О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50429

София, 07.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шести октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ХОРОЗОВА

ИВАНКА АНГЕЛОВА

изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова

ч. т.дело № 2123/2022 година

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на „В. Т. ЕООД /н./, чрез процесуален пълномощник, срещу определение № 475 от 12.07.2022 г. по ч. т.д. № 549/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав, с което е потвърдено определение № 1304 от 18.04.2022 г. по т. д. № 1964/2021 г. на Софийския градски съд, VI-5 състав за прекратяване на производството по делото в частта по предявените срещу „Булгар минерали-Стрелча“ АД /н./ искове за признаване за установено, че ищецът не му дължи сумите, включени в списъка на приетите вземания въз основа на определение от 27.09.2021 г. по т. д. № 193/2020 г. на СГС, VI-8 състав, а именно: 23 070 – остатък от главница по фактура № 001/30.06.2008 г.; 86 423.40 лв. – главница по фактура № 080/31.03.2011 г.; 33 740.45 лв. – законна лихва за забава върху двете главници за периода от 09.04.2011 г. до 09.04.2014 г.; 107 288.45 лв. – законна лихва за забава върху главниците за периода от 24.04.2014 г. до 03.12.2020 г. и законната лихва върху двете главници, считано от 04.12.2020 г. до окончателното им изплащане.

В частната касационна жалба се поддържат доводи за неправилност на въззивното определение с искане за неговата отмяна. Твърди се, че съдът не е извършил задълбочена преценка на твърденията и доводите на ищцовото дружество за липса на преюдициалност на висящото пред САС т. д. № 627/2021 г. , тъй като вземанията, с които ответникът е включен в списъка на приетите вземания не са част от тези вземания, предмет на висящото пред САС производство по предявен от „Булгар минерали - Стрелча“ АД /н./ осъдителен иск по чл.327, ал.1 ТЗ.

Искането за допускане на касационно обжалване е в хипотезите на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, пр.3 ГПК. Частният касатор твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в: Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение по гр. д. № 2956/2013 г., IV г. о., решение по т. д. № 2857/2013 г., I т. о., решение по т. д. № 3495/2014 г., II т. о., решение по т. д. № 693/2020 г. и др., а именно: въззивната инстанция не е обсъдила поотделно и в съвкупност всички доводи, твърдения и възражения на страните и всички писмени доказателства, на които се основават тези възражения, нито е изложила самостоятелни мотиви защо и кои от доводите и възраженията приема за основателни и кои – не, кои доказателства намира за относими по делото и кои – не. Поддържа се, че това следва да се третира и като очевидна неправилност на въззивното определение, тъй като представлява и неприлагане на императивен по естеството си правен принцип, дефиниран в чл.5 ГПК, който следва да се съблюдава от съда при прилагането на чл.236, ал.2 ГПК. Според дружеството – частен касатор, съдът не е провел изискуемото обсъждане на доказателствата и доводите на страните, а цитирайки служебно изисканата справка по висящото пред САС въззивно дело, е извел необоснован извод, че висящият процес касае именно същите вземания, предмет на настоящото производство по чл.694 ТЗ в прекратената от СГС част.

Против частната касационна жалба не са депозирани отговори от „Булгар минерали – Стрелча“ АД /н./ и от И. Л. К. – синдик на това дружество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, за да се произнесе по искания касационен контрол на атакуваното въззивно определение, взе предвид следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок.

За да потвърди определението на първостепенния съд за прекратяване на производството по делото в посочената част, въззивният съдебен състав, въз основа на данните относно предмета на висящото пред Апелативен съд – София производство по т. д. № 627/2021 г. /образувано след отмяна по реда на чл.303 ГПК на първоначалното осъдително решение на САС/, вкл. и въз основа на извършена служебна справка, е извел извод за недопустимост на предявения отрицателен установителен иск по чл.694 ТЗ, поради идентичен предмет с този на висящото пред САС производство. Съдът е приел, че наличието на заварено производство по чл.637, ал.1 ТЗ води до недопустимост на предявените искове по реда на чл.694 ТЗ за същите вземания, а действието на решението по всяко от тези производства е еднакво /чл.637, ал.4 и чл.694, ал.4 ТЗ/, в какъвто смисъл е и трайната практика на ВКС.

Доводите на ищеца за неправилност на определението по чл.692 ТЗ, с което съдът е „добавил“ ответника като кредитор с процесните вземания, са счетени за ирелевантни. Становището е основано на съображения относно специфичните абсолютни процесуални предпоставки по висящи осъдителни искове в хипотезата на чл.637, ал.3 ТЗ, чиято преценка е идентична с проверката за допустимост на иска по чл.694 ТЗ.

Като неотносими към предмета на частното производство са възприети и твърденията на ищеца, че предмет на висящото пред САС в. т.дело е само част от непогасените вземания по 50 броя фактури, както и, че първоинстанционното решение по осъдителния иск е постановено свръх петитум.

Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното определение.

В инкорпорираното в жалбата изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не е формулиран процесуалноправен въпрос, свързан със задължението на съда да мотивира своя съдебен акт съобразно изискванията на чл.12 и чл.235 ГПК, а е обоснована само поддържаната допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК. С оглед служебното начало в процеса, върху което е акцентирано и в т.1 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, извън правомощията на настоящия състав е сам да постави или да изведе релевантния за изхода на делото правен въпрос въз основа на доводите и оплакванията в жалбата. Независимо от тази констатация, която е достатъчна за недопускане на касационен контрол на атакуваното определение, в случая не се установява допуснато от въззивния съд отклонение от тълкувателната и казуална практика на ВКС във връзка с изискването за мотивиране на съдебния акт. Видно от обективираните в мотивната част на определението фактически констатации и правни изводи е, че въззивният съдебен състав е осъществил правораздавателната си власт в необходимата степен, с оглед на предметния обхват на образуваното частно производство. Отделно от това, при извършената преценка за допустимост на предявения иск по чл.694, ал.1 ТЗ, въззивният съд е зачел в пълна степен непротиворечивата практика на ВКС относно съотношението на исковете по чл.637 и чл.694 ТЗ и е съобразил недопустимостта за реализиране на проверка на извършените от съда и от страните процесуални действия по висящото пред Апелативен съд – София т. д. № 627/2021 г. - по предявения от ответното дружество /преди откриване на производство по несъстоятелност на дружеството – частен касатор/ осъдителен иск.

Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното основание по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Съгласно практиката по приложение на посочената норма, атакуваният съдебен акт би могъл да се квалифицира като очевидно неправилен при превратно прилагане на закона, при прилагане на отменена/изменена правна норма, или при грубо нарушаване на правилата на формалната логика. От съдържанието на въззивното определение не се констатират такива пороци. Обосноваването на посоченото основание за достъп до касационен контрол с доводи за процесуална незаконосъобразност на въззивното определение, не подлежи на преценка, предвид съществената разлика между основанията по чл.281, т.3 ГПК и основанията по чл.280, ал.1 ГПК и въведената от законодателя квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт по чл.280, ал.2, предл. трето ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 475 от 12.07.2022 г. по ч. т.д. № 549/2022 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, 13 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: