О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50247

гр. София, 05.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 2479 по описа за 2021г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответниците Г. Ц. Ц. от [населено място] и „Еколес – 2005“ ЕООД, [населено място] чрез процесуален представител адв. В. П. С. срещу решение № 149 от 24.06.2021г. по в. т. дело № 42/2021г. на Апелативен съд В. Т. Гражданско отделение.

Касаторите правят оплакване за недопустимост на въззивното решение поради произнасяне от въззивния съд по нередовна въззивна жалба, евентуално за неправилност на обжалвания въззивен съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевират доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът „Ю. Б. АД, [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ чрез процесуален представител адв. Д. Р. Д. оспорва касационната жалба и поддържа становище за липса на твърдените основания за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. С посочената императивна разпоредба е въведен обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Обжалваното решение е въззивно и с него след частична отмяна на решение № 416/10.08.2020г. по т. д. № 197/2018г. на Окръжен съд В. Т. е прието за установено по предявените от „Ю. Б. АД срещу „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, че съществува вземане на „Ю. Б. АД срещу „Еколес-2005“ ЕООД в размер на разликата над 17 783,19 лв. до 20 000 лв. /сумата 2 216,81 лв./ - частичен иск, дължима главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № ВГ6020/23.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 15.11.2018г. до окончателното изплащане и че съществува вземане на „Ю. Б. АД към Г. Ц. Ц. при условията на солидарност с „Еколес-2005“ ЕООД в размер на разликата над 5 623,25 лв. до 20 000 лв. /сумата 14 376,75 лв./ - частичен иск, дължима главница по Договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL6020/23.04.2007г., ведно със законната лихва върху тази разлика от 15.11.2018г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед № 1032/09.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 866/2018г. на Районен съд Г. О. В останалата част въззивното решение е потвърдено и на страните са присъдени разноски.

Делото е търговско, тъй като претендираните с исковата молба суми /20 000 лв. – главница, 5 000 лв. – мораторна лихва и 72 лв. – такси за връчване на три броя покани за предсрочна изискуемост/ произтичат от договор за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL6020/23.04.2007г., който е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 2 във връзка с чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ /по отношение на „Еколес-2005“ ЕООД/ и от договор за поръчителство във връзка с договора за банков кредит /по отношение на Г. Ц. Ц./. Всяка от предявените претенции е под определения минимален размер за касационно обжалване 20 000 лв., въззивното решение е постановено на 24.06.2021г., поради което същото е влязло в сила като необжалваемо и касационната жалба е недопустима.

С § 2 от Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ, бр. 100 от 20.12.2019г./ в чл. 113 ГПК, озаглавен „Искове на и срещу потребители“, е създадено ново процесуално правило /второ изречение на чл. 113 ГПК/, съгласно което образуваните дела се разглеждат като граждански по реда на общия исков процес. Съобразно посочената разпоредба може да бъде направен извод за приложимост на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 ГПК – необжалваемост пред ВКС на решения по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Изменената правна норма се прилага за заварените производства. Поради това, че на посочената разпоредба не е придадена обратна сила /чл. 14, ал. 1 ЗНА/ преценката за обжалваемост на въззивното решение се извършва по правилата на Гражданския процесуален кодекс в редакцията към момента на постановяване на въззивния съдебен акт.

В конкретния случай предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Ю. Б. АД срещу „Еколес-2005“ ЕООД и Г. Ц. Ц. не попадат в категорията на посочените в чл. 113 ГПК – не се касае до искове, предявени от или срещу потребители. Съгласно § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, която разпоредба е транспонирана от чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори, „потребител“ е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В конкретния случай с договора за банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL6020/23.04.2007г. е предоставен кредит на търговско дружество - „Еколес-2005“ ЕООД, за осъществяване на неговата търговска дейност, а Г. Ц. Ц. е сключил договора за поръчителство за гарантиране на задълженията, които търговското дружество има към банката по силата на договора за кредит. Към момента на сключване на договора за поръчителство Г. Ц. Ц. е бил управител на „Еколес-2005“ ЕООД и е имал връзка от функционално естество с посоченото дружество, поради което няма качеството „потребител“ по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и чл. 2, б. „б“ от Директива 93/13/ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че касационната жалба е недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. Ц. Ц. от [населено място] и „Еколес – 2005“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 149 от 24.06.2021г. по в. т. дело № 42/2021г. на Апелативен съд В. Т. Гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.