Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на осемнадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Д. Б. изслуша докладваното от председателя С. А. по административно дело № 8755 / 2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Е. С. чрез процесуалния си представител адв. А. М. срещу решение № 2787/26.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1022/2022 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) № 728222-1/30.06.2021г. (погрешно посочена в решението година на издаване 2020 г.), издаден от орган по приходите в отдел „Общински приходи „Илинден“, дирекция „Общински приходи“ при Столична община, потвърден с решение № СФД21- РД28-256/17.09.2021 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община, с който са установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 1 021,97 лв., от която сума главница в размер на 708,40 лв. и лихви – 313,57, за периода 2016 - 2017 г. В касационната жалба е посочен и друг период 01.01.2005 г. – 31.12.2009 г. за данък върху превозните средства в размер на 3 025,65 лв., от която сума 2 499,39 лв. е главница и лихви – 526,26 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касационния жалбоподател съдът неправилно е преценил доказателства по делото и в тази връзка е изложил подробни съображения по отношение на представените официални свидетелстващи документи, издадени от органите на МВР и Прокуратурата. При неправилно приложение на материалния закон според касатора първоинстанционният съд е достигнал до погрешни правни изводи досежно приложението на чл. 58, ал. 4 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ и поддържа становище, че установените задължения следва да бъдат отписани по реда на чл. 173 от ДОПК. На следващо място жалбоподателят поддържа възражение, че съставеният акт не съответства на изискванията на закона и в тази връзка счита, че е налице нарушаване на правото му на защита като данъчнозадължено лице. Твърди също, че при постановяването на обжалвания съдебен акт, при присъждане на разноските по делото, съдът не е съобразил обжалвания материален интерес по делото и счита, че същото следва да бъде редуцирано съобразно приложимите разпоредби на Закона за адвокатурата и Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания са изложени в касационната жалба, с която се иска отмяна на съдебното решение и отмяна на административния акт, с който са определени процесните задължения. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция „Общински приходи“ при Столична община чрез юриск. С. В. я оспорва в депозирано по делото писмено становище и с искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. За да се произнесе по същество настоящият съдебен състав установи следното:

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Е. С. срещу посочения по – горе индивидуален административен акт, с който за периода 2016 г. – 2021 г. са установени задължения за данък върху превозните средства в размер на 1 638,92 лв. и лихви в размер на 606,73 лв.

За да постанови този правен резултат първоинстаницонният съд е приел, че оспореният пред него акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, съдържа изложение на фактически и правни основания за издаването му. В тази връзка съдът се е позовал на заповед № СОА20-РД09- 1362/14.02.2020 г. издадена от кмета на Столична община.

Възражението на лицето в частта на установените с процесния АУЗД размери на задължения за данък върху превозните средства и съответните лихви за просрочие към тях за годините 2016 г. - 2017 г. за лек автомобил, марка „БМВ“, модел „X 3“ с peг. № [рег. номер], с твърдението, че не го притежава в посочените периоди, тъй като на 13.08.2015 г. процесното моторно превозно средство /МПС/ е отнето противозаконно, според съда е неоснователно. В тази връзка и по аргумент от чл. 52, ал. 1 ЗМДТ и чл. 143, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ съдът е изложил мотиви, че правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка е притежаваното право на собственост върху движимата вещ от страна на Е. С.. На следващо място, според съда в действащия по време текст на чл. 58, ал. 4, изречение първо от ЗМДТ е уредено общо правило, по силата на което облагането на МПС се прекратява след прекратяване на неговата регистрация за движение по републиканската пътна мрежа, като считано от месеца, следващ месеца на прекратяване на тази регистрация, данък вече не се дължи от несобственика на лекия автомобил, какъвто съдът е счел, че настоящият случай не е. С оглед непредставянето от страна на лицето на доказателства, че процесното превозно средство не е негово притежание, то съдът е обосновал извод, че не е налице и законоустановеният правопогасяващ факт, а именно прекратяването на регистрацията.

Във връзка с позоваването от страна на Е. С. на действащата считано от 01.01.2019 г. редакция на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че противозаконното отнемане на МПС от собственика го лишава от правото да владее вещта, но не го лишава от правото му на собственост и кражбата не представлява фактическо основание за автоматично отпадане на задължението за заплащане на данък върху превозното средство. В контекста на изложеното и с оглед липсата на доказателства, че от страна на лицето своевременно е поискано прекратяване на регистрацията на превозното средство в съответното звено „Пътна полиция“, съдът е обосновал извод за законосъобразното установяване на дължимия от лицето данък за периода 2016 г. и 2017 г., а обжалваният АУЗД, в частта на установените по отношение на лек автомобил, марка „БМВ“, модел „X 3“, peг. № [рег. номер], задължения за данък върху превозните средства в размер на 708,40 лв., ведно със съответните лихви за просрочие, изчислени към 30.06.2021 г. в размер на 313,57 лв., е потвърдил като правилен и законосъобразен.

При оспорването пред първоинстанционния съд жалбоподателката е оспорила посочения по - горе акт за задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 3 025,65 лв., от които 2 499,39 лв. главница и лихви в размер на 526,26 лв., както и в частта за същия данък, но за период 2016 г. - 2020 г. По административен ред са оспорени установените задължения за период 2016 г. - 2021 г. в размер на 1 638,92 и лихви - 606,73 лв.

Видно от жалбата, с която е сезиран, съдът дължи произнасяне относно законосъобразността на АУЗД с peг. № 728222-1/30.06.2021 г., потвърден с решение № СФД21- РД28-256/17.09.2021 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община, в частта относно установени задължения за данък върху превозните средства за лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 3“ с рег № [рег. номер] за периода 2016 г. – 2017 г. в размер на 708,40 лева и лихви в размер на 313,57 лв. В тази част решението е правилно предвид, че съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 52, т.1 ЗМДТ, която регламентира, че с данък върху превозните средства се облагат всички превозни средства, регистрирани за движение по пътната мрежа на страната. В хода на съдебното производство жалбоподателката не е представила доказателства в подкрепа на твърденията си, че не дължи данък върху превозните средства. Съгласно чл. 18 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.) регистрацията на превозно средство се прекратява: 1. с писмено заявление от собственика и 2. служебно. Разпоредбата на чл. 18а, ал. 3 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г.(/изм. – ДВ, бр. 45 от 2014 г., в сила от 30.05.2014 г.) предвижда, че регистрацията на обявено за издирване превозно средство се прекратява въз основа на писмено заявление от собственика след обявяване за издирване и отразяване на информацията в Автоматизираната информационна система „Издирвателна дейност“ - Н. Ш. информационна система (АИС ИД - НШИС). Видно от представените по делото доказателства, вкл. постановление за спиране на досъдебно производство, водено срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 346, ал. 1 НК и удостоверение, издадено от 03 РУ на СДВР, безспорно се установява, че за времето от 16:00 ч. на 13.08.2015 г. до 16:00 ч. на 14.08.2015 г. лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 3“ с рег № [рег. номер] е отнет противозаконно и е обявен за общодържавно издирване в Н. Ш. информационна система. Доказателства за подаването на писмено заявление за прекратяване на регистрацията на процесното превозно средство не се представят, както основателно сочи и съда в своето решение. Противозаконното отнемане на автомобила на касационната жалбоподателка не е я лишава от собственост и правилно съдът е отбелязъл в съдебния си акт, че то не представлява фактическо основание за освобождаването й от заплащане на процесния данък. В този смисъл правилно съдът е приел, че едва след прекратяване на регистрацията на автомобила в регистъра на "Пътна полиция" при СДВР, жалбоподателката може да бъде освободена от заплащането на данък върху превозните средства за този автомобил и в този смисъл е разпоредбата на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. След като не са ангажирани доказателства нито в административното производство, нито в съдебното производство пред първоинстанционния съд, че процесният автомобил е с прекратена регистрация, то Е. С. е собственик на автомобила и затова дължи и данък за него - лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х 3“ с рег № [рег. номер].

В тази част обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Решението в частта за разноските също е правилно предвид, че то е присъдено на основание чл. 161, ал.1 ДОПК във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение и то е присъдено по минимума на посочената разпоредба и не поделжи на намаляване.

В частта на решението, с което съдът се е произнесъл над сумата от 708,40 лв. и за лихва над 313,57 лв. за разликата до пълния размер на главницата от 1 638, 92 лв. главница и за разликата до пълния размер на лихвата от 606,73 лв. първоинстанционното решение е недопустимо и подлежи в тази му част на обезсилване, като следва производството по делото в същата част да бъде прекратено.

В частта за разноските, на касационната жалбоподателка не се дължат такива предвид изхода на делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 704,77 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Е. С., в частта, в която се иска отмяна на решение № 2787/26.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1022/2022 г. по описа на Административен съд – София – град, в частта, в която е потвърдено решение № СФД21-РД28-256/17.09.2021 г. на директора на дирекция „Общински приходи“ при Столична община, с което са определени задължения за данък върху превозните средства за периода от 01.01.2005 г. до 31.12.2009 г. в размер на 3 025,65 лв., от които 2 499,39 лв. главница и лихви в размер на 526,26 лв., поради липса на предмет и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 8755/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение в тази му част.

ОБЕЗСИЛВА решение № 2787/26.04.2022 г., постановено по адм. дело № 1022/2022 г. по описа на Административен съд – София - град в частта, в която е отхвърлена жалбата на Е. С. против АУЗД № 728222-1/30.06.2021г. за сумата над 708,40 лв. главница и за лихва над 313,57 лв. за разликата до пълния размер на главницата от 1 638, 92 лв. главница и за разликата до пълния размер на лихвата от 606,73 лв. и ПРЕКРАТЯВА делото в тази му част.

ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Е. С. от гр. София да заплати на Столична община юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 704,77 лв.

Решението в частта с характер на определение, с което е оставена без разглеждане касационната жалба и е прекратено производството пред Върховния административния съд, Първо отделение подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред петчленен състав на Върховния административен съд, Първа колегия, а в останалата част не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА