Върховният административен съд на Р. Б. - Второ отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. Ч. Членове: С. К. . РАДКОВ при секретар А. С. и с участието на прокурора М. А. изслуша докладваното от съдията С. К. по административно дело № 8732 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ.

Образувано е по касационна жалба на С. П., подадена чрез адвокат Н. Н., против Решение № 3405/20.05.2022 г., постановено по административно дело № 11354/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № РВТ21-РД09-162/16.09.2021 г. на Кмета на Р. В. - СО.

В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град.

В хода на съдебното производство, касационният жалбоподател С. П. е заместен от наследниците му С. С. и Д. П., представлявани от адвокат Николов, който от тяхно име поддържа касационната жалба и моли да бъде уважена по изложените в нея доводи.

Ответната страна, Кмет на Р. В. се представлява от юрисконсулт Донкова, която оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмен отговор.

За М. К. се явява адвокат Е. О., който изразява доводи в подкрепа на съдебното решение, съдържащи се в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

С оспорената заповед, на основание чл. 193, ал. 3 ЗУТ е учредено в полза на М. К., в качеството й на собственик на жилищна сграда с идентификатор 68134.1976.422.4 по КККР на гр. София, [район], [квартал], находяща се в дворно място поземлен имот с идентификатор 68134.1976.422, съставляващо УПИ IX-422, кв. 56, право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през посочения чужд поземлен имот. Учреденият сервитут е с обща площ от 16 кв. м. и е за изграждане на сградно водопроводно отклонение Ф32 и площадкова канализация Ф160 и сервитут около изгребна яма за осигуряване водоснабдяването и отводняването на жилищната сграда.

Съдът е отхвърлил жалбата на С. П. собственик на служещия поземлен имот против процесната заповедта, развивайки мотиви за нейната законосъобразност.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение е неправилно поради следните съображения :

Правилни са изводите на първостепенния съд относно компетентност на органа, издал административния акт, спазване на законоустановената форма, както и относно отсъствие на съществени нарушения, допуснати в хода на проведеното административно производство.

Относно материалната законосъобразност на заповедта, настоящият състав счита за доказана единствено първата материално-правна предпоставка за учредяване на процесния сервитут, а именно липсата на постигнато съгласие между собственика на сградата и собственика на поземления имот, в който е разположена същата. Втората и третата предпоставка, които кумулативно следва да са налице наред с първата и се съдържат в чл. 193, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, не са безспорно установени посредством събраните по делото доказателства. За да се учреди законосъобразно право на прокарване на отклонения от общите мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура през чужд поземлен имот, следва да се установи, че няма друго техническо решение, което да е икономически по-целесъобразно от одобреното, както и учреденото право да не влошава условията за застрояване на имота. За да отговори положително на тези въпроси, съдът се е позовал на заключението на вещото лице, което настоящия съд счита, че не е отговорило на всичките му зададени въпроси в пълнота и компетентно, както и на хипотетични предположения, почиващи на неустановени факти.

На първо място, неправилно е заключението на вещото лице, а от там и на съда за това, че с процесния сервитут не се ограничава допълващото застрояване в имота на оспорващия. Независимо, че съгласно действащия подробен устройствен план, в имота не са предвидени постройки на допълващото застрояване, това не означава, че такива не могат да се реализират, тъй като за изграждането им не е необходимо това да е заложено в плана, а допустимо и въз основа на виза по чл. 140 ЗУТ. В този смисъл експертът условно е допуснал, че би се ограничило разполагането на постройки на допълващото застрояване в рамките на сервитута на канала около 4 метра дължина по оградата, в случай на съгласие на собственика на съседния УПИ X-423 за застрояване на общата регулационна граница. Съдът е приел, че това условно допускане е хипотетично, тъй като собственик на този съседен имот е М. К., тоест условията на застрояване в имота не се засягали. В кориците на делото обаче не се съдържат доказателства, които да установяват това обстоятелство. Но дори и да се приеме, че М. К. е собственик на УПИ X-423, предположението на съда е неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ, постройки на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на урегулирания поземлен имот, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или плътни огради. Тоест, цитираната норма допуска изграждането на допълващо застрояване на страничната линия със съседния имот и когато на границата между имотите има ограда, за каквато вещото лице споменава в заключението си, без да установява има ли в действителност такава и дали е плътна. Не е изследвана и другата хипотеза - допълващо застрояване на вътрешната регулационна линия е допустимо и ако калканната стена на бъдещата постройка покрива калканна стена на новопредвидена постройка в съседния имот. Освен това, законът не поставя изискване за допълващо застрояване при условията на чл. 42, ал. 2, изр. 2 ЗУТ необходимостта от съгласие на собственика на съседния имот.

На второ място и във връзка с гореизложеното, неправилно вещото лице е отказало да изследва други варианти на трасе, през което да преминава канализационното отклонение предвид съществуващата в имота изгребна яма и позовавайки се на издаденото Разрешение за строеж № 286/05.08.2010 г., с което на М. К., е разрешено да извърши преустройство на съществуваща жилищна сграда и реконструкция и укрепване на изгребната яма в УПИ IX-422, кв. 56 по плана на гр. София. Настоящият съд счита, че сервитутът следва да предхожда разрешението за реконструкция и укрепване на съществуващата изгребна яма, а не обратното както е прието. Още повече, че вещото лице е заявило при изслушването му в открито съдебно заседание, че при изграждане на друга яма в имота, то би имало други варианти на трасе за канализационно отклонение, например при разполагане на ямата между процесната сграда и улицата, като този вариант не би възпрепятствал допълващото застрояване в служещия имот на границата му със съседния. В тази връзка и предвид неустановения по надлежния начин факт за това, че собственик на съседния УПИ X-423 е М. К., както вещото лице, така и съдът не са изследвали наличието на друг по-целесъобразен и икономически изгоден и за двете страни вариант на трасе, през което да преминава канализационното отклонение, например да се свърже с изгребна яма, находяща се в този имот, а не в чуждия.

С оглед изложеното, настоящият съд счита, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неизясняване на относими за спора обстоятелства, поради което приложение следва да намери разпоредбата на чл. 222, ал. 2 АПК. След отмяна на съдебното решение, делото подлежи на връщане за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ, който следва да установи релевантните обстоятелства и извърши проверка за материална законосъобразност на заповедта и съответствието й с целта на закона, като даде отговор на посочените по-горе спорни въпроси, при спазване на дадените указания по тълкуване и прилагане на закона.

При този изход на спора и на основание чл. 226, ал. 3 АПК, разноски не следва да се присъждат на този етап от съдебното производство.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 3405/20.05.2022 г., постановено по административно дело № 11354/2021 г. по описа на Административен съд София град.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София град.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СЕВДАЛИНА ЧЕРВЕНКОВА

секретар:

Членове:

/п/ СТЕФКА КЕМАЛОВА

/п/ РАДОСТИН РАДКОВ