № 8702 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на О. З. срещу решение № 4146 от 21.06.2022 г., постановено по адм. дело № 498/2022 г. по описа на Административен съд София-град. В касационната жалба се твърди неговата неправилност поради нарушение на материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му като неправилно и вместо него постановено друго по същество на спора, с което се отхвърли жалбата срещу оспорения пред съда негов акт.

Ответниците М.-Д. Арабаджи и Г. Арабаджис, чрез процесуалните си представители адвокат Бекирска и адвокат Стефанов, в писмен отговор и в съдебно заседание вземат становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Искат присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното решение.

Касационната жалба е допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебния акт е неблагоприятен, в законоустановения срок.

Производството пред Административен съд София-град се е развило по жалбата на М.-Д. Арабаджи и Г. Арабаджис против Решение № 11-00-835-1/17.12.2021 г. на кмета на О. З. с което е отказано да се признае, влязлото в сила на 17.09.2003 г., Удостоверение за раждане от [дата] на Бюро гражданско състояние, община Саламина, област Атика, Р. Г. с което се удостоверява раждането на Г. Арабаджис, пол мъжки, на [дата] в общинска единица Амбелакия, община Саламина, както и е отказано да се признае влязлото в сила на [дата], Удостоверение за раждане от [дата] на Бюро гражданско състояние, община Саламина, област Атика, Р. Г. с което се удостоверява раждането на М.-Д. Арабаджи, пол женски, на [дата] в община Саламина. Отказът се основава и на разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация, като регламентираща реда за съставяне на актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина.

С обжалваното решение административния съд е отменил обжалваното решение. За да постанови този резултат е приел, че е постановено в нарушение на материалния закон. Приел е, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 70, ал. 2 от Закона за гражданската регистрация, заявителите са представили пред органа необходимите документи и са изпълнили всички условия, поради което същият е следвало да издаде съответния акт за гражданско състояние след като установи дали актовете за раждане са издадени от длъжностно лице по гражданската регистрация в Р. Г. Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са доводите за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация (ЗГР) български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Р. Б. Според ал. 2 ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3, заедно с легализиран и заверен превод на български език. Длъжностното лице по гражданското състояние съставя акт за гражданско състояние, като вписва в него въз основа на получения препис по ал. 1 името на титуляря, датата и мястото на раждане, пола и установения произход - чл. 72, ал. 3, т. 1 от с. з.

Посочените разпоредби са в Раздел VІІ от ЗГР - Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина. Следователно, задължение на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес е за съставяне на акт по гражданско състояние, какъвто е и актът за раждане, на български гражданин, за събитие, подлежащо на регистрация, настъпило в чужбина. Че това е така е видно и от разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗГР която гласи, че в регистрите на актовете за гражданско състояние се вписват събитията по чл. 1, ал. 2, сред които е и раждането, за всички лица, които към момента на настъпването му са български граждани и за лицата, които не са български граждани, но към момента на настъпване на събитието се намират на територията на Р. Б. Съответно чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗГР предвижда вписването в регистъра на населението на всички български граждани.

Правилно е прието при посочената приложима нормативна уредба в обжалваното решение, че непредставянето на съставения в чужбина акт за раждане в срока по чл. 70, ал. 1 от ЗГР не лишава заявителя от правото му да иска съставяне на акт за гражданско състояние и извън този срок.

В случая в оспореното решение не се излагат съображения от административния орган, че бащата на жалбоподателите П. Арабаджис не е български гражданин, за когото безспорно е установено, че е роден в България. Такива твърдения се навеждат с касационната жалба, във връзка с представено писмо изх. № 06-00-206/04.07.2022 г. на Министерство на правосъдието, с което О. З. е уведомена, че лицето П. Арабаджис е освободено от българско гражданство с указ на Държавния съвет на Н. Р. Б. С оглед на констатираното и при споделяне мотивите на първоинстанционния съд настоящата инстанция намира, че при новото произнасяне административният орган следва по реда на чл. 40 от Закона за българското гражданство да поиска информация за гражданството на П. Арабаджис от Министерство на правосъдието относно обстоятелството дали лицето е или не е български гражданин съгласно регистрите, които се водят в министерството и след това да направи преценка дали са налице нормативно установените изисквания за съставяне на актове за гражданско състояние на подалите исканията лица.

Предвид изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила.

Съобразно изхода на делото основателно е искането на ответниците за присъждане на разноски по делото в размер на по 1000 лева адвокатско възнаграждение за всеки. Съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие от 25.08.2022 г. за осъществената по делото правна защита е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение именно в искания размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 4146 от 21.06.2022 г., постановено по адм. дело № 498/2022 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА О. З. да заплати на М.-Д. Арабаджи, гражданка на Р. Г. с паспорт № [номер], издаден на 05.12.2012 г. в Р. Г. сума в размер на 1000 (хиляда) лева, съставляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА О. З. да заплати на Г. Арабаджис, гражданин на Р. Г. с паспорт № [номер], издаден на 23.03.2016 г. в Р. Г. сума в размер на 1000 (хиляда) лева, съставляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МАРИНИКА ЧЕРНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ ГАЛИНА ХРИСТОВА

/п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