О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50497 гр.София, 04.10.2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б. Б. ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 2185 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „К. Т. ЕООД срещу решение № 10448/30.06.2021г. по в. т.д. № 1919/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в, в частта, с която след частично обезсилване на решение № 106/15.01.2019г. по т. д. № 2184/2017г. на Софийски градски съд, ТО, VI – 9 с-в производството по делото е прекратено по предявения от „К. Т. ЕООД срещу Столична община иск по чл.79 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата от 177 191,98 лв., частичен иск от цялата нереализирана печалба за оставащия срок на договора в размер на 202 191,98 лв., по договор рег. инд. СО – РД – 55 – 475 от 08.08.2013г.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2, пр.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.

О. С. община оспорва основателността на касационната жалба и изпълнението на изискванията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:

Кaсационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е констатирал, че между страните е сключен договор рег. инд. СО – РД – 55– 475 от 08.08.2013г. за възлагане на обществена поръчка, по силата на който Столична община е възложила на „К. Т. ЕООД поддръжката на градини и зелени площи, разположени в междублоковите пространства на територията на СО, за периода 2013г.-2016г. – обособена позиция 26, описана в Приложение – списък на обектите, част от договора. Посочиле, че на основание чл.3 от договора, същият е бил сключен за срок от 36 месеца, считано от датата на регистрационния индекс на Столична община до 08.08.2016г. В изпълнение на условията по поръчката ищецът „К. Т. ЕООД е предоставил гаранция за добро изпълнение на договора в размер на 2500 лв. и е започнал изпълнение по възложените дейности. На 07.07.2014г. е получил писмо, че договорът е прекратен и гаранцията е задържана. Въззивният съд е констатирал още, че по описа на Софийски районен съд е било образувано производство по гр. д. № 20151/2016г. по предявени от „К. Т. ЕООД срещу Столична община искове по чл.79 вр. чл.82 ЗЗД за заплащане по процесния договор на пропуснати ползи в размер на 25 000 лв. - частичен иск от цялата нереализирана печалба за оставащия срок на договора в размер на 202 191,98 лв. и претърпени загуби в размер на 500 лв. - частичен иск от цялата претърпяна загуба в размер на 2500 лв., представляваща неоснователно задържана гаранция за добро изпълнение. С решение № 260156/24.09.2020г. по в. гр. д. № 13243/2018г. на СГС след частична отмяна на решение № 343556/20.02.2018г., поправено с решение № 458784/26.07.2018г., по гр. д. № 20151/2016г. на СРС Столична община е осъдена да заплати на „К. Т. ЕООД сумата от 3898,39 лв. – пропуснати ползи под формата на нереализирана печалба от прекратяване на договора, както и сумата от 500 лв., частичен иск от 2500 лв. – претърпени вреди от незаконосъобразно задържане на внесената гаранция, като решението на СРС е потвърдено в частта, с която е отхвърлен искът за разликата над 3898,39 лв. до предявения размер от 25 000 лв., частичен иск от 202 191,98 лв. Решението е влязло в сила на 06.11.2020г. С оглед на тази фактическа установеност, по отношение на иска за заплащане на сумата от 177 191,98 лв., частичен иск от цялата нереализирана печалба за оставащия срок на договора в размер на 202 191,98 лв., апелативният съд се е позовал на приетото в Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, че обективните предели на СПН обхващат основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти, страните по материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното субективно материално право. Като е изтъкнал отречената с влязлото в сила решение дължимост на сумата за разликата над 3898,39 лв. до предявения размер от 25 000 лв., САС е достигнал до извод, че между страните е формирана СПН относно размера на спорното субективно материално право. Заключил е, че тъй като страните не могат да разрешават този въпрос, производството в тази част се явява недопустимо и следва да бъде прекратено, а първоинстанционното решение – обезсилено.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, поради противоречие на въззивното решение с т.2 на Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС и на допълнителното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следния правен въпрос: „СПН на решение по приключил частичен иск разпростира ли се върху размера и по – важното – върху начина на определяне на размера на претенцията, която е била уважена /изцяло или частично/ с влязлото в сила решение?“. Излага съображения и за наличие на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

По отношение на поставения в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, същият касае обхвата на силата на пресъдено нещо като последица от влязло в сила решение по предходен частичен иск в частта, с която искът е частично отхвърлен, по отношение на последващ частичен иск за остатъка от вземането. Въпросът е релевантен за спора, но не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като попада в обхвата на т.2 от Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. В мотивите на тълкувателното решение изрично е посочено, че при отхвърляне на частичния иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно силата на пресъдено нещо обхваща цялото вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца. Само в хипотезата на уважен изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да се формира нова – различна СПН. В т.3 от цитираното тълкувателно решение е дадено разрешението, че ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен, производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право.

От разясненията, дадени със задължителната практика на ВКС, следва изводът, че в хипотезата на частично отхвърлен предходен частичен иск /какъвто е настоящият случай/ силата на пресъдено нещо на отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за остатъка от непредявената с този иск част от вземането. Отхвърлителният диспозитив за каквато и да е по размер част от частична претенция отрича основателността както на предявената и отхвърлена част, така и на непредявената разлика от притезанието, съответно препятства последващото сезиране на съда с искане за присъждане на остатъка от вземането. Ето защо липсва противоречие на извода на въззивния съд за недопустимост на производството с Тълкувателно решение № 3/22.04.2019г. по тълк. д. № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС. Наличието на формирана практика на ВКС, в съответствие с която е постановено обжалваното решение, изключва наличието на селективното основание за касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.

Неоснователно е и твърдението за очевидна неправилност на въззивното решение. Според чл.280, ал.2, пр.3 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. В допълнение, по отношение на довода на касатора, с който е аргументирал основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, за липсата на уважаване от съда на частичния иск, пропорционално на частично уважения предходен частичен иск, следва да се отбележи, че в случая не е налице хипотеза, при която съдът следва да определи действителния размер на цялото обезщетение за претърпени вреди. Касае се за частично предявено спорно материално право, в съответствие с което въззивният съд е съобразил очертания от ищеца обем на търсената защита – за разликата над предходно предявения частичен иск до посочения в исковата молба пълен размер /глобална сума/ на обезщетението за пропуснати ползи.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.

Водим от горното, Върховният касационен съд

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 10448/30.06.2021г. по в. т.д. № 1919/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 9 с-в.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: