О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 50420
[населено място], 06.10.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на 03 октомври, през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 1982 по описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на сдружение „Гражданско сдружение за защита на основните индивидуални човешки права“ ЕИК [ЕГН] срещу определение №853/ 28.03.2022 г. по ч. гр. д. №676/22 на САС, с което е потвърдено определение №901301/16.12.2021 г. по т. д. №174/2019 г. по описа на ОС-Благоевград, с което е била оставена без уважение молбата на същото сдружение за възстановяване на срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
Навеждат се оплаквания за незаконосъобразност. Частният касатор счита, че е налице основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпроса: Искането за прекратяване на сдружение с нестопанска цел на основание чл.13 ал.2,вр. с ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗЮЛНЦ следва ли да се разглежда по реда на чл.376 ГПК.
Ответникът по ЧКЖ ОП –Благоевград не изпраща писмено становище в законовия срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд се е позовал на следното:
Според състава на въззивния съд наведените от страната в молбата по чл.64 ал.2 ГПК като непредвидени обстоятелства, които същата не е могла да преодолее, довели до пропускането на срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение не могат да бъдат квалифицирани като такива. Като такива страната сочи разглеждането на спора като търговски по правилата на Глава 32 ГПК и то в закрито заседание, съгласно правилото на чл.376 ал.1 ГПК, като твърди от една страна: не е имало основание за разглеждането на искането на прокуратурата за прекратяване на сдружение с нестопанска цел на основание чл.13 ал.2,вр. с ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗЮЛНЦ по този ред и от друга - разглеждането в закрито заседание е довело до пропускането на срока за обжалването на постановеното решение.
В изложение на основанията за допускане до касация се сочи основание за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.3 ГПК по въпроса: Искането за прекратяване на сдружение с нестопанска цел на основание чл.13 ал.2,вр. с ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗЮЛНЦ следва ли да се разглежда по реда на чл.376 ГПК.
За да е обуславящ изхода по конкретния спор, формулираният от страната въпрос следва да е обсъден от съда и същият да е формирал правната си воля въз основа на неговия отговор. В случая при произнасянето си по спора за основателността на молбата по чл.64 ал.2 ГПК за възстановяване на срока за подаване на ВЖ , съдилищата са приели, че основанията изложени от страната в самата молба представляват оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила от съда при постановяване на решението си по съществото на спора по чл.13 ал.2,вр. с ал.1, т.3, б.“Б“ от ЗЮЛНЦ, а не такива представляващи непредвидени обстоятелства, които същата не е могла да преодолее, довели до пропускането на срока за подаване на въззивна жалба срещу постановеното първоинстанционно решение.
В този смисъл законът в действителност прави разлика между основанията за незаконосъобразност на акта по съществото на един правен спор и извинителните причини за пропускането на срока за неговото обжалване, като въздига последните за основания по чл.64 ал.2 ГПК.
Видно от материалите по преписката по т. д. №174/2019 г. по описа на ОС-Благоевград, сдружение „Гражданско сдружение за защита на основните индивидуални човешки права“ ЕИК [ЕГН] е било редовно уведомено по ел. поща на адресите на пълномощника посочени от самия него в отговора на ИМ, за взетото решение съдът да разгледа делото в закрито заседание, с каквато правораздавателният орган разполага, съгласно чл.376 ал.1 ГПК, както и за датата на която ще обяви решението си -20.07.2020 г. и от която, съгласно чл..376 ал.3 ГПК, тече срокът за обжалване на самото решение. Следователно: не разглеждането на делото реда на Глава 32 ГПК е довело до пропускане на срока за обжалване, а бездействието на страната, съответно на нейния пълномощник. Ето защо така формулираният правен въпрос се явява без значение за крайния изход по спора по молбата по чл.64 ал.2 ГПК, което е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване по настоящата ЧКЖ.
С оглед изложеното Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Първо отделение счита, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1, т.3 и ал.2 ГПК за допускане до касация, поради което
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №853/ 28.03.2022 г. по ч. гр. д. №676/22 на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.