Р Е Ш Е Н И Е

№ 50168

гр.София, 04.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. Четвърто гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

Членове: БОРИС ИЛИЕВ

ЕРИК ВАСИЛЕВ

при участието на секретаря А. Д. като изслуша докладваното от съдия Ерик В. гр. д. № 4625 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.290 ГПК.

Образувано по касационна жалба на И. Г. Ш. чрез адвокат Х. Т. от АК-София срещу решение № 380 от 13.04.2021 г. по в. гр. д.№ 2690/2020 г. на Апелативен съд София в частта, с която се потвърждава решение № 1998/09.03.2020 г. по гр. д.№ 6918/2018 г. на Софийски градски съд и се отхвърля иска на И. Г. Ш. против В. Г. Л., на основание чл.240, ал.1 ЗЗД, за сумите 48 697 евро и 50 000 щатски долара по договор за заем от 01.07.2009 г., със законната лихва от подаване на исковата молба - 23.05.2018 г., до изплащане на сумата.

Обжалването е допуснато по процесуалноправния въпрос, когато при поискване страната е представила официално заверен препис от документ следва ли да се приеме, че е изпълнено изискването на чл.183, ал.1 ГПК.

Отговор на поставения процесуалноправен въпрос е даден в решение № 362/15.07.2010 г. по гр. д.№ 536/2010 г., ВКС, ІІ г. о. и решение № 766/03.02.2011 г. по гр. д.№ 1590/2009 г., ВКС, І г. о., в които се приема, че разпоредбата на чл.183 ГПК допуска представяне на писмено доказателство в заверен от страната препис, но при поискване тя е длъжна да представи оригинала на документа или официално заверен препис от него. Когато документа е издаден от орган на държавна власт и в рамките на служебната му компетентност, при поискване е достатъчно представеното копие да е заверено от органа, който го е издал. В този случай, заверката има характер на официална заверка по смисъла на чл.183 ГПК. При всички случаи, обаче, изключването на писмени доказателства от доказателствения материал по делото следва да стане при изричното искане на страната да се представен оригинала на писмения документ, и последвало непредставяне на оригиналите в дадения срок. При липсата на изрично искане за представяне на оригинала на документа и на следващо място - определение на съда, с което се изключва писменото доказателство от доказателствения материал по делото, съгласно чл.235, ал.2 ГПК съдът е длъжен да прецени всички приложени доказателства преди преценката му за установените по делото обстоятелства.

В решение № 766 от 03.02.2011 г. по гр. д.№ 1590/2009 г., ВКС, І г. о., приема, че официално заверените преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналът, съгласно чл.143, ал.2 ГПК (отм.). Официален е документът, който се издава от длъжностно лица в кръга на служебните му задължения, по установения затова ред и не всеки служител може да издава официални документи, а само този, който разполага с компетентност за това, според разпределението на функциите в съответното ведомство. Официален е преписът, издаден по реда на чл.487 ГПК (отм.), респ. чл.591 ГПК. Ксероксно копие от документ, съдържащо заверка от лице - служител в държавен орган или общинска служба, на което не са посочени трите имена и не е обозначено точното му длъжностно качество не представлява официален документ по смисъла на чл.143 ГПК (отм.). В този случай, важи правилото на чл.101 ГПК(отм.), че при поискване на оригинала заинтересованата страна трябва да го представи, като в противен случай преписът се изключва от доказателствата по делото. При изгубване на документа са позволени гласни доказателства на основание чл.134, ал.1 ГПК (отм.) като свидетелите трябва да докажат не само съществуването на документа, но и неговото съдържание. Ако обаче преди изгубването на оригинала, той е бил представен пред нотариуса, нотариалното удостоверяване като официален свидетелстващ документ по чл.143 ГПК (отм.) трябва да бъде оборено от заинтересованата страна, която твърди, че то е неистинско.

С оглед дадения отговор на процесуалноправния въпрос, доводите на касатора за допуснати от съда процесуални нарушения при преценката му за доказателствената сила на официално заверения препис на документа, са основателни. В случая, въззивният съд правилно е приел, че при предявен иск на основание чл.240, ал.1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че са били дадени в заем пари или други заместими вещи е на страната, която претендира връщането им, а при оспорване от насрещната страна, тя следва да установи фактите, на които основава своите искания или възражения, според чл.154, ал.1 ГПК. Правилно също така съдът е приел от фактическа страна, че страната е била задължена да представи оригинала на разписката от 01.07.2009 г. за получаване на парични суми, което не е било изпълнено. В нарушение на процесуалните правила, обаче, въззивният съд посочва, че непредставянето на разписката от 01.07.2009 г. в оригинал е основание за изключване на представения в първата инстанция /л.70/, но неприет като доказателство официално заверен препис на документа. От данните по делото е видно, че с молба от 14.01.2019 г. представляващия ищеца изрично е заявил, че представя официално заверен препис, по смисъла на чл.183 ГПК, на искания документ. Въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като е приела безкритично изводите на първата инстанция, че са налице предпоставките за изключване на разписката, с която се удостоверява съществуването на заемно правоотношение между страните, независимо че представеният пред съда документ е в официално заверен препис. В този смисъл, при правилно разпределена доказателствена тежест, съдът е нарушил съдопроизводствените правила, като не е приел допустими за случая доказателства, относими към релевантните за спора факти.

Предвид изложените обстоятелства, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. При новото разглеждане, въззивният съд следва да извърши самостоятелна преценка на всички представени в производството доказателства, вкл. с молбата от 14.01.2019 г., като даде възможност на ответника да уточни направеното с отговора на исковата молба искане за други доказателства, във връзка с оспорване автентичността на разписката от 01.07.2009 г., представена в официално заверен препис по делото.

От В. Г. Л. чрез адвокат Б. М. от АК-София са поискани разноски в касационното производство, които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени при повторното решаване на спора по същество, съгласно чл.294, ал.2 ГПК.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 380 от 13.04.2021 г. по в. гр. д.№ 2690/2020 г. на Апелативен съд София в обжалваната част.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.