Върховният административен съд на Р. Б. - Седмо отделение, в съдебно заседание на тридесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Т. В. Членове: МИРОСЛАВА Г. Р. при секретар М. Ц. и с участието на прокурора Д. К. изслуша докладваното от съдията М. Г. по административно дело № 8797 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Министерството на образованието и науката (МОН), чрез държавен експерт с юридическа правоспособност Й. Й., срещу Решение № 4213 от 23.06.2022 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 9583/2021 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №02-266/31.08.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция. Релевира касационни основания по чл.209, т.3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В частта за нарушението на чл.49, ал.2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) твърди, че предметът на ОП №3 „Ъпгрейд на съществуващата инфраструктура“ е насочен към донадграждане на съществуващи и въведени в експлоатация системи за съхранение и архивиране на данни, както и надграждане на текущата въведена в експлоатация платформа за управление и платформа за бекъп и архивиране на възложителя. Предвид това, посочването на конкретен модел било неизбежно, тъй като нямало как да стане ясно какво се надгражда. Вместо да обсъди това, съдът приел липса на мотиви за тази необходимост, което не отговаряло на реалността. От друга страна, допускането на еквивалентно оборудване от друг производител щяло да доведе до отпадане на гаранцията на съществуващото сървърно оборудване на възложителя. В тази насока твърди обоснована пречка за възлагане на поръчката по ОП №3 в условията на конкуренция. Първоинстанционният съд не обсъдил тези възражения на МОН. В частта за нарушението на чл. 59, ал.2 ЗОП представляващо „ограничителен критерий за подбор – сертифициран от производителя специалист сервизен инженер“ касаторът отново обосновава нарушението на конкуренцията с поставените гаранционни условия на производителя. Твърди, че сертифицирането на сервизни специалисти можело да се извърши само от съответния производител на оборудването поради специфичинте технологични процеси и търговски патенти. Всеки друг вид сертифициране водело до нарушаване на гаранционните условия. Съдът не обсъдил и тези аргументи на жалбоподателя. В частта за последното нарушение на чл. 59, ал.2 ЗОП представляващо ограничително изискване за най-малко един сервиз на територията на град София твърди обоснованост на същото предвид интересите на възложителя. Съдът не обсъдил и възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения от РУО предвид фигурирането в текста на акта на неотносими към обстановката изводи. Липсвали аргументи и за втория и третия елемент на твърдяната нередност по чл. 70, ал.1, т.9 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сега Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление - ЗУСЕФСУ - загл. изм. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.). Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени решение №02-266/31.08.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът, ръководителят на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) 2014-2020 г. чрез главен юрисконсулт Славейков изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Отрича твърдяната „обоснованост“ на въведените ограничения, които не се оспорвали от възложителя, със значимостта на гаранцията и гаранционното обслужване на съществуващата платформа. Чл. 49, ал.2 от ЗОП допускал цитиране на конкретен модел/марка в техническата спецификация в определени хипотези, но само ако задължително се добавят думите „или еквивалент“, което в случая не било сторено. Недаването на възможност за търсене на еквивалентни условия безспорно било в нарушение на чл. 49, ал.2 от ЗОП, като необосновано ограничавало конкуренцията. В частта за второто нарушение твърди, че доколкото в раздел I от Техническата спецификация на поръчката участници в процедурата освен производители, могат да бъдат и оторизирани от производителя лица или негови официални представители, екипът от експерти също можел да бъде обучен, съответно сертифициран за инсталация и поддръжка на съответното оборудване не само от производителя на това оборудване, но и от неговия официален представител или от други оторизирани от производителя за тази цел лица. Правилен бил изводът на съда и в частта за третото нарушение. Фактът, че решаващият състав не споделил възраженията на жалбоподателя не обуславял изводи за нарушение на чл. 172а, ал.2 АПК.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

При служебна проверка на основанията по чл. 218, ал.2 АПК касационният състав обосновава валидност и допустимост на обжалвания съдебен акт.

Касаторът не твърди допуснати от АССГ съществени процесуални нарушения.

По същество касационната жалба на Министерството на образованието и науката е неоснователна по следните съображения:

Предмет на оспорване пред административния съд е Решение № №02-266/31.08.2021 година на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОП „НОИР“) 2014-2020 г. за определяне на финансова корекция на Министерството на образованието и науката.

Страните не спорят по фактите. Поставените критерии за подбор и изисквания в рамките на техническата спецификация са възпроизведени от документацията по поръчката както в съдържанието на оспорения административен акт, така и в текста на първоинстанционния съдебен акт.

В резултат на проведената процедура по чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ, с обжалвания административен акт, след спазване на процедурата по чл. 73, ал.2 от същия нормативен акт, са констатирани нередности, за които е определена финансова корекция.

Касационната инстанция възприема като правилни изводите на първоинстанционния съд, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по чл. 73, ал.2 от ЗУСЕСИФ.

Поставените пред касационната инстанция спорни въпроси са досежно съставомерността на твърдените нередности, както следва:

1. Нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, за която по т. 11 б. „б“ от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата) е определена финансова корекция в размер на 5 % от предоставената допустима финансова помощ от ЕСИФ по договор № Д03-13/29.04.2021 г. със „Стемо“ ООД, осъществена чрез поставяне на ограничителни изисквания в техническата спецификация по ОП №3 заложени чрез изискването производител на оборудването да бъде производителя на конкретно посочени модели - нарушение на чл. 49, ал. 2 от ЗОП.

2. Нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, за която по т. 11 б. „б“ от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата) е определена финансова корекция в размер на 5 % от предоставената допустима финансова помощ от ЕСИФ по договор № Д03-13/29.04.2021 г. със „Стемо“ ООД, осъществена чрез поставяне на ограничителен критерий за подбор чрез изискването за двама сервизни инженери, сертифицирани от производителя - нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП.

3. Нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕСИФ, за която по т. 10 б. „б“ от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ (Наредбата) е определена финансова корекция в размер на 10 % от предоставената допустима финансова помощ от ЕСИФ по договор № Д03-13/29.04.2021 г. със „Стемо“ ООД, осъществена чрез поставяне на ограничителен критерий за подбор чрез изискването за минимум един сервиз, намиращ се на територията на гр. София - нарушение на чл. 59, ал. 2 от ЗОП, изр. второ и трето във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗОП.

За да отхвърли жалбата срещу административния акт, първоинстанционният съд е приел, че всяко едно от нарушенията е осъществено и представлява основание за определяне на сочените корекции: В частта за първото нарушение съдът приема, че посочването на конкретна марка ограничава кръга на потенциалните участници. Ограничаването е необосновано, тъй като възложителят е конкретизирал марка/модел, без оглед на техническите характеристики и специфика на продуктите, каквито биха могли да притежават и аналогични продукти на друга търговска марка или производител. В частта за второто нарушение съдът приема, че изискването инженерите, с които кандидатът разполага да бъдат сертифицирани единствено от производителя ограничава необосновано кръга на потенциалните участници в обществената поръчка, тъй като лишава от възможност за участие потенциални кандидати, разполагащи с необходимите специалисти, които са сертифицирани от оторизирани от производителя лица. В частта за третото нарушение съдът приема, че изискването за сервизна база на територията на град София не е съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката и няма пречка участници, които не разполагат с такъв сервиз към момента на кандидатстване, да осигурят такъв по-късно. Първоинстанционният съд излага съображения за правилно квалифициране на всяко от нарушенията като нередности на посочените основания, както и за съответно на основанията изражение на определените корекции.

Решението е правилно като краен резултат.

Възраженията за немотивираност на първоинстанционния съдебен акт са неоснователни.

1.По нарушението на чл. 49, ал. 2 ЗОП:

Безспорно е, че съгласно чл. 49, ал. 2 ЗОП възложителите не могат да посочват в техническите спецификации търговска марка, което би довело до облагодетелстване или елиминиране на определени лица или някои продукти, а когато е невъзможно описването на предмета на поръчката достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1 ЗОП посочването е допустимо, но при добавяна на „или еквивалент“.

От фактите по делото е безспорно, че бенефициерът (по смисъла на член 2, точка 10 от Регламент №1303/2013) е поставил изискване производител на оборудването за определени активи (дисково шаси и дисковете за него) да бъде производител на конкретни модели Fujitsu.

Доводите на касатора са, че изискването е обосновано от предмета на ОП №3 „Ъпгрейд на съществуващата инфраструктура“, насочен към донадграждане на съществуващи и въведени в експлоатация системи за съхранение и архивиране на данни, както и надграждане на текущата въведена в експлоатация платформа за управление и платформа за бекъп и архивиране на възложителя. Според него, посочването на конкретен модел било неизбежно, тъй като нямало как да стане ясно какво се надгражда. Допускането на еквивалентно оборудване от друг производител щяло пък до доведе до отпадане на гаранцията на съществуващото сървърно оборудване на възложителя.

И двете страни не спорят, че касаторът е използвал търговска марка/конкретни модели, за да опише елементи от предмета на доставката.

Забраната на чл. 49, ал. 2 ЗОП не визира единствено предмета на доставката като цяло. Разпоредбата ясно сочи, че техническата спецификация не може да съдържа търговска марка. Очевидно е, че забраната е и за характеристиките или функционалните изисквания на продукта, предмет на поръчката, тъй като дефиницията на техническата спецификация - 2, т. 54,б. б) ЗОП, изрично сочи, че това е документа, в който се определят изискваните характеристики на продукта. Противното тълкуване би било явно заобикаляне на законовата забрана, защото чрез посочването на конкретна марка/модел на елемент на продукта, който осигурява негово функционално изискване (характеристика), обективно се стига до изключване на продукти, които имат същото функционално изискване (характеристика), но то не е осигурено чрез елемент, носещ знака на определената търговска марка, т. е. произведен от конкретно определен производител. Ето защо направеното възражение в тази насока е неоснователно.

Съдържанието на второто изречение на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗОП допуска по изключение посочване на търговска марка, единствено в хипотезата, при която предметът на поръчката не може да се опише достатъчно точно и разбираемо по смисъла на чл. 48, ал. 1 ЗОП, като в този случай задължително се добавя „или еквивалент“. Член 48, ал. 1, т. 1 ЗОП регламентира като първи начин на определяне на техническата спецификация посочването на работните характеристики или на функционалните изисквания, които позволяват определяне на параметрите на предмета на поръчката.

В случая, видно от техническата спецификация, бенефициерът е определил параметри на елементи от предмета на поръчката чрез използване насочване към конкретна марка/модел.

От доказателствата по делото обаче не може да се направи категоричен извод, че работните характеристики и функционалните изисквания на описаните активи не могат да бъдат описани достатъчно точно и разбираемо с оглед на изискванията на чл. 48, ал. 1 ЗОП, а само и единствено чрез посочване на процесните търговски марки. Доказателства за невъзможността да бъдат описани с оглед на изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 1 ЗОП касаторът не сочи. Твърденията са общи, като се базират единствено на предходни гаранционни изисквания.

Следователно по делото не е доказано, че е налице предпоставката за приложимост на изключението на чл. 49, ал. 2, изр. 2 ЗОП – невъзможност да се опише предмета на поръчката по друг начин. А тъй като разпоредбата установява изключение от общо правило тя не може да се тълкува разширително, а само stricto senso.

Наред с това от доказателствата по делото е безспорно, че бенефициерът не е поставил и изискуемото от чл. 49, ал. 2, изр. 2 ЗОП – „или еквивалент“. Недобавянето на текста „или еквивалент“ е пряко нарушение на изискването техническата спецификация да осигурява равен достъп на икономическите оператори до процедурата и да не води до създаване на необосновани пречки – чл. 49, ал. 1 ЗОП. Разпоредбата на чл. 49, ал. 1 ЗОП, от своя страна, е пряко проявление за целите на определянето на техническите спецификации на визирания в чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОП принцип на равно третиране и на недопускане на дискриминация. Наред с това непоставянето на текста „или еквивалент“ пряко противоречи на целта на обществените поръчки и в частност на техническите спецификации „да бъде възможно подаването на оферти, които отразяват разнообразието от технически решения, стандарти и технически спецификации на пазара“ – съображение 74 от Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (Директива 2014/24), която с оглед на 3, т. 1 ЗОП националният закон транспонира. Това, от своя страна, е в противоречие с принципа на свободната конкуренция – чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОП.

С оглед на горното, правилен е изводът на органа и на първоинстанционния съд, че касаторът, в нарушение на чл. 49, ал. 2 ЗОП е определил техническата спецификация в частта относно соченото изискване.

Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 49, ал. 2 ЗОП изключението от забраната за употреба на търговска марка в техническата спецификация е само относно невъзможността предметът на поръчката да бъде описан достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1 ЗОП. Сравнението с разпоредбата на член 42 параграф 4 от Директива 2014/24, която с оглед на 3, т. 1 ЗОП националният закон претендира да транспонира, сочи на определена разлика. Член 42, параграф 4 от Директива №2014/24 съдържа две хипотези, при които е допустимо използването на търговска марка при описанието на предмета на поръчката в техническата спецификация: 1.) когато това е обосновано от предмета на поръчката и 2.) в изключителни случаи, когато е невъзможно предметът на поръчката да се опише достатъчно точно и разбираемо съгласно параграф 3 като винаги се добавят думите „или еквивалентно(и)“.

Безспорно е, че директивата, с оглед на член 266, параграф 3 от ДФЕС (Договора за фунцкиониране на Европейския съюз) (ДФЕС), е акт, който е адресиран до държавите членки, а не до конкретните правни субекти. С оглед на това при неправилно транспониране на разпоредба на директивата държавата, в лицето на нейните органи, не може да се позовава на неправилно транспонираната директива по отношение на правните субекти. Но когато разпоредбата на директивата е безусловна и достатъчно ясна и точна правните субекти могат да се позоват на нея, за да защитят претендиранато от тях субективно право.

Разпоредбата на член 42, параграф 4 от Директива 2014/24 е безусловна и достатъчно ясна и точна, като има един и същ смисъл в различните езикови версии, поради което касаторът може да се позове на нея, за да обоснове специфика на предмета на поръчката, който налага посочването на процесните търговски марки.

Доводите на касатора за посочването на търговската марка поради обусловеност от предмета на поръчката са свързани с донадграждане на съществуващи системи. Според съдебния състав обаче фактът на донадграждане на съществуващите системи не представлява пречка възложителят да посочи тези функционални характеристики на системата, които следва да се надградят, а не да сочи търговска марка/модел на един производител. Наред с това, въобще не става ясно дали въведените системи и платформи не могат да бъдат надградени с други съвместими такива. Гаранционната поддръжка на съществуващите системи не представлява нормативно основание затова. Ако възложителят претендира защита на търговски патенти, редът за възлагане би следвало да е друг.

С оглед на горното, доводите на касатора за необходимостта от посочването на процесните търговска марка/модел поради обусловеност от предмета на поръката са неоснователни. Посочването на търговска марка/модел е в нарушение на чл. 49, ал. 2 ЗОП, тъй като е направено без това да е обусловено от предмета на поръчката и без да е невъзможно описанието на процесорите да бъде направено достатъчно точно и разбираемо по реда на чл. 48, ал. 1 ЗОП като не е добавено и „или еквивалент“.

Изложеното прави правилен извода на първоинстанционния съд и на органа за осъществено от касатора нарушение на приложимото право като елемент на фактическия състав на нередността по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗОП. Нередността е осъществена в хипотеза на невъзможност да се отрече финансовото отражение на нарушението върху бюджета на общността и липса на точно финансово отражение на това изражение. При това правилно е приложена квалификацията по приложимата Наредба.

2. В частта за нарушението на чл.59, ал.2 ЗОП осъществено чрез поставяне на ограничителен критерий за подбор чрез изискването за двама сервизни инженери, сертифицирани от производителя:

Изискването за двама експерти – сервизни инженери, сертифицирани от производителя е ограничително и не е обосновано от предмета на процедурата. С оглед предмета на конкретната процедура, оторизация може да се предоставя не само от производителя на оборудването, но и от упълномощен от производителя представител. Като не е предвидил такава възможност в условията за участие в процедурата, възложителят е поставил ограничителни условия, имащи разубеждаващ ефект върху всички потенциално заинтересованите лица за участие, които не разполагат с оторизация, издадена само и единствено от производителя на оборудването. Изложеното покрива хипотезата на нарушение на националното законодателство в областта на обществените поръчки - чл. 59, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, произтичащо от действие на възложителя - залагане на неправомерни критерии за възлагане, които ограничават възможността на икономическите оператори да участват в процедурата по възлагане на обществената поръчка и/или водят до разубеждаване на потенциалните участници от участие в процедурата. Цитираното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11 „Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ. Безспорно ограничаването на кръга на потенциалните участници в процедурата, ограничава и възможността за предлагане на максимално изгодна оферта за изпълнение на поръчката, което неминуемо води до потенциална възможност от увреждане на бюджета на ЕС.

Неоснователно е възражението на касатора, че обосноваността на ограничението е продуктивано от гаранционните условия на съществуващата система. Предмет на новата поръчка не включва ремонт на съществуващ продукт, а неговото надграждане. В действителност, икономическият оператор, който е оторизиран от производителя да извършва гаранционна поддръжка на произведените от производителя стоки, безспорно е гаранция за качество и надеждност на извършваната дейност по надграждане, тъй като е одобрен и сертифициран от производителя да извършва гаранционната поддръжка на неговата стока. Това обуславя легитимната цел на всеки възложител да иска максимално качество за услугата, която е предмет на поръчката. С оглед на това само по себе си изискването за оторизация не е ограничително. Но оторизацията в обичайната търговска практика става въз основа на договор, след одобрение и сертифициране. Този договор може да бъде както директно с производителя, така и с негов официален вносител или друг икономически субект, който е упълномощен да оторизира от името на производителя. С оглед на това посочването в процесното изискване единствено на производителя като субект, който може да издаде исканата оторизация, е необосновано ограничително изискване, тъй като без да е налице основателна причина бенефициерът е ограничил кръга на допустимите участници само до тези, които притежават оторизация от самия производител. Същия резултат – исканата сигурност за качеството на гаранционното поддържане, бенефициерът би могъл да постигне и без да поставя ограничението издател на оторизацията да е само производителя. Цитираното нарушение правилно е квалифицирано като нередност по т. 11 „Използване на основания за отстраняване, критерии за подбор, критерии за възлагане или условия за изпълнение на поръчката или технически спецификации, които не са дискриминационни по смисъла на т. 10 от настоящото приложение, но ограничават достъпа на кандидатите или участниците“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 на Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и на процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ.

3. В частта за нарушението на чл.59, ал.2 ЗОП касаещо изискването за сервизна база на територията на гр. София:

Съгласно чл. 59, ал. 2 ЗОП, възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Когато обществената поръчка има обособени позиции, критериите за подбор за всяка от обособените позиции трябва да съответстват на предмета, стойността, обема и сложността на съответната позиция.

Чрез процесното изискване възложителят от една страна е предопределил кръга на потенциалните участници - само такива, които към момента на кандидатстване разполагат с изисквания сервиз в гр. София, с което не е дал възможност да вземат участие в процедурата участници, които към момента на кандидатстване не разполагат с такъв сервиз, но в случай, че бъдат избрани за изпълнители, ще го осигурят. За такива участници ще е налице понасяне на административна тежест, а вероятно и на финансова такава във връзка с осигуряването на оторизиран сервиз, без да има сигурност дали конкретният участник ще бъде избран за изпълнител или не. Ограничителният характер на изискването от друга страна се засилва и от извършената конкретизация на локацията на сервиза, а именно, че сервизът следва да е в гр. София. По изложените съображения съдът е мотивирал правилен извод за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, изр. второ и трето ЗОП, вр. чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ЗОП. Нарушението правилно е квалифицирано като нередност по т. 10, б. „б“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, с определена корекция от 10 %.

При приложение на чл.72, ал.4 ЗУСЕСИФ, при констатирани два или повече случаи на нередност по чл. 70, ал. 1, т. 9 правилно е определена една корекция за всички нарушения, засягащи едни и същи допустими разходи, чийто размер е равен на най-високия процент, приложен за всяко от тях в акта по чл. 73, ал. 1.

Като правилно, обжалваното съдено решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, на ответника по касационната жалба се дължат разноски за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК съставът на Върховния административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4213 от 23.06.2022 г. на Административен съд - София-град по адм. дело № 9583/2021 г.

ОСЪЖДА Министерство на образованието и науката да заплати на Изпълнителна агенция „Програма за образование“ сумата от 100 (сто) лева, разноски по делото.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ТАНЯ ВАЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. Г. п/ ЮЛИЯ РАЕВА