О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50710

София, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател : ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: Д. Д.

Г. Н.

изслуша докладваното от съдията Е. Т.

гр. дело №554/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК .

Образувано е по касационна жалба на Д. В. Р., чрез адв Б. Р. срещу решение №266564 от 15.11.2021г по в. гр. дело № 4313/2020г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено първоинстанционното решение №11687 от 14.01.2020г на Софийски районен съд Отхвърлен е искът на касатора на основание чл.127 от ЗЗД бившата му съпруга Р. Б. Б. да бъде осъдена да заплати сумата 11027,48лв, представляваща половината от изплатената еднолично от ищеца до 03.06.2013г обща сума по сключен на 11.02.2008г, по време на брака договор за кредит с „Р. Б. , по който двамата бивши съпрузи са били солидарно задължени кам банката .

В договора за кредит е посочено кои стари задължения се рефинансират с него и остатъкът, чието предначначение е одобрено от банката за потредителски нужди, е преведен по сметка на ищеца, като кредитът е издължен, погасяван изцяло и само от ищеца. При тези обстоятелства, за да отхвърли иска въззивният е изтъкнал, че при прекратяване на брака им страните са подписали споразумение по чл.101 ал.1 СК /отм./, в чл.4 от което изрично са се споразумели и писмено са заявили, че „заедно или поотделно като физически лица не са поемали задължения и теглили кредити за задоволяване на нуждите на семейството и нямат претенции един към друг във връзка с изплащането и погасяването на такива и ако след прекратяване на брака се окаже, че има такива, същите ще се погасяват еднолично само от съпруга, който ги е поел /теглил/”.Зачетени са последиците от споразумението като договор изключващ прилагането на чл.127, ал.1 ЗЗД във вътрешните отношения, като решаващо е изтъкнато и обстоятелството, че ищецът не е установил разходване на сумата за семейни нужди .

Касаторът се оплаква от превратно тълкуване на доказателствата и несъобразяване с обстоятелството, че солидарната отговорност не може да отпадне по едностранно волеизявление на кредитополучателите, без участието на банката –съдоговорител. Съдът не е отдал значение на посоченото в договора за кредит, че с отпускането му се рефинансират и кредитни карти на съдлъжника.Съдълъжник е ответницата.В приложеното към жалбата изложение, същите доводи са преформулирани във въпросите : 1)След като по договора за банков кредит има две страни-кредитодател и кредитополучател, може ли с успех да се поддържа, че солидарната отговорност на кредитополучателите може да отпадне с едностранно волеизявление на кредитополучателите, без участието на другия съдоговорител-„Р. Б. 2)След като в договора за банков кредит изрично е посочено, че се рефинансират кредитни карти на ответника, съдлъжник Р. Р. , както и за потребителски нужди, може ли с успех да се поддържа, че сумата по кредита е получена само от ищеца и не е използвана за семейни нужди .Според касатора, решението очевидно неправилно и са налице предпоставките по чл. 280 , ал.2 предл трето ГПК , както и специалните предпоставки на чл. 280 , ал.1 т.3 ГПК

За ответницата по жалбата отговор е депозиран от назначения особен представител адв. В. И. от САК,в който се оспорват предпоставките за допускане до касационно обжалване.Изтъква се правилността на решението, уредените със споразумение имуществени отношения при прекратяване на брака в настоящия случай и обстоятелството, че кредитът не е послужил за семейни нужди.

След преценка,Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .

Първият формулиран въпрос в изложението на касатора не засяга обстоятелства, относими и съответно решаващо преценявани от решаващия съд по основанието на чл. 127, ал.2 от ЗЗД, когато искът е предявен срещу бивш съпруг, след прекратяването на брака (в частност, със споразумение по чл. 101, ал.1 от СК, отм.)и след като задължение по кредит, по което и двамата съпрузи са поели солидарна отговорност спрямо банката, е погасено чрез плащане само от ищеца - кредитополучател. Предмет на разрешения от въззивния съд спор са вътрешните отношения между съдлъжниците, а не солидарното задължаване към кредитора. Искът е бил основан на презумпцията в чл. 127, ал.1 ЗЗД, а взетото предвид от съда споразумение между страните по чл. 101 СК,което съгласно предвиденото в закона е изключило приложението на презумпцията поради нейното оборване, не засяга естеството на задължението към кредитора - финансова институция, отпуснала кредита.Въззивният съд, съобразявайки ясното съдържание на спрозумението и договорния му характер е изтъкнал, че в него страните изрично са уредили спорния по делото въпрос относно дължимостта на претендираната сума. Споразумениието с оглед прекратяването на брака и имуществените отношения не е противопоставимо на банката – кредитор, нито й е било противопоставяно и отговорът на поставения въпрос няма да доведе до други решаващи изводи по основанието на разгледания иск .След като въпросът не е относим към предмета на спора, не е изпълнено общо изискване на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по правен въпрос .

Вторият формулиран въпрос, освен че не се основава на възприетата от съда фактическа обстановка,, визира факти които не сочат друг получател (кредитополучател) на сумата, различен от възприетия в решението, нито удостоверяват използването на средствата за нуждите на семейството .Тъкмо по обратното страните са споразумели.Споразумението е основано на изрично признатия с него факт, че никой кредит, в частност и процесния, не е теглен заедно и поотделно за задоволяване на нуждите на семейството, затова ще се „погасяват еднолично само от съпруга, който ги е поел (теглил)”. Правното значение на спрозумението, както и на обстоятелството, че ищецът не е посочил, нито доказал прякото разходване на сумата да е осъществено за нужди на семейството, са отчетени рещаващо от въззивния съд въз основа на установената съдебна практика, споделяна и от настоящия състав на ВКС (решение 232/2012г по гр. д № 7488/2013г на Четвърто г. о, реш.№ 86/2019г по гр. д №1653/2018г на Трето г. о). Принципно становище по въпроса за предметните предели на споразумението при развода и правните последици от него, илюстрира както изтъкнатата от въззивния съд съдебна практика, така и решение №756 от 28.09. 2001г на ВКС ІІ г. о, според което не може да се иска преуреждане на имуществените отношения между бивши съпрузи, след като в брачния процес те са сключили споразумение относно същите отношения. Решаващите съображения на съда, обусловили изхода на делото, се обемат от изяснените в цитираната съдебна практика въпроси във връзка с института на споразумението по чл.101, ал.1 СК,още повече след като с решение № 86/2019г по гр. д №1653/2018г на Трето г. о, постановено от ВКС в спор между настоящите страни относно последиците на същото (процесното) споразумение, но по отношение на друг изтеглен и изплатен изцяло от ищеца кредит, в отговор на правен въпрос и при изводите на съда по същество е посочено, че спразумението, представено по бракоразводно дело № 668/2009г на СРС е ясно и недвусмислено по съдържание, като следва да бъде зачетено от съда относно признатия с него факт, следва да бъде зачетено и като договор за вътрешните отношения между страните, във връзка с изтеглени по време на брака кредити.

Не е налице изтъкваната от касатора очевидна неправилност, като квалифицирано основание за допускане до касационно обжалване.Решението на СГС е основано на релевантните факти, установени по делото и на прилижимия закон, като правните изводи на съда са в съответствие с установената съдебна практика на ВКС по обуславящите за изхода на делото правни въпроси .

Воден от горното , Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.

О П Р Е Д Е Л И :

Не допуска до касационно обжалване на решение №266564 от 15.11.2021г по в. гр. дело № 4313/2020г. на Софийски градски съд

Определението не подлежи на обжалване

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .