С Постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ беше обърнато внимание на съдилищата да засилят борбата с рецидивната престъпност, като определят наказания, съответствуващи на повишената й обществена опасност, и бяха им дадени задължителни ръководни указания за точното и еднакво прилагане на чл. 27 - 30 НК. Някои въпроси по прилагането на чл. 27, 28 и 29 НК бяха изяснени с тълкувателни решения № 20 от 05.06.1969 г. и № 24 от 18.10.1969 г. на ОСНК и Постановления № 2/1974 г. и 7/1976 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ.

Проверката в окръжните и районните съдилища и обобщаването на съдебната практика на Върховния съд на НРБ по делата за рецидивната престъпност показват, че Постановление № 2/1970 г. има важно значение и спомага за уеднаквяване на съдебната практика и способствува за правилното провеждане на борбата с рецидивната престъпност.

По начало съдилищата правилно прилагат Постановление № 2/1970 г. на Пленума на Върховния съд на НРБ и се съобразяват с дадените указания и тълкувания на закона. В резултат на това различията в съдебната практика по прилагане на закона и противоречията и колебанията относно същността на различните форми на рецидивната престъпност, видовете рецидив и санкционирането им при решаване на конкретните дела са значително намалени. Качеството на работата на първоинстанционните съдилища е подобрена, но се констатираха и отклонения и неизпълнения на някои от указанията.

1. В основни линии съдилищата правилно квалифицират престъпленията, извършени при повторност и опасен рецидив, но в отделни случаи допущат нарушения.

Органите на предварителното производство не винаги изясняват всички обстоятелства, свързани с миналите осъждания на обвиняемите, за да се види кога и за какво са осъждани, какви наказания са им налагани и кога са ги изтърпели. Обикновено се задоволяват да прилагат свидетелствата им за съдимост, които в много случаи са непълни и неточни, без да събират доказателства за...