Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Б. Ц. Членове: РУМЯНА Л. С. при секретар М. Н. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията Р. Л. по административно дело № 8760 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Фермер 2003“ ЕООД, с [ЕИК], чрез процесуален представител адв. Х. К., срещу Решение № 169 от 25.07.2022 г., постановено по адм. д. № 93 по описа на Административен съд – Сливен (АС - Сливен) за 2022 г. С него е отхвърлена жалбата на настоящия касационен жалбоподател срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-200-2600/628#4 от 10.03.2022 г., издаден от временно изпълняващ длъжността директор на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Сливен. Наред с това, „Фермер 2003“ ЕООД е осъдено да заплати на Държавен фонд „Земеделие“ разноски в размер на сумата от 200,00 лв.

В касационната жалба се твърди постановяване на обжалваното съдебно решение в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради неговата необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обратно на взетото от първоинстанционния съд становище, касационният жалбоподател намира за приложими към казуса разпоредбите на Търговския закон (ТЗ) и на Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно неуредените от административния договор и Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) въпроси. Наред с това, съдът не оценил факта, че към момента на получаване на АУПДВ от дружеството, главницата по договора за кредит и дължимата договорна лихва били изплатени. Аргументира се възражение, че произнасянето на съда и преценката за материална законосъобразност на акта следва да се ограничи в рамките на изложените от административния орган мотиви. В тази връзка и като се позовава на приетото заключение на съдебно – счетоводната експертиза (ССЕ) касационният жалбоподател сочи, че неправилно е прието за установено обстоятелство по т. 4.2. от раздел IV „Отговорности“ от договора между него и ДФЗ – анулиране на фактура (вписано в АУПДВ), с която е кандидатствано за целево кредитиране. Оспорва се становището на съда, че под „анулиране на фактурата“ следва да се разбира общоприетото разбиране за разваляне на доставката по нея. В допълнение на тези доводи се сочи, че съдът заменил волята на страните по договора; неправилно игнорирал доводите във връзка с извънредната епидемиологична обстановка и не отчел, че нарушен се явява принципът на съразмерността. По подробно изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение и отмяна на оспорения АУПДВ. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не изпраща представител.

Ответникът – директорът на ОДЗ - Сливен, оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. Поддържа становище, че съдът правилно установил наличието на обстоятелства по т. 4.2., предл. I и II, раздел IV от договора от 22.10.2020 г. Сочи, че към момента на подаване на заявлението за кандидатстване „Фермер“ 2003 ЕООД е декларирал неверни данни – фактурата е била анулирана чрез издаване на кредитно известие (КИ) към момента на подаване на заявлението. По същество иска оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Моли присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение.

В съдебното заседание пред настоящия съд ответникът по касация не се явява и не се представлява.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното съдебно решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от надлежна страна, за която този акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, предвид което следва да бъде разгледана досежно нейната основателност.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АС – Сливен е бил АУПДВ № 01-200-2600/628#4 от 10.03.2022 г., издаден от временно изпълняващ длъжността директор на ОДЗ – Сливен, с който на „Фермер 2003“ ЕООД е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 21652,89 лв., представляващо законна лихва съгласно таблица 1 от АУПДВ.

Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и заключението на ССЕ, първоинстанционният съд е направил фактически установявания, които му дали основание да достигне до извод за неоснователност на предявеното от „Фермер 2003“ ЕООД оспорване. Приел, че спорният АУПДВ е издаден от компетентен орган. В тази връзка съобразил, че доколкото целевите кредити като процесния се предоставят от държавата за сметка на държавни ресурси под форма, която нарушава или застрашава да наруши свободната конкуренция чрез поставяне в по-благоприятно положение на определени предприятия, този кредит представлява държавна помощ по смисъла на 1, т. 7 от ДР на Закона за държавните помощи (ЗДП). Изводите си относно компетентността на издателя на АУПДВ съдът направил на основание изложеното по-горе и приложените по делото заповеди, издадени от изпълнителния директор на ДФЗ. Наред с това, съдът счел, че АУПДВ е издаден в писмена форма, отговаря на изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и съответства на материалния закон. При действието на чл. 27, ал. 5 ЗПЗП и чл. 162, ал. 2, т. 8 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК) съдът направил извод, че публичните държавни вземания, възникнали въз основа на процесния договор от 22.10.2020 г., който квалифицирал като административен (чл. 12, ал. 7 ЗПЗП), се установяват с издаването на АУПДВ. Взел предвид, че при издаването му административният орган се позовал на разпоредбата на т. 4.2, предл. I и II, раздел IV „Отговорности“ от договора, предвид което счел, че за установяване основателността на възникналото задължение за законна лихва следва да бъде установено нецелево използване на паричните средства, изразяващо се в анулирани фактури за покупка на семена и/или торове или деклариране на неверни данни. Приел, че за да кандидатства и получи целево кредитиране, земеделският стопанин следва при подаването на заявлението за отпускане на целеви кредит да представи заверено копие на конкретна фактура за закупуване на минерален тор или на семена, чиято стойност да покрива размера на средствата, за които кандидатства по целевата линия, както и заверено копие на платежен документ за извършено плащане по приложените фактури. В тази връзка съобразил, че Фактура № 2000029539 от 21.09.2020 г., издадена от „Аграрика" ЕООД е сторнирана с издаване на КИ на 30.09.2020 г., което установил въз основа на извлечение от дневника за покупки на „Фермер 2003“ ЕООД и заключението на ССЕ. В този смисъл за безспорно съдът приел, че към момента на подаване на заявлението от 07.10.2020 г. от „Фермер 2003“ ЕООД, посочената фактура е била анулирана чрез издаване на КИ поради разваляне на доставката. В този смисъл тази фактура не представлява валидно доказателство за закупуване на минерален тор и на семена, и към момента на подаване на заявлението за кандидатстване, дружеството, като се е позовало на фактурата от 21.09.2020 г ., е декларирало неверни данни. Съдът приел, че е установено и друго обстоятелство по т. 4.2. от раздел IV „Отговорности“ от договора от 22.10.2020 г. - анулиране на фактура, с която е кандидатствано за целево кредитиране. Разясненото от вещото лице различие в счетоводството на понятията анулиране и сторниране на фактура съдът не възприел. За основателно намерил становището на административния орган, че под употребеното в договора понятие следва да се разбира общоприетото разбиране за разваляне на доставката по посочената фактура, а не тясно специализираното счетоводно понятие. При така изложеното, съдът намерил за установено по безспорен начин, че са налице обстоятелствата по т. 4.2., предл. I и II, раздел IV от договора - анулирани фактури за покупка на семена и/или торове и деклариране на неверни данни, което, според изложеното в съдебното решение, представлява нецелево използване на кредита. По тези причини направил извод, че същият е станал предсрочно изискуем и кредитополучателят е следвало да възстанови на ДФЗ получения кредит по договора, заедно със законната лихва от датата на получаването му. Представянето на фактури, с които са закупени минерален тор и семена, според съда, не може да изключи отговорността на дружеството съгласно т. 4.2., раздел IV от процесния договор. Доводите на „Фермер 2003“ ЕООД, основани на извънредната епидемиологична обстановка и за приложение разпоредбите на ТЗ и ЗЗД съдът намерил за неоснователни. Изложил и съображения с оглед установяване съответствието на размера на законната лихва с приложимите разпоредби и представените доказателства. По тези съображения първоинстанционният съд отхвърлил жалбата.

Решението е валидно и допустимо, но е неправилно като постановено при наличието на релевирани касационни основания за неговата отмяна – необоснованост на изводите на съда, което е довело до постановяване на съдебен акт в нарушение на материалния закон.

По делото липсва спор относно фактите.

От мотивите на обжалвания АУПДВ безспорно се установява, че е издаден след като при последваща проверка от Дирекция „Вътрешен одит“ били констатирани факти, които дали основание да се приеме, че по процесния договор от настоящия касационен жалбоподател били получени неправомерно средства. В тази връзка „Фермер 2003“ ЕООД било уведомено, че фактурата от 21.09.2020 г., с която дружеството е кандидатствало по мярката е сторнирана с КИ на 30.09.2020 г., което било установено от дневниците за покупка и продажба в НАП. В тази връзка е съобразено, че сумата на „анулираната фактура“ е участвала при изчисляване на сумите по предоставения кредит. Поради така констатираните факти, даващи основание, според административния орган, да се приеме неизпълнение на т. 4.2. от договора, са предприети действия по реализиране на предвидената в договора отговорност по посочената негова разпоредба, която да се понесе от дружеството – кредитополучател (цитирана е разпоредбата на т. 4.2., предл. I и II, раздел IV „Отговорности“). В същия смисъл е и изпратеното до дружеството писмо от 11.02.2022 г. преди издаване на АУПДВ, с което му е даден срок за представяне на писмени възражения срещу констатациите.

Горното дава основание да се приеме, че като фактическо основание за издаването на спорния АУПДВ административният орган е възприел извършено „анулиране“ на фактурата от 21.09.2020 г., позовавайки се на установеното издаване на КИ на 30.09.2020 г. В този смисъл е и изявлението на процесуалния му представител в съдебното заседание на 07.06.2022 г. пред АС – Сливен – усвояването на целевия кредит не по предназначение е обвързано с „анулиране“ на фактурата, въз основа на която е изплатена субсидията. Във връзка с така възприетото в АУПДВ с придружително писмо, представено в това съдебно заседание и в отговор на дадените с Разпореждане от 13.04.2022 г. и в съдебното заседание на 07.06.2022 г. указания по разпределението на доказателствената тежест, от административния орган е поискано назначаването на ССЕ, с посочени въпроси. По т. 2 е направено искане за отговор на въпроса „Съществува ли разлика между термините сторниране и анулиране на фактура?“. От направеното в същото съдебно заседание изявление от страна на процесуалния му представител изрично е отбелязано, че целевият кредит не е усвоен по предназначение, доколкото посочената по-горе фактура, въз основа на която е изплатена субсидията, е анулирана. В тази връзка е посочено, че относимо и необходимо с оглед разрешаване на правния спор относно анулираната фактура, изплатените суми и начислената лихва от ДФ „Земеделие“, е назначаването на ССЕ.

Видно е от заключението на ССЕ, че доколкото сделката по фактурата от 21.09.2022 г., издадена от „Аграрика“ ЕООД, не е осъществена, е издадено КИ към нея, като и двата документа са отразени в дневниците за покупки по ДДС на „Фермер 2003“ ЕООД. Обяснена е същността на „сторнирането“ като счетоводен способ за отстраняване на допуснати грешки при съставянето на счетоводни, статии за отразяване на стопанските операции в счетоводната система на предприятието. Изрично е посочено, че този способ се прилага, когато е допусната грешка при съставянето на счетоводни статии за отразяване на стопанските операции в счетоводната система на предприятието; в използваните счетоводни сметки, тяхната кореспонденция или когато стопанската операция е отразена със сума, различна от действителната. Разяснено е, че анулирането е термин, който означава унищожаване на погрешно съставен документ за отразяване на дадена стопанска операция (вр. чл. 8 от Закона за счетоводството и чл. 116 от Закона за данък върху добавената стойност, ЗДДС), като анулираните документи не се отразяват в системата на счетоводните сметки и в дневниците по ДДС. Съгласно даденото обяснение от вещото лице при разпита му в съдебното заседание пред първоинстанционния съд в случая не е налице „анулиране на фактура“ и на мястото на погрешно съставения документ се издава нов, а анулираният документ не се отразява в счетоводните регистри на издателя и на получателя на документа, нито в дневниците по ДДС. В казуса сделката по фактурата от 21.09.2020 г. не е осъществена, поради което предприятието – издател е издало коригиращ документ – КИ, като и двата документа се отразяват в дневниците по ДДС на издателя и на получателя.

Предвид всичко изложено по-горе, според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, неправилно АС - Сливен е направил извод за неоснователност на оспорването срещу АУПДВ. Необосновано на съдържанието на този утежняващ „Фермер 2003“ ЕООД акт съдът е приел, че към момента на подаване на заявлението от 07.10.2020 г. фактурата от 21.09.2020 г. „ е била анулирана чрез издаване на кредитно известие, поради разваляне на доставката“ и в този смисъл като се позовало на доставката по тази фактура, дружеството е декларирало неверни данни. Въпреки цитирането в АУПДВ на т. 4.2., предл. I и II, раздел IV „Отговорности“, фактическо основание, относимо към второто предложение („деклариране на неверни данни“) в АУПДВ не е изведено. За да бъде съобразено, вкл. от съда при извършения контрол за законосъобразност, това фактическо основание следва да е част от основанията, вписани в АУПДВ. Само този случай то ще се включи в предмета на доказване като материална предпоставка за издаването му, респективно е следвало да бъде съобразено при извършения контрол за законосъобразност от съда. Цитирането на разпоредбата на т. 4.2., предл. I и II, раздел IV „Отговорности“ от договора от 22.10.2020 г. и подчертаването на част от тази уговорка между страните по него не съставлява посочване на фактическото основание по смисъла на закона, който не допуска позоваване на такова „по подразбиране“ при наличието на няколко хипотези, към които е приложима тази клауза от договора. Пропускът на администрацията да включи правно релевантни факти като фактически основания за издаване на АУПДВ е неотстраним в производството по оспорването му и изключва допустимостта на установяването на тези факти, а съответно и решаването на правния спор с обвързването на правни последици с тях, както неправилно е подходил първоинстанционният съд. В този смисъл, недопустимо е и позоваването на това фактическо основание едва в отговора на касационната жалба от страна на ответника по касация. В случая отсъствието на фактическо основание за издаване на АУПДВ – „деклариране на неверни данни“, обвързано със съответната декларация от дружеството, препятства установяването му в хода на съдебното производство. В съобразителната част на АУПДВ не се съдържа позоваване на декларация (вкл. на заявлението от 07.10.2020 г. в тази му част или на пълномощното, представено към него), подадена от „Фермер 2003“ ЕООД, с която да са декларирани данни, за които административният орган да сочи, че са неверни. Такова позоваване, както се посочи, се прави едва в отговора на касационната жалба, поради което то се явява неотносимо към преценката за законосъобразност на АУПДВ. В този смисъл първоинстанционният съд неправилно е приел, че в казуса относно АУПДВ „правилно са посочени правните основания за неговото издаване и същите са съответни в пълна степен на фактическите установявания в правния спор“. Такова извеждане на предполагаемата воля на органа при съдебното оспорване на издадения от него акт, допълнителното му мотивиране на този етап от процеса или пък излагането на заместващи мотиви от съда е недопустимо. Отсъствието на фактически основания не може да бъде заменено с позоваването на разпоредбата, сочена като правно основание (в случая на клауза от договора), независимо че текстът й би могъл да съдържа релевантните за случая юридически факти. Задължението по чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 АПК изисква обективирането в административния акт на конкретни твърдения за настъпили юридически факти, включени във фактическия състав на правната норма, каквото в случая отсъства относно „декларираните на неверни данни“.

Наред с това, съдът е приел, че е налице и второто фактическо основание за издаване на АУПДВ – „анулиране на фактура“, с която е кандидатствано за целево кредитиране, като се мотивирал, че под посоченото понятие следва да се разбира и сторнирането на фактура. Този прочит на клаузата от договора не се възприема от настоящия съдебен състав. Чрез експертните знания на вещото лице, изготвило ССЕ, по делото е установено, че в случая не е извършено „анулиране на фактура“ поради допусната грешка при съставяне на документ за дадена стопанска операция (вж. разпита му в съдебното заседание на 12.07.2022 г.). Поради неизвършването на сделката, документирана с фактурата от 21.09.2020 г., нейният издател е съставил коригиращ документ (КИ към тази фактура), като и двата документа са изведени в счетоводствата на участващите лица – издател и платец в месеца на издаването на фактурата. За разлика от анулирането, което произвежда ефект към момента на издаване на данъчния документ, сторнирането произвежда такъв занапред. При действието на разпоредбата на чл. 116 ЗДДС и установените по делото факти относно издаването на фактурата от 21.09.2020 г. и на КИ към нея, неправилно първоинстанционният съд е тълкувал волята на страните по договора, обективирана в уговорката по т. 4.2., относно употребеното там понятие „анулирани фактури“, поставяйки знак за равенство със сторнирането на фактура чрез издаване на КИ към нея. В тази връзка, съвсем необосновано на съдържанието на разпоредбата и на клаузите по договора съдът е почерпил аргументи в подкрепа на тезата си от разпоредбата на чл. 116, ал. 5 ЗДДС. Последната касае съхранението на анулирани документи и е неотносима към фактурите, към които е издадено КИ поради неосъществяване на сделка (чл. 115, ал. 3 ЗДДС).

Предвид изложеното и доколкото изводите на първоинстанционния съд за законосъобразност на спорния АУПДВ не съответстват на приетото от настоящия съдебен състав по същество на спора, обжалваното съдебно решение се явява неправилно и следва да бъде отменено поради неговата необоснованост и постановяването му в нарушение на материалния закон. Вместо него следва да се постанови друго - по съществото на спора, с което да се отмени оспореният от „Фермер 2003“ ЕООД утежняващ акт като издаден при наличие на основания по чл. 146, т. 2 и т. 4 АПК.

Предвид изхода на спора пред Върховния административен съд и това, че този спор се пререшава по същество, своевременно заявените искания и представените доказателства, в полза на касационния жалбоподател следва да бъдат присъдени разноски за две съдебни инстанции в общ размер от 723,22 лв., от които държавна такса пред първоинстанционния съд в размер на 50,00 лв., депозит за изготвяне на ССЕ – 200,00 лв., внесена държавна такса за производството пред Върховния административен съд в размер на 173,22 лв. и адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 300,00 лв., платени в брой на адвоката. Така платеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно предвид размера му и в този смисъл направеното възражение в тази насока не е основателно. За касационното производство в представения договор за правна защита и съдействие не се съдържа отбелязване за договаряне и изплащане на адвокатско възнаграждение от „Фермер 2003“ ЕООД, а и такова не се претендира.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 169 от 25.07.2022 г., постановено по адм. д. № 93 по описа на Административен съд – Сливен за 2022 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публично държавно вземане № 01-200-2600/628#4 от 10.03.2022 г., издаден от временно изпълняващ длъжността директор на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) – Сливен.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Фермер 2003“ ЕООД, с [ЕИК] сумата от 723,22 (седемстотин двадесет и три лева и двадесет и две стотинки) лв., представляваща разноски за две съдебни инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Р. Л. п/ КАМЕЛИЯ СТОЯНОВА