О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50506
София, 07.10. 2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т. о. в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Председател: Е. С.
Членове: И. П.
Десислава Добрева
като изслуша докладваното от съдията Петрова т. д. № 2279 по описа за 2021 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца Я. Р. Д. срещу решение № 54 от 24.06.2021г. по в. т.д.№ 219/2021г. на Апелативен съд-В., с което е потвърдено решението по т. д. № 2105/2019г. на ОС Варна за отхвърляне на предявения на основание чл.125,ал.3 ТЗ иск срещу „Триотурист”ЕООД, [населено място] за заплащане на сумата 50 000лв. - частична претенция от вземане в общ размер 1 000 000лв., представляваща стойността на дружествения дял на прекратилия участието си бивш съдружник - наследодател на ищеца.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт на основанията по чл.281,т.3 ГПК и за очевидна неправилност на основание чл.280,ал.2,предл. последно ГПК. Въведено е оплакването, че въпреки изложените мотиви за оспорване от ищеца на съставения от ответника нарочен междинен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение, въззивната инстанция не е дала отговор дали кредитира този баланс като редовен и коректен. Поддържа се, че въззивният състав не е обсъдил доказателствата и наведените с въззивната жалба възражения. Касаторът счита, че апелативният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправните въпроси за релевантната стойност на дълготрайните материални активи на дружеството при определяне на стойността на дружествения дял по чл.125,ал.3 ТЗ, обективирана в решението по т. д.№ 468/2011г. на ІІ т. о. на ВКС. Твърди се, че ответното дружеството не е извършвало преоценка на активите си за периода 2007-2015г., т. е. не е прилагало „задължителния по смисъла на чл.13,ал.3 ЗСч. Счетоводен стандарт 16 относно преоценката”. Поддържа се, че ако този стандарт се приложи и се извърши преоценка на ДМА, в баланса на дружеството, отразяващ справедливата пазарна цена на недвижимия имот, активите /от 7 333 000лв./ превишават пасива /от 2 660 000лв./ и паричната равностойност на дела на наследодателя на ищеца е 2 336 500лв. В тази връзка се посочва, че ответното дружество не може да се ползва от факта на неизпълнение на задължението си да води счетоводните си книги в съответствие със закона и приложимите счетоводни стандарти като „избягва” преоценка на активите си. Касаторът акцентира, че въззивното решение е несправедливо, тъй като няколко месеца след прекратяване на членството на наследодателя му, ответното дружество е продало своите активи - земя и сгради за продажна цена от около 6 милиона лева и именно това е реалната цена на ДМА към релевантния за определяне на стойността на дружествения дял момент - 31.05.2019г. Счита за верен изготвения от вещото лице баланс съгласно т.5 от заключението в което е заложена цена на ДМА „ако преоценка на активите е била извършена“. Поддържа, че за изчисляване на размера на дружествения дял следва да се приложи „правилната и задължителна“ по закон - чл.13 ЗСч и Счетоводен стандарт 16 преоценка на активите на дружеството с цел изготвяне на достоверен баланс към 31.05.2019г. Искането е за отмяна на решението и потвърденото с него първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск със законните последици.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването по въпросите:
1/ „Следва ли във всички случаи определянето на стойността на дружествения дял по чл.125,ал.3 ТЗ да става въз основа на оспорен от заинтересованата страна частен документ /баланса/, който не е съставен от нея и е представен от насрещната страна и при това верността на съдържанието му е била оспорена? При оспорване на баланса от ищеца заради несъобразяване на дружеството с изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти - чл.12 от Счетоводен стандарт 16, то следва ли при определяне на паричната стойност на дружествения дял, съдът да зачете стойността на дружествения дял, съгласно чл.125,ал.3 ТЗ, определена от вещите лица при спазване на нормативните разпоредби на чл.13 ЗСч във вр. с пар.1,т.3 ДР на ЗСч и съответните приложими счетоводни стандарти?”
2/ „В случай, че съставянето на счетоводния баланс на дружеството не отговаря на изискванията на изискванията на ЗСч, може ли същият да послужи за определяне на равностойността на дружествения дал на съдружник по реда на чл.125,ал.3 ТЗ, или същата следва са се определи въз основа на коректно съставен баланс, като за целта се използва експертиза от вещи лица?”
Касаторът се позовава на допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.1,предл. последно ГПК като твърди, че въззивното решение по тези въпроси е постановено в противоречие с решенията на ВКС по т. д.№ 2899/15г на ІІ т. о., № 468/11г. на ІІ т. о., № 765/2008г. на ІІ т. о.
3/ „За задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните поотделно и в тяхната съвкупност и може ли да основе решението си само на избрани от него доказателства, твърдения и доводи, без да изложи съображения защо отхвърля част от тях като неоснователни?”. Въведена е същата допълнителна предпоставка с посочване на актове по чл.290 ГПК.
4/ Въведен и е довод, че решението е очевидно неправилно, тъй като законът е приложен в неговия обратен смисъл. Посочва се, че отхвърлянето на иска се обосновано с отрицателната стойност на дела на съдружника към 31.05.2019г. като съдът е приел за верен баланса по т.4 от заключението на експертизата, който вариант не отчита преоценка на активите на дружеството за периода от придобиването им до смъртта на съдружника.
5/ „При установено отсъствие на преоценка на активите на дружеството и нарушение на чл.13 ЗСч във вр. със СС 16 при изготвяне на баланса на дружеството, следва ли за целите на определяне на равностойността на дружествения дял на прекратилия участието си съдружник по чл.125,ал.3 ТЗ, да се извърши преоценка на активите, ако балансът е бил оспорен от ищеца? Може ли пазарната цена на ДМА да служи за извършване на преоценка на активите на дружеството за целите на прилагане на изискванията на СС 16, респ. - за определяне на верен баланс на дружеството?”
6/ „По какъв начин, съгласно чл.125 ТЗ следва да се определи стойността на дружествения дял на починал съдружник в дружество-ООД, когато дружеството в оповестената счетоводна политика, е избрало препоръчителния подход на оценяване на ДМА по НСС 16, а не алтернативния подход при оценка на активите му, ако в резултат на прилагането на различните подходи, равностойността на дружествения дял би била различна?”
7/ „Допустимо ли е за определяне на равностойността на дружествения дял по чл.125,ал.3 ТЗ при алтернативния подход за оценяване на дълготрайните активи по НСС 16, сумата на актива да се определя на база пазарната цена на ДМА?”
8/ „Пазарната оценка на ДМА допустим от закона и СС 16 начин ли е да се извърши и отрази в баланса на дружеството преоценка на активите му за целите на определяне на равностойността на дела на съдружник по чл.125,ал.3 ТЗ?”
По последните четири въпроса е въведена допълнителната предпоставка на чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Обоснована е с твърдението, че те са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото, а по последния въпрос - с липсата на изрична съдебна практика.
От насрещната страна отговор на касационната жалба не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд съобрази следното:
По делото е било безспорно, че ищецът е наследник на починалия на 12.05.2019г. съдружник в ответното дружество, в което е имал 50% дялово участие.
Въззивната инстанция изрично е посочила, че с исковата молба ищецът е оспорил верността на съставения от ответното дружество нарочен междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г., според който пасивите превишават активите, с твърдения за невярното отразяване стойност на ДМА, в противоречие с чл. 13, ал. 3 от ЗСч във вр. с чл. 9 и чл. 12 от Счетоводен стандарт № 16, и конкретно стойността на недвижимите имоти, отчуждени през октомври 2019г. за сумата 3 030 000 евро. Посочила е, че разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ е с императивен характер и определянето на дружествения дял в стойностно изражение следва да стане след изготвянето на междинен баланс към края на месеца, през който е прекратено членственото правоотношение, като от актива по счетоводния баланс се вземе стойността на дълготрайните материални активи, краткотрайните материални активи и другите нематериална активи, придобити от дружеството към този момент по тяхната историческа цена, която е цена на придобиване, себестойност, справедлива цена или друга цена според приложимите счетоводни стандарти, от тази стойност следва да се приспаднат задълженията, без собствения капитал, резервите и финансовия резултат, до получаване на „чист” актив, а полученото да се раздели на броя на дяловете, формиращи капитала на дружество. Съобразено е, че изслушването от съда на съдебно-счетоводна експертиза е наложително в случая - при оспорване на съставения от ответника нарочен междинен счетоводен баланс.
Въззивната инстанция е обсъдила, че в първоинстанционното производство е прието заключение на съдебно счетоводна експертиза, съгласно което, счетоводните книги на ответното дружество и записванията в тях са водени редовно и съобразно изискванията и принципите на Закона за счетоводството и Националните счетоводни стандарти (НСС); прилагана е двустранна форма на счетоводно записване, стопанските операции са отразявани хронологично на синтетично и аналитично ниво въз основа на първични счетоводни документи по смисъла на ЗСч; не са установени разлики при съпоставянето на данните от проверените счетоводни документи с обявения и публикуван в сайта на АВп ТР годишен финансов отчет за финансовата 2018г. Експертизата е установила, че дълготрайните материални активи, предмет на разпоредителната сделка са заприходени в счетоводството на ответника през периода 2004г. - 2005г., без увеличение или намаление на първоначалната стойност, т. е. липсва преоценка на стойността, по която активите са заведени, а намалението на балансовата стойност през годините се дължи на начислени в съответствие със СС 16 амортизации. На експертизата е била възложена задача (т.3 и 4) да изготви междинен счетоводен баланс към 31.05.2019г. като съобрази приложимите законови разпоредби, принципи и счетоводни стандарти за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети, съгласно чл.26 от Закона за счетоводство. Отговорът по т.3 и 4 от заключението е, че сумата на актива е 1 738 000 лв., а на пасива - 2 660 000лв. като експертът е коригирал допусната в съставения от ответното дружество баланс техническа грешка (показана в статия Сгради сума в размер на 837 хил. лв., вместо 858 хил. лв., а в статия Текуща печалба сума от 104 хил. лв., вместо 126 хил. лв.). И при корекцията, изводът на експерта е, че пасивите превишават актива, какъвто е и резултатът от съставения от ответното дружество междинен баланс, в който активът е 1 717 000лв., а пасивът 2 661 000лв., т. е. еднозначен е резултатът по съставения от ответното дружество баланс и заключението на вещото лице е, че дружественият дял е с отрицателна стойност.
В т.5 по поставена от ищеца задача вещото лице е изготвило междинен баланс въз основа на оценителната експертиза, която е определила пазарната стойност на ДМА на 7 079 007лв. към 31.05.2019г. При тези заложени данни, активите ще бъдат 7 ЗЗЗ 000 лв., а пасивите
2 660 000 лв., при което равностойността на дружествения дял на починалия съдружник възлиза на сумата 2 336 500 лева
Въззивната инстанция изрично е посочила, че за да обоснове извод по кой от вариантите, съобразно заключението на ССчЕ следва да се определи равностойността на дружествения дял на наследодателя на ищеца, съдът следва да се произнесе по конкретните възражения на въззивника за нарушения на ЗСч и приложимия СС 16. За неоснователни са счетени релевираните във въззивната жалба доводи, че следва да бъде възприет варианта на съдебно - счетоводната експертиза по т. 5 от заключението, при който ДМА са отразени в него по пазарната цена, определена от оценителната експертиза. За неоснователен е възприет и доводът, че за целите на осчетоводяването, „Триотурист” ООД, е било задължено да извършва преоценка на активите, която да бъде отразена в баланса. Даден е отговор, че съгласно НСС № 16 е предвидена възможност на предприятията да оценяват дълготрайните материални активи, след първоначалното им признаване, по два начина: препоръчителен подход и алтернативен подход. При препоръчителния подход стойността на дълготрайните активи, отразявана във финансовите отчети на предприятията, се определя въз основа на балансовата стойност на дълготраен материален актив, т. е. цената на придобиване, намалена с начислената амортизация и загубите от обезценка. При допустимия алтернативен подход, стойността на дълготрайните материални активи, отразявана във финансовите отчети на предприятията, се определя като балансовата стойност се преоценява и тогава се намалява с амортизации и загуби от обезценка. Акцентирано е, че начинът, по който се определя преоценената стойност на активите от различните групи, е указан в стандарта, но за нито една от групите на активите не е предвидено преоценка да се извършва в размер, равен на пазарната цена на актива. Като решаващ аргумент и изведен и този, че предприятията сами решават кой от двата подхода да използват за оценка на активите си, съобразно спецификата на дейността си. Обсъдено е, че съобразно оповестената счетоводна политика към ГФО за финансовата 2018г., обявен по партидата на дружеството в регистъра, „Триотурист” ООД е избрало препоръчителния метод за оценяване на дълготрайните материални активи, след първоначалното им признаване, което е съобразено от вещото лице при съставения от него междинен баланс по т.4 от заключението. Обосновано е, че съгласно оповестената счетоводна политика на дружеството, преоценка на дълготрайните материални активи, както в посока увеличение, така и в посока на намаление, би била в противоречие с подхода по Счетоводен стандарт № 16, избран от „Триотурист” ООД за оценяване на дълготрайните материални активи, след първоначалното им признаване. Обсъден е изводът на счетоводната експертиза, че преоценка на актив се извършва при продажбата му, за да се установи реалната му стойност или при ликвидация, но при действащо търговско предприятие, преоценка е нелогично да се извършва, тъй като създава изкуствена печалба или загуба. Като допълнителни съображения са изложени тези, че дори „Триотурист” ООД да беше оповестило избор на алтернативния подход за оценяване на дълготрайните материални активи по СС 16, това не означава, че за определяне равностойност на дружествен дял, по правилото на чл. 125 ТЗ, може да бъде възприет вариант на ССчЕ, при който сумата на актива е определена въз основа на пазарната цена на ДМА, в размера, в който е изчислена от оценителната експертиза. Изложени са подробни съображения, основани на решенията на състави на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК (по т. д. № 504/08 г. на II т. о., т. д. № 665/11 г. на I т. о., т. д. № 765/08 г. на II т. о., т. д. № 809/10 г. на I т. о., т. д. № 468/11 г. на II т. о., т. д. № 781/11 г. на II т. о., т. д. № 502/2010 г. на II т. о., по т. д. № 1465/2015 г. на II т. о. по т. д. № 2899/2015 г. на II т. о.), че законът не допуска изчисляването размера на дружествения дял на база пазарна цена на активите. По тези съображения е счетено, че определянето на паричната равностойност на дружествения дял на наследодателя на ищеца следва да се базира на варианта от заключение на съдебно - счетоводна експертиза, съгласно който пасивите са 2 660 000 лв., а активите - 1 738 000 лв., т. е. дружественият дял на този съдружник е отрицателна величина.
Искането за допускане на касационното обжалване не следва да бъде уважено:
Първите два въпроса са изцяло хипотетични и основани на теза, изцяло опровергана от данните по делото и несъответна на мотивите към въззивното решение - фактическите и правни изводи на апелативния съд не са основани на изготвения от ответното дружество междинен счетоводен баланс, а са основани на съставен от назначеното от съда вещо лице баланс на дружеството към месеца, в който е настъпило прекратяване на членството (т.3 и т.4 от заключението). Обстоятелството, че и в изготвения от дружеството междинен баланс и в баланса по т.3 и т.4 от заключението на приетата счетоводна експертиза изводите, че пасивите надвишават активите съвпадат, по никакъв начин не означава, че правните аргументи на въззивната инстанция са основани на оспорен от ищеца частен документ, съставен от насрещната страна. Некоректното поставяне на въпросите от касатора изключва възможността за допускане на касационното обжалване по тях. Въпрос, който е неотносим към решаващите правни аргументи не притежава съществена характеристика на общото основание по чл.280,ал.1 ГПК за осъществяване на касационния контрол. По такъв въпрос е изключено и наличието на противоречие на изводите на въззивната инстанция с цитираната от касатора практика на състави на ВКС.
