О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2297
[населено място],21.08.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: Г. И. М. К.
като изслуша докладваното от съдия Г. И. т. дело № 740 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
„Водоснабдяване и канализация Видин“ ЕООД чрез адв. В. Д. обжалва решение № 821 от 2.12.2022 г. по в. т.д. 762/22 г., САС, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 17 от 20.05.2022 г. по т. д. 27/21 г., ОС-Видин, с което касаторът е осъден да заплати на [община] сумата от 84 288,71 лв, представляваща дължимо парично задължение за заплатена от [община] електрическа енергия за абонатен № 81500031 на Пречиствателна станция за отпадъчни води (ПСОВ), [населено място] с идентификатор 10 971.510.175 по КК на [населено място] за периода от 01.04.2020 г. до 31.07.2020 г. , от които главница 82 411,56 лв, ведно със законната лихва от 10.05.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава от 1877,15 лв, от 08.02.2021 г. до 10.05.2021 г. , както и разноски.
Излага съображения за нарушение на материалния закон, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 1 от ГПК, като твърди, че неправилно съдът е приложил нормата на чл. 59 от ЗЗД, твърдейки че има право на защита чрез друг иск.
Твърди наличие на допуснати съществени процесуални нарушения, основание за отмяна съгласно чл. 281, т. 3, пр. 2 от ГПК – въззивният съд не бил обсъдил всички доводи и възражения като по същество бил се произнесъл с отхвърляне на тезата, без да се аргументира. Излага съображения по съществото на спора.
Излага подробни съображения за отношенията между страните и сключените договори за изграждане на обекта. Счита, че е налице нарушение на чл. 130 от ГПК, като делото не е следвало да се разглежда по специалния ред за разглеждане на търговски дела, били нарушени изискванията за съставяне на проект за доклад по делото, нямало приканване на страните към медиация, не били уважени доказателствени искания, както и било налице нарушение на правото на защита в процеса, както и не е допуснал експертиза.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК сочи следните основания за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 2, пр. 2 от ГПК – евентуална недопустимост на съдебното решение и съгласно чл. 280, ал.2, пр. 3 от ГПК – очевидна неправилност.
Поставя следните правни въпроси:
Излага обстоятелства във връзка с предмета на спора, като сочи, че той се състои следното: разрешението за ползване и въвеждането в експлоатация по документи, преди провеждане на технологичните и производствени изпитания, за постигане на договорените параметри на съоръжението /инвестиционен продукт/, при договорени проби и задължения за постигане на параметри от изпълнителя, представлява ли годен обект за стопанско ползване и получаване на ползи от задължението по силата на закон, юридическо лице – ответник, да приеме съоръжението като актив, независимо от неговата пригодност за стопанска експлоатация, която да доведе до евентуални доходи?
1. Предаването на собственост на инвестиция, направена на Асоциацията по ВиК с документи за акт 16, без направени и приети изпитвания за постигане на производствени характеристики и резултати, явява ли се предаване на годен инвестиционен продукт за стопанска експлоатация, чието възлагане по задължение за управление би довело без достигане на заложените капацитети до стопански приходи за ответника?
2. Възлагането за стопанисване от Асоциация ВиК на ответника на негоден за стопанско експлоатиране обект, с неизпълнени договорни задължения на изпълнителя, в т. ч. заплащане на всички разходи до достигане на заложените параметри, прави ли обогатен или обеднял с направените неприсъщи разходи ответника?
3. Възможно ли е да е налице непрестационна кондикция, при условие, че инвеститор, не е изпълнил сам възложените от него ангажименти за качество на обект, вече не собственик, защото е предал собствеността в състоянието каквото е по собствена своя партида за ток, за която може да закрие по всяко време, защото е не собственик на обекта и няма право на такава партида, заплаща вместо изпълнителя разходи за ел. енергия за провеждане на технологични изпитания и достигане до договорените параметри при условие, че е налична облигация между собственика Асоциация „ВиК“ и ответника, по която облигация ответникът има задължение да експлоатира, т. е. да има стопански резултат от годна за експлоатация по параметри вещ, както и да гарантира живота и безопасността на гражданите потребители на питейна вода?
Излага съображения за субсидиарността на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
4. Злоупотребата с права, предаването на собственост на некачествен и на негоден за експлоатиране актив, явяващо се умишлено увреждане интересите на ответника чрез скрепената със силата на закона негова длъжност и задължение да приеме отдадената му от номиналния собственик за стопанисване собственост фактически увеличава ли имуществото на ответника, като той не генерира доходност или го уврежда защото дерогира задължението на изпълнителя, водещо до трайно икономическо увреждане, поради необходимите разходи за персонал, консумативи и пр. , на ответника без съоръжението да генерира доходност, защото е непригодно по параметри, заложени от ищеца като инвеститор и съгласно законовите изисквания за пригодност?
5. Налице ли е хипотезата на квази договор в полза на трети лице чрез предоставянето в собственост на инвестиционния продукт от инвеститора на номинален собственик Асоциация „ВиК“, която няма право да го стопанисва, а е длъжен да го предаде на трето лице - ответника за стопанисване, който трябва да го приеме такъв какъвто е пак по силата на закона и правилата на КВР, т. е. бенефициерът придобива стипулираното право след като даде съгласие за това, което обаче е длъжен да даде? Тоест отговаря ли вътрешното убеждение на съда, че между ищеца и ответника няма облигационно отношение, след като е очевидна вещноправна и облигационна връзка от конститутивното и транслативното действие, довело дефекта на облигацията, неизпълнения по качество и съгласно изискванията на договора и закона инвестиционен продукт, до бенефициент на негоден за експлоатиране и стопанска употреба инвестиционен продукт. Ако и облигационна връзка е със смесим и сложен характер, отменя и нейното съществуване? Ако не, то съдебното решение не е ли незаслужена и неправомерна санкция върху единствения добросъвестен в казуса – ответника?
6. Бивайки недобросъвестен ищеца, знаейки, че предава на Асоциация „ВиК“ един негоден за стопанисване продукт, не е достигнал заложените му качества, бездействайки като кредитор с облигацията си с изпълнителя, поради което и доброволно изпълнявайки вместо изпълнителя, задължения, свързани с достигане на качеството на инвестиционния продукт, то настъпилото намаляване на неговата сфера, щеше ли да настъпи, ако беше изискал плащането на задължения за това изпълнител, вместо да уврежда и да търси чрез злоупотребата с право свое неоснователно обогатяване от ищеца и фактическо облагодетелстване на изпълнителя? Прави сравнение със самолет, без регистрация като въздухоплавателно средство.
Сочи допълнително основание съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК спрямо всички поставени въпроси в изложението, като постановено в нарушение на разрешенията съгласно решение № 148 от 28.02.2006 г. по т. д. 703/2005 г. , решение № 7 от 17.04.2019 г. по гр. д. 4061/18 г, ВКС, IV ГО, решение № 213 от 29.06.2012 г. по гр. д. 1240/11 г., ГК, III ГО, решение № 127 от 22.07.2016 г. по т. д. 1772 /15 ВКС, I ТО, решение № 88 от 28.08.2017 г. по т. д. 834/16 г., II ТО, решение № 24 от 01.06.2016 г. по гр. д. 2968/15 г, ВКС, IV ГО, решение № 148 от 28.02.2006 г. по т. д. 703/2005 г., ВКС II ТО и т. 5, 9 и 10 на ППВС 1/79 г. , решение № 215 от 29.04.2015 г. по т. д. 4171/13 г., I ТО, решение № 90 от 15.09.2020 г. по гр. д. 3937/19, IV ГО на ВКС.
Сочи, че е необходимо и правилно приложение на закона и развитие на правото, като по същество обосновава допълнително основание съгласно чл. 280, ал.1, т. 3 от ГПК.
Ответникът [община] оспорва касационната жалба. Счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване, така както са предвидени в чл. 280 от ГПК. Сочи фактите по делото и излага съображения за липса на твърдените от касатора нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
За да потвърди решението в обжалваната осъдителна част, въззивният съд е приел, че на 14.03.2016 г. между Асоциация по „ВиК“ на обособена територя“, обслужвана от „Водоснабдяване и канализация [населено място], ЕООД, която действа от името и за сметка на собствениците на публични активи и „Водоснабдяване и канализация [населено място]“ ЕООД е сключен договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системи и съоръжения и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги. Съгласно чл. 4.1. б. а от договора, Асоциация „В и К“ предоставя на оператора изключително право да стопанисва поддържа и експлоатира всички съществуващи и бъдещи публични активи на ответника, като чрез предоставяне на изключителното право на ответника, съгласно б „д“ от същия член, ответникът „ВиК Видин“ ЕООД бил поел задължение да заплаща всички данъци, включително данък върху недвижимите имоти и публичните такси във връзка с ползването на активите и предоставянето на услугите. Видно от т.4.1. б „б“ страните постигнали споразумение публичните активи да останат собственост на членовете на Асоциация „ВиК“ за целия срок на договора.
Прието е, че по договор за възлагане между [община] и „Хидрострой“ АД е възложено изпълнението на обект „Пречиствателна станция за отпадъчни води 2 фаза – проект „доизграждане на ПСОВ“ и договор за безвъзмездна помощ. Установява се, че на 27.09.2019 г. е издадено от ДНСК разрешение за ползване на обекта ПСОВ , като е въведен в експлоатация.
С решение от 30.12.2019 г. на Общински съвет - Видин било установено, че е дадено съгласие [община] да предаде на Асоциация „ВиК“ на обособена територия, обслужвана от оператора „Ви К Видин“ ЕООД за стопанисване, поддържане и експлоатация посочената ПСОВ. Със същото решение било дадено съгласие [община] да предаде за управление на посочената асоциация пречиствателната станция за отпадъчни води, както и да се уведоми асоциацията за преминаване на управлението. Кметът на [община] в изпълнение на посоченото решение на 04.02.2020 г. бил уведомил асоциацията, на основание § 9, ал. 10 от ПЗР на ЗВ за датата на въвеждане и експлоатация. С уведомление от 02.03.2020 г. председателят на Асоциацията бил уведомил „ВиК Видин“ ЕООД, че предоставя за поддържане и експлоатация следните публични активи, собственост на [община] – пречиствателна станция за отпадъчни води в ПИ [населено място], публичен актив, и на основание чл.2.1 от договора Асоциация „ВиК“ възложил на оператора да стопанисва, поддържа, експлоатира публичните активи. Установено е, че [община] е заплатила на „Чез електро България“ АД сумата от 82 411,56 лв, за ползаване електроенергия за периода от 01.04.2020 г. до 31.7.2020 г.
Прието е, че е представено разрешение за ползване от 27.09.2019 г. от ДНСК на ПСОВ [населено място] и е въведена в експлоатация.
С писмо от 26.11.2020 , [община] била уведомила оператора „ВиК Видин“ ЕООД за това, че следва да възстанови сумата, заплатена за електроенергия.
С оглед посочените факти в исковата молба, съдът е приел, че са предявени при условията на обективно кумулативно съединение на искове с правно основание чл. 59, ал.1 и чл. 86 от ЗЗД за посочените суми. Съдът е приел, че е налице посочване на имуществено разместване в патримониума на страните, изразяващо се в намаление на имуществото на ищеца чрез заплащане на посочената сума, представляваща стойност на изразходвана електрическа енергия и увеличаване имуществото на ответника, стопанисващ ПСОВ, за която е заплатена посочената стойност на електроенергия.
Въззивният съд, разглеждайки правилата на неоснователно обогатяване е приел, че в случая се касае за иск, който има своето основание като непрестационна кондикция. Правната уредба засяга хипотезата, при която едно лице получава нещо без правно основание, без престация от друго лице. Разглеждайки фактическия състав и субсидиарността на иска, въззивният състав е приел, че ответникът е следвало да установи основание за разместване на имуществото. Прието е за установено, че имуществото на ищеца е намаляло със сумата, представляваща стойност на изразходвана електрическа енергия и увеличаване имуществото на ответника, стопанисващ ПСОВ. Въззивният съд е приел, че този разход е направен за сметка на ответника и следва моментът на изграждане на обекта и въвеждане в експлоатация. С оглед датата на предаване на обекта за експлоатация на „Ви К“ ЕООД е прието, че са предоставени всички документи и е приет обекта за експлоатация със съответната документация. Обобщен е извод, че е налице неоснователно разместване на блага, обедняване на ищеца за сметка на ответника, като заплатената сума за електроенергия е за сметка на обекта, предоставен за стопанисване на ищеца, който от своя страна дължи да стопанисва и експлоатира обекта, след датата на издаденото разршение за ползване и предаване на обекта, за което е уведоми. Прието е, че липсва основание, на което ищецът да следва да заплати сумата и не е налице основание, на което ответникът да получи от ищеца тази сума.
Допускането на касационно обжалване се извършва при спазване на предпоставките, предвидени в чл. 280 от ГПК. При извършената служебна проверка, на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 от ГПК, не се установи наличие на основание за вероятност съдебното решение да страда от пороци, които могат да обосноват извод за нищожността му.
По отношение на доводите за недопустимост на съдебното решение, изложени от касатора и при извършената служебна проверка на соченото основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 пр. 2 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че доводите са неоснователни. Не може да се приеме, че искът е недопустим поради соченото основание. Въпросът е свързан с основателността на иска. Съдът е разгледал твърдените от ищеца факти за неоснователното му обедняване за сметка на обогатяването на ответника, чрез разход, направена за вещ, която му е предоставена за стопанисване и експлоатация и липсва отклонение от търсената от ищеца защита. Правото на вземане на основание чл. 59, ал.1 то ЗЗД се преценява по съществото на спора, като се изключва при наличие на друго основание за имуществено разместване. В този смисъл е въпрос по съществото на спора, по който съдът се произнася със съдебно решение. Недопустимостта на иска не може да произтича от субсидирания характер на иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. В случая съдът е разгледал предявения иск съобразно твърдените факти и формулирания петитум и липсва отклонение от търсената от ищеца защита. Поради това не може да се приеме, че съществуват основания, обуславящи извод за вероятна недопустимост на съдебното решение.
По отношение на соченото основание съгласно чл. 280, ал.2 , пр.3 от ГПК – очевидна неправилност на въззивното съдебно решение. Съгласно тълкуването на чл. 280, ал.2, пр.3 от ГПК в трайната практика на ВКС, налице е основание за допускане на касационно обжалване, само когато от самия акт, без извършване на същинска проверка по реда на чл. 290 от ГПК и на сочените от касатора основания съгласно чл. 281, т. 3 от ГПК, може да се направи извод, че е налице основание, сочещо нарушение на материалния закон, допуснато съществено процесуално нарушение или необоснованост на решението. Сочените основания следва да не са идентични на предвидените в чл. 281, т. 3 от ГПК основания. Следва да са допуснати от въззивния съд такива нарушения на материалния закон, изразяващи се в приложение на материална норма в обратен на действителния й смисъл, на норма, която не съществува или е приложена по начин, който обуславя извод за приложение извън закона. Соченото процесуално нарушение следва да е установимо от обжалвания акт и да е съществено. По отношение на необосноваността на съдебното решение тя следва да се изразява в нарушение на правилата на формалната логика или да се изразява във вътрешно противоречие на мотивите. В настоящия случай липсват такива основания. Актът е ясен, няма противоречие в мотивите, липсва нарушение на правилата на формалната логика, както и липсва съществено процесуално нарушение, посочена е приложимата правна норма в смисъла, който е възприет от съдебната практика трайно.
По отношение на формулираните правни въпроси настоящият съдебен състав намира, че посочените правни въпроси са израз на защитаваната теза на касатора като ответник по иска. С така формулираните правни въпроси касаторът не е обосновал общо основание за допускане на касационно обжалване. Те са израз на въведеното от него възражение, че не е получил обект, годен за експлоатация поради това, че не са извършени изпитвания. Въззивният съд е установил като факт, че ответникът е получил за експлоатация съоръжението – ПСОВ. С оглед разгледаните правоотношения между Общината като възложител по договор за изработка и Асоциация „ВиК“ за територията, на която е съоръжението, [населено място] и „ВиК Видин“ ЕООД, въззивният съд е приел, че обектът е предаден от асоциацията за стопанисване на „ВиК Видин“ ЕООД след като за обекта е издадено разрешение за ползване от ДНСК. Това е обусловило извод, че направеният разход след предаване на обекта, е за сметка на дружеството, което го стопанисва и експлоатира и е неоснователно плащането от [община].
Поставените от касатора въпроси относно съоръжението, неговата доходност, изпитания, експлоатационна готовност не са разглеждани от въззивния съд. Не е установено пряко задължение на [община] спрямо „ВиК Видин“ ЕООД по отношение на обекта, който е предаден и това е обусловило извод за основателност на иска за неоснователно обогатяване. Не е обсъждана недобросъвестност на ищеца, както и злоупотреба с права. Поради така установените изводи от въззивния съд и с оглед разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк. д. 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, не може да се приеме, че поставените въпроси обосновават общо основание за допускане на касационно обжалване, тъй като не са свързани с решаващата воля на въззивния съд и не са обусловили изхода на спора. Само правните въпроси, включени в предмета на делото и обективирани в мотивите на въззивното решение, по начин, обуславящ разрешението на спора, представляват общо основание за допускане на касационно обжалване. Както вече бе посочено, въззивният съд е приел, че с момента на предаване на пречиствателната станция за експлоатация и стопанисване на „ВиК Видин“ ЕООД, възниква задължение да заплаща разходите за това съоръжение и че липсва доказване на основание, обуславящо задължение на общината да направи този разход. Изводът относно предаването на обекта е свързан с обсъждане на доказателствата и направените изводи въз основа на тях, като тези изводи не представляват основание за допускане на касационно обжалване.
Посочените решения като основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК, също не могат да обусловят основание за допускане на касационно обжалване. Изрично следва да се посочи, че съдът е приел, че разрешението за ползване е издадено за съоръжението и за това е уведомен „ВиК Видин“ ЕООД като е предаден обектът на последното дружество. Поради това не може да се приеме, че има идентичност между разгледания от въззивния съд и разгледания от ВКС по гр. д. 4061/2018 г, ВКС, 4 ГО. Още повече, че посоченото решение е постановено, на основание чл. 303, ал.1, т. 1 от ГПК, по реда на отмяна на влязло в сила съдебно решение и не разрешава включен в настоящето дело правен въпрос. С останалите посочени решения също не можеда се установи разрешение на сходни правни въпроси.
Относно посочването на произнасянето на въззивния съд в противоречие със задължителната практика - т. 5, 9 и 10 от ППВС 1/79 г., следва да се посочи, че въззивният съд е подчертал значението на връзката в правоотношението, но не я е окачествил като причинна. Относно соченото основание за съществуването на друг иск на разположение на ищеца, който да изключва приложението на чл. 59 от ЗЗД, следва да се посочи, че не може да се обсъжда в настоящето производство по реда на чл. 288 от ГПК, тъй като е свързан с правилността на решението.
По всички изложени съображения не следва да се допуска касационно обжалване на посоченото въззивно решение.
Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България ОПРЕДЕЛИНЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №821 от 22.12.2022 г. по в. т.д. 762/22 г., САС, ТО, 3 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: