ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 3348
гр. София, 27.11.2025г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав
Председател: Боян Балевски
Членове: Васил Христакиев
Елена Арнаучкова
като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 1478 по описа за 2025 година,
взе предвид следното.
Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „Мирикал“ ЕООД срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.
И. О. М. оспорва жалбата.
По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.
Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което на основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на ищеца неустойки в размер на 19 132,64 лв. и 77 000 лв. (частично от общия размер на вземането от 4 500 000 лв.) по сключения между тях договор от 21.08.2012 г. за възлагане на обществена поръчка за строителство.
Допускане на касационно обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. За обосноваване на очевидна неправилност на въззивното решение в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и в касационната жалба са развити подробни доводи за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неназначаването на експертиза за установяване на настъпили в хода на процеса обстоятелства (извършено от ответника отстраняване на проявилите се в гаранционния срок недостатъци), както и други обстоятелства от значение за наличието на недостатъци изобщо (твърдяната от ответника причинна връзка между констатираните дефекти и настъпилите след завършване на строителството наводнения), респ. за обхвата и обема на недостатъците. По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са развити подробни доводи за нищожност на процесната клауза за неустойка поради противоречие с добрите нрави с позоваване на задължителната практика по т. 3 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСТК и служебните задължения на съда в тази насока, като се поддържа, че решението е незаконосъобразно с оглед липсата на обсъждане от страна на въззивния съд на всички критерии за преценка на действителността на клаузата, в частност размера на неустойката.
Не се установяват въведените основания за допускане на касационното обжалване.
Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Изложените доводи за допуснати съществени процесуални нарушения не отговарят на никой от разяснените в практиката на ВКС критерии за очевидна неправилност - приложение на норма, която не е в сила или по противоположен на смисъла начин или груба логическа грешка, а представляват единствено оплаквания за неправилност на решението като касационни основания по чл. 281 ГПК, които не подлежат на разглеждане в настоящата фаза на касационното производство.
Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото не е формулиран от страна на жалбоподателя конкретен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд. Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. на ВКС-ОСГТК формулирането на такъв въпрос е задължение на жалбоподателя, като ВКС не разполага с правомощието да изведе въпрос от съдържащите се в изложението доводи, а може само да уточни или конкретизира формулирания от жалбоподателя въпрос. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК такъв въпрос не се съдържа, доколкото изложените доводи единствено изразяват несъгласието на жалбоподателя със съображенията на въззивния съд по възражението за нищожност, а именно че с оглед непаричния характер и значителната стойност на обезпеченото задължение от 446 126,33 лв., липсата на други обезпечения и значителната степен на неизпълнение с оглед невъзможността констатираните дефекти да бъдат отстранени без цялостен ремонт на компрометирания участък, уговорената неустойка не излиза извън присъщите на този институт функции при дадения от страните превес на обезщетителната и санкционната функции.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от направеното в отговора искане на ищеца разноски за касационното производство не следва да се присъждат поради липсата на доказателства такива да са направени.
С тези мотиви съдът
ОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 32/20.01.2025 г. по т. д. № 509/2024 г. по описа на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: .............................................
Членове:
1 ............................................
2. ...........................................