Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. Р. Членове: А. А. . при секретар М. Т. и с участието на прокурора Ч. С. изслуша докладваното от председателя Т. Р. по административно дело № 8752 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Ахмед, подадена чрез процесуалния му представител адв. Д. С., срещу решение № 864 от 28.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2673/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № РД-16-1731/02.11.2021 г. на кмета на община Поморие и касаторът е осъден да заплати направените в производството разноски.

В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което заповедта на кмета на община Поморие да бъде отменена, алтернативно делото да бъде върнато за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът - кметът на община Поморие, в писмен отговор на касационната жалба, подаден чрез пълномощника му адв. Ю. Б., изразява съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът – М. Ахмед не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Бургас е образувано по жалба на М. Ахмед срещу заповед № РД-16-1731/02.11.2021 г. на кмета на община Поморие, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и чл. 148, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнат незаконен строеж: „Едноетажна масивна сграда“, находящ се в УПИ VI, XI и XII, кв. 2 по плана на [населено място], общ. Поморие от собствениците на имота М. Ахмед и М. Ахмед. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидените от закона съдържание и форма, съдържаща фактическите и правните основания за издаването й, при липса на допуснати съществени нарушения на администраитвнопроизводствените правила и при правилно приложение на материалния закон и неговата цел. По същество е изложил съображения, че разпореденият за премахване обект е от допълващо застрояване в имота и представлява строеж, изграден без издадено разрешение за строеж, за който не са приложими хипотезите за търпимост. По тези съображения е приел строежът за незаконен, поради което с обжалваното решение е отхвърлил жалбата срещу административния акт. Решението е правилно.

Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че строежът е изграден в имота на М. Ахмед и М. Ахмед след придобиването му от тях през 2010 г., съгласно представения нотариален акт № 2, том IV, дело № 584 от 2010 г. Видно и от представеното удостоверение за търпимост № 790-М/ 28.05.2010 г. в него е признат за търпим масивен навес със застроена площ от 40 кв. м., който според вещото лице е премахнат, като в тази част на имота е построена едноетажната масивна сграда, която припокрива на площ от 19 кв. м. съществувалия преди това на същото място навес. По този начин безспорно се установява, че едноетажната масивна сграда, предмет на заповедта, е реализирана след издаването на удостоверението за търпимост през 2010 г.

Съобразно характеристиките на изграденото, дадени от административния орган, както и от заключението на вещото лице, се установява, че строежът представлява едноетажна масивна селскостопанска сграда с тухлена зидария на стените и двускатен покрив от дървена конструкция, включваща греди, столици и дъсчена обшивка, покрит с керемиди. По тези характеристики правилно е прието, че изграденото представлява строеж по смисъла на 5, т. 38 ДР на ЗУТ, за изграждането на който е необходимо издаване на разрешение за строеж.

При липса на строителни книжа за констатираното строителство административният орган законосъобразно е разпоредил неговото премахване като незаконно.

Съгласно чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед, издадена от кмета на общината, какъвто е настоящия случай, или от упълномощено от него длъжностно лице.

Заповедта е писмена и в нея са посочени фактическите и правни основания за издаването й. Фактически обстоятелства за постановяване на административния акт се съдържат и в съставения по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, в който е описан нареденият за премахване строеж по местонахождение, вид, начин на изграждане, конкретни характеристики и параметри, които позволяват неговото еднозначно индивидуализиране. Констатираната неточност от вещото лице при описанието на строежа в констативния акт, не се отразява на законосъобразността на оспорената заповед, тъй като тя е незначителна. От представената по делото административна преписка и в частност от констативния акт, включително и приложените геодезическо заснемане и скицата към него, става ясно кой е строежът и същият може да се индивидуализира безпротиворечиво, поради което установеното от вещото лице в отговор № 1 от заключението на съдебно-техническата експертиза не се отразява нито на индивидуализацията на строежа, нито на възможността за точното изпълнение на заповедта. Незаконният строеж е индивидуализиран в достатъчна степен в констативния акт и в заповедта за премахването му и няма съмнение по отношение на това какво подлежи на премахване и къде е разположено то. Поради това, следва да се приеме, че предметът на заповедта е ясно и точно индивидуализиран, а възраженията на касатора в обратен смисъл, направени и пред първоинстанционния съд, са неоснователни. В констативния акт са посочени коректно и нарушените при изграждане на строежа разпоредби.

Заключението на първоинстанционния съд за спазване на процедурата по издаване на административния акт, също се споделя от настоящия състав. Заповедта е постановена след съставен по реда на чл. 223, ал. 2 от ЗУТ констативен акт, с който е установен строеж, извършен без необходимите строителни книжа. Актът е съобщен на собствениците на строежа, един от които е настоящият жалбоподател, който в указания срок не е направил възражения. Поради това следва да се приеме, че правото на защита на жалбоподателя не е нарушено, тъй като му е предоставена възможност да изложи оплакванията си срещу констатациите на органа в определен срок, а такива той е изложил в жалбата си срещу заповедта на кмета на община Поморие, подадена до първоинстанционния съд. В тази връзка следва да се отбележи, че заповедта за премахване на незаконния строеж е съобщена на М. Ахмед на 08.11.2021 г., видно от приложеното по делото известие за доставяне, а жалбата срещу нея е подадена в община Поморие с вх. рег. № 94-М-22-4/23.11.2021 г., т. е. след изтичането на преклузивния 14-дневен срок за оспорване на административния акт, но въпреки това е приета за подадена в срок както от административния орган, видно от съставения на 23.11.2021 г. акт от служители на общинската администрация, така и от първоинстанционния съд, като оплакванията на жалбоподателя са разгледани и обсъдени по същество.

В съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспорената заповед е постановена и при наличие на материалноправните основания за това. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд е приел, че предпоставките за премахване на строежа са изпълнени. Като изграден след 2010 г. строежът не попада във времевия обхват на разпоредбите на 16, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ и на 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което не може да се определи като търпим. Строежът е изграден без строителни книжа, което обстоятелство не се оспорва от касатора, същият не може да се определи като търпим, поради което подлежи на премахване по реда на чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ и издадената в този смисъл заповед е законосъобразна.

Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че с издаване на заповедта е нарушен принципът на чл. 6 от АПК за съразмерност. Пред касационната инстанция се релевира, че евентуалните последици от издаденото разпореждане са твърде неблагоприятни, тъй като процесният строеж няма конструктивно самостоятелна северна фасадна страна, а като такава служи друг строеж – част от подпорна стена между двата съседни терена, изпълнена на място поради наличието на денивелация между терените. В този смисъл настоящата инстанция намира доводите за относими към изпълнението на заповедта за премахване, а не към нейната законосъобразност. Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 5 от Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, при необходимост се изработва конструктивно становище или конструктивен проект, проект за укрепване на сградата или други мерки. В разглеждания аспект настоящата инстанция намира, че не е нарушен принципът на съразмерност и заповедта отговаря на целта на закона, така както е приел и решаващият съд, тъй като тази цел е именно нетърпимост спрямо установените незаконни строежи.

Твърденията на касатора за засягане със заповедта на части от обект, който е приет за търпим през 2010 г., не сочат на законен строеж. От данните по делото се установява, че впоследствие е извършено незаконно изграждане на изцяло нов обект, т. е. налице са последващи фактически действия, съставляващи противоправно поведение, от което жалбоподателя не може да черпи права.

Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдените в касационната жалба основания за отмяна и решението като валидно, допустимо и правилно ще следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски от страна на ответника по касация, М. Ахмед ще следва да бъде осъден да заплати на община Поморие сума в размер на 900.00 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция, което е в съответствие с определено в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 864 от 28.06.2022 г., постановено по адм. дело № 2673/2021 г. по описа на Административен съд – Бургас.

ОСЪЖДА М. Ахмед от [населено място], общ. Поморие, [улица], [ЕГН] да заплати на община Поморие сума в размер на 900.00 (деветстотин) лева, адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ РАДКОВА

секретар:

Членове:

/п/ А. А. п/ РАДОСТИН РАДКОВ