ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№1599

гр. София, 07.10.2022 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:М. И.

ЧЛЕНОВЕ:Д. С.

Л. А.

като разгледа, докладваното от съдия Л. А. гр. дело № 1599/22 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби-на ищеца Г. Д. Г. и ответника Прокуратурата на РБ срещу въззивното решение № 1399/23.12.2021 г, по гр. дело № 2194/21 г на САС, ГК, 7 състав.

Касаторът-ищец обжалва решението в отхвърлителната част за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 30 000 лв с твърдения, че присъденото обезщетение по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ е занижено и не отговаря на действително претърпените от ищеца болки и страдания във връзка с незаконно воденото наказателно производство.Претендира разноски, сторени пред ВКС.

Касаторът-ответник обжалва въззивното решение в частта, с която е определено обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ в размер на 10 000 лв, с твърдения, че същото е силно завишено и не отговаря на доказаните по делото по интензитет и степен вреди.

Страните взаимно си оспорват подадените касационни жалби.

Касационните жалби са подадени в законоустановения срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното :

Предявеният иск е по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 26600 от 3.12.20 г по гр. дело № 4658/19 г на СГС, в частта с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Г. Д. Г. обезщетение на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за претърпени неимуществени вреди-болки и страдания във връзка с незаконно повдигнато и подържано обвинение за разликата над сумата 10 000 лв до сумата 23 000 лв и в тази част искът е отхвърлен като неоснователен.С въззивното решение е потвърден първоинстанционния акт в частта, с която искът по чл.2 ал.1 т.3 ГПК е отхвърлен за разликата над сумата 23 000 лв до сумата 30 000 лв.Прието е, че на 20.7.2010 г срещу ищеца Г. Д. Г. е повдигнато обвинение в престъпление по чл.143 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК, за което е оправдан с влязла в сила на 10.12.2018 г присъда.Първата оправдателна присъда по делото е отменена и същото е върнато от въззивната инстанция за ново разглеждане, а втората оправдателна присъда е потвърдена поради неизвършване на престъплението. Наложената на пострадалия мярка за неотклонение е „парична гаранция“ в размер на 1000 лв.Наказателното производство е продължило 9 години и четири месеца, през които безспорно ищецът е търпял морални страдания от злепоставянето му сред близки и познати, преживял е стрес, страх от осъждане, тревоги и притеснения.Това се установява от събраните по делото свидетелски показания, видно от които незаконното обвинение е причинило на Г. душевни страдания и неудобства, довело е до промяна в поведението му и се е отразило на семейството му.Прието е, че липсват годни доказателства /медицински документи/, че воденото наказателно производство се е отразило негативно върху здравословното състояния на пострадалия.При преценка на личността му е отчетено обстоятелството, че по делото са налице данни относно три осъждания, предхождащи настоящото наказателно преследване, по които с влязла в сила присъда на Г. са наложени наказания, едното от които е лишаване от свобода за срок от една година, един месец и седем дни, от което съдът е направил извода за занижена степен на търпените болки и страдания, с оглед субективното възприятие относно повдигнатото обвинение, относно интензитета на усещането за накърнено лично достойнство и чувство за справедливост от незаконното обвинение.Поради това е прието, че обезщетение в размер на 10 000 лв ще бъде справедливо за репариране на претърпените вреди.

В касационните жалби на страните е посочено касационното основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.

Поставени са напълно идентични въпроси : относно съдържанието на понятието „справедливост“ и неговото приложение и относно обстоятелствата, които следва да бъдат отчетени от съда при определяне на размера на претендираното обезщетение.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното :

По така поставените в касационните жалби въпроси.

В съдебната практика е прието по безпротиворечив начин, че справедливостта като правен принцип, прогласен в чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие. Тя трябва да почива на анализа на фактите по делото, за да се осъществи целта на закона - постигане на съответствие между установената неимуществена вреда и нейния имуществен еквивалент.Въззивният съд изцяло е съобразил тази задължителна съдебна практика, като е изложил подробни мотиви, защо с оглед особеностите на конкретния случай определеното обезщетение в размер на 10 000 лв е справедливо, като съобразено с критериите на чл. 52 ЗЗД.Отчетени са всички установени по делото вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането.Съдът е изпълнил задължението си да обсъди обстоятелствата, на които се основава претенцията, включително възраженията на страните, като са взети предвид релевантните факти и обстоятелства във връзка с присъдения размер. При определянето му е съобразена продължителността на наказателното производство, тежестта на престъплението, за което е било повдигнатото обвинение, видът на наложената мярка за неотклонение, неограничаващ пряко личната свобода на пострадалия, съдебното му минало, характера и интензитета на преживените негативни емоционални преживявания.Освен това обезщетението е съобразено с икономическите условия в процесния период и със съдебната практика по аналогични случаи.

Не се констатира поддържаното от двамата касатори отклонение от постановките на т. 19 от ТР № 1/4.1.2001 г. на ОСГТК на ВКС и ППВС № 4 от 23.12.68 г. В съответствие с установената съдебна практика съдът е изложил собствени мотиви относно наличието на причинна връзка между воденото срещу ищеца незаконното наказателно преследване и настъпилите за него неблагоприятни последици.Направена е самостоятелна преценка на събраните доказателства както и доводите и възраженията на страните.Установените от доказателствата вреди са от такъв характер и интензитет, които всеки индивид при подобни обстоятелства неминуемо търпи.Гласните доказателства съдържат общи твърдения за търпени притеснения, неудобства и злепоставяне пред познати и близки и не съдържат данни за чрезмерни болки, страдания, стрес, неимоверни негативни изживявания и унижение.Поради това претендираното обезщетение не следва да бъде завишавано по размер.Още повече осъждането на държавата само по себе си също има ефект на репарация.Не са налице и основания за намаляването му.Приложените от касатора-ответник 3 бр. решения №№ 151/23.6.2016 г по гр. дело № 508/16 г на ВКС, Трето ГО, ГК, решение № 292 от 6.4.2020 г на ВКС по гр. дело № 3815/17 г, Четвърто ГО, ГК и решение № 253 от 27.10.2016 г по гр. дело № 457/16 г на ВКС, Четвърто ГО, ГК са постановени при различна фактическа обстановка, която е довела до извеждането на различни правни изводи, които нямат отношение към настоящия спор.Тана напр. в първото от цитираните решения обезщетението е намалено по размер, тъй като се касае за наличие на множество осъждания, касаещи и релевантния спорен период, т. е налице е припокриване на вреди.Настоящият случай не е такъв.Трикратните осъждания на ищеца са предхождащи воденото наказателно дело и припокриване на вреди не е налице.С второто от решенията на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 1500 лв, но воденото срещу него наказателно производство е продължило 2, а не девет години. В третото решение търпяната от пострадалия мярка за неотклонение лишаване от свобода е продължила повече от четири месеца, а наказателното производство 4 г, което също е несъпоставило с обстоятелствата по настоящия спор

Предвид горното въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационен контрол.

На касатора ищец следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, заплатено пред настоящата инстанция в размер на 400 лв за процесуално представителство за един адвокат.

Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 1399/23.12.2021 г, по гр. дело № 2194/21 г на САС, ГК, 7 състав.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Г. Д. Г. със съдебен адрес [населено място], [улица] вх.*, ет.* ап.* на основание чл.78 ал.3 ГПК разноски в размер на 400 лв, представляващи възнаграждение за един адвокат, заплатено пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :1.

2.