Третият въпрос не е правен, а е твърдение за допуснати процесуални нарушения - необсъждане на доказателства, доводи и възражения, поради което не съответства на общото изискване за допускане на касационното обжалване, съобразно критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Същевременно отсъства и основание за преценка въззивният акт да основан на „избрани“ от съда доказателства и при отсъствие на правни аргументи по въведените от страната доводи и оплаквания.
Неоснователността на искането за допускане на касационното обжалване по довода за очевидна неправилност и по останалите в изложението въпроси произтича от следното:
При формулиране на твърдението за очевидна неправилност и на въпроси № 5, 6, 7 и 8 касаторът се позовава на разпоредбата на чл.13 на отменения ЗСч, съгласно която активите, собствения капитал, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти; съгласно ал.2, историческа цена е цената на придобиване, себестойността или справедливата цена; съгласно ал.3 последващи оценки на активите и пасивите се извършват в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Видно е, че разпоредбата не предвижда „задължително”, както твърди касаторът, приложение на метода по ал.3 (последваща оценка) като същевременно безспорно е по делото, че дружеството е оповестило, че избраната от него счетоводна политика се основава на препоръчителния метод - на оценяване и записване на активите по историческата цена, на която са придобити. В този смисъл твърдяното „нарушение на чл.13 от ЗСч. - отм.”, което е в основата на петия въпрос, не кореспондира на текста на тази разпоредба, уреждащ възможността дружеството да избере по своя преценка един от двата подхода на записване на активите си. Изложеното е приложимо и по отношение на Счетоводен стандарт 16 - Дълготрайни материални активи, който в чл.7.1. предвижда оценка след първоначално признаване, наред със съществувалия допустим алтернативен подход, ако той е избраният от дружеството, по чл.7.2 (разпоредбата на чл.7.2 както и разпоредбата на чл.7.3 ат НСС 16 е отменена ДВ бр.86/2007г.). Следователно въведените общи основания за допускане на касационното обжалване по тези въпроси и основанието по чл.280,ал.2,предл. последно ГПК са подчинени на ненамиращото опора в закона и отречено категорично от въззивната инстанция твърдение за нарушение на ЗСч и на приложимия Счетоводен стандарт - 16.
Ако въпроси шести - осми имат за верен положителен отговор, както счита касаторът, това би довело до съставяне на междинен баланс по чл.125,ал.3 ТЗ не въз основа на счетоводните записвания на дружеството, до съставяне на счетоводен баланс по произволно приложен подход, невъзприет от дружеството (което би било в противоречие с основните счетоводни принципи, в нарушение на правилото в следващия отчетен период, с цел постигане на съпоставимост на счетоводните данни и показатели, да се запази счетоводната политика от предходния). Тези въпроси са хипотетични и са израз на несъгласието на касатора с правните аргументи на въззивната инстанция, чието невъзприемане не може да обуслови допускане на факултативния касационен контрол.
Отсъства основание за преценка законът да е приложен в неговия обратен смисъл поради обстоятелството, че съдът е приел за верен изготвения от вещото лице баланс, съставен въз основа на счетоводните записвания на ответното дружество, а не на база преоценка на активите, която преоценка касаторът неоснователно отъждествява с пазарната им стойност към момента на съставяне на баланса. Изводите на въззивната инстанция в този смисъл са в съответствие с трайноустановената съдебна практика на касационната инстанция.
Разноски на насрещната страна не се присъждат.
По изложените съображения, Върховен касационен съд, състав на първо т. о. на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение № 54 от 24.06.2021г. по в. т.д.№ 219/2021г. на Апелативен съд-В..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: