О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5434

София,26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесети ноември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА

Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА

НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА

като разгледа докладваното от съдия Генчева гр. д. № 569 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

С решение № 1368 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1327/2024 г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение № 99 от 26.03.2024 г. по гр. д. № 68/2024 г. на Карловския районен съд, в частта, с която на основание чл.54, ал.2 ЗКИР е признато за установено по отношение на П. Л. С., че към датата на одобряване на КККР на [населено място], одобрени със заповед РД-18-607/03.09.2019 г. на изпълнителния директор на АГКК, ищците С. Д. И. и Л. Н. И. са били собственици на ПИ с идентификатор [№] с площ от 500 кв. м., местност „Папрат нива“, пета категория, стар номер [№]; в КККР е допусната грешка, като част от имот [№] с площ от 476 кв. м., означена между точки 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице Й. Й., е неправилно нанесена върху поземлен имот [№]; в КККР е налице непълнота, като не е нанесена съществуващата в поземлен имот [№] сезонна постройка.

Предмет на делото е иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, предявен от С. Д. И. и Л. Н. И. срещу П. Л. С.. Спорът е породен от обстоятелството, че според твърденията в исковата молба имотът на ищците, придобит по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, се застъпва с имота на ответницата, възстановен по реда на ЗСПЗЗ.

Въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на земеделската земя, предоставена за ползване на ищеца С. Д. И. на основание ПМС № 11 от 02.03.1084 г. и решение № 271 от 19.10.1984 г., представляваща нива с площ от 500 кв. м., парцел 32, местността „Г.“. С разрешение за строеж № 31/05.02.1987 г. на ищеца се разрешава изграждането на сезонна постройка съобразно одобрените проекти от 05.02.1987 г. на ОбНС К.. Имотът е отразен в скица-виза за проучване и проектиране № 413 от 03.12.1986 г., в която е посочено, че строителството ще бъде извършено в парцел 32 „Г.“, [населено място]. На 03.06.1992 г. ищецът е подал молба за придобиване на имота с приложена е декларация, че този имот е единствената земеделска земя на семейството му. С протокол от 28.11.1992 г. на комисията по § 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ имотът е оценен на 3000 лева. Сумата е платена с квитанция № 74. На гърба на обратната разписка, с която ищецът е уведомен, е посочено, че собственик на имота е Л. К. С.. С нот. акт № 162, том І, н. д. 444/1993 г. ищецът е признат за собственик на следния недвижим имот: земеделска земя, ведно с трайни насаждения и построената в него сезонна постройка, находящ се в землището на [населено място], в местността „Г.“, при посочени съседи, с площ от 500 кв. метра, в парцел 32-ри, който имот е придобит по реда на § 4а ал. 1 и § 4б ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ.

Прието е, че понастоящем имотът на ищците е заснет като поземлен имот с идентификатор [№] площ от 501 кв. м, местност „Папрат нива“, пета категория, стар номер [№].

Обсъдена е подробно легитимацията на ответницата като собственик на ПИ с идентификатор [№], с площ 2019 кв. м. Собствеността произтича от реституция по ЗСПЗЗ, наследяване и изкупуване на 1/2 ид. част от имота по реда на чл.33, ал.2 ЗС.

Посочено е, че според СТЕ в землището на [населено място] не са изработвани планове на ползватели, на бивши собственици и на новообразуваните имоти, съгласно параграф 4а, ал. 1 и 4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като в землището на селото тези имоти са единични бройки. При изработване на КВС от 1994 г. за имота на ищците по н. а. № 162/1993 г. е отреден имот [№], приблизително до дадения за ползване имот № 32 в бивша местност„Г.“, настояща „Папрат нива“. Когато е изработвана КВС 1994 г. в дадения за ползване имот № 32 е била построена масивна вилна сграда, но не е заснета. Процесната вилна сграда не попада в ПИ [№], а в ПИ [№]. Освен сградата, даденият за ползване имот № 32 засяга и ПИ [№] с площ от 476 кв. м. През 2019 г. е одобрена кадастралната карта, като ПИ [№] с площ от 501 кв. м. е напълно идентичен с ПИ [№] по КВС по граници и съседи. През 1984 г. местността, в която е предоставен имот № 32, е била „Г.“, а с одобряване на КВС през 1994 г. имот [№] се намира в местност „Папрат нива“. На комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице предоставеният за ползване на ищеца имот № 32 е показан със зелен цвят на геодезическото заснемане, с площ от 706 кв. м., между точките 1, 6, 48, 43 и 1. Този имот не е напълно идентичен с ПИ [№] по КК, а засяга ПИ [№] с площ от 230 кв. м. между точките 53, 76, 48, 75 и 53, а с по - голямата си част и застройката с вилна сграда засяга ПИ [№] с площ от 476 кв. м. между точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75. За имот № 32 липсват планове на ползватели, планове на бивши собственици и план на новообразуваните имоти. В удостоверение № 4 не е отразено по кой план се предоставя място за ползване. Посочено е, че е била издадена скица № 413 в местност „Г.“ съгласно удостоверение № 4. Това не е скица, а виза за проектиране на сезонна сграда. От геодезическото заснемане, извършено от вещото лице Й., е констатирано, че в бивш имот № 32, който не фигурира в нито един план, има построена не временна, а масивна сграда на един етаж с таванско помещение, без строителни книжа. От комбинираната скица се установява, че описаният имот в н. а. № 162 от 14.04.1993 г. е изместен на юг в застроената и незастроената си част и попада в ПИ [№] с площ от 230 кв. м. Към настоящия момент 476 кв. м, в това число и вилната сграда, навлизат в ПИ [№].

При тези данни от правна страна въззивният съд е приел, че са били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за придобиване от ищците на собствеността върху предоставения за ползване имот. Разгледан е подробно фактическият състав на изкупуването, което е извършено по време на брака между ищците и имотът е станал съпружеска имуществена общност. Съдът се е позовал на мотивите към ТР № 2 от 13.09.2011 г. по т. д. № 2/2011 г., ОСГК на ВКС за характеристиките на сградата, която дава право на изкупуване на имота, като е подчертано, че не е необходимо тя да е законна. Прието е, че към 01.03.1991 г. в поземлен имот № 32, предоставен за ползване на ищеца, е имало сграда по смисъла на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ. Прието е, че съгласно квитанция № 74 от 1993 г. цената от 3000 лв. е била платена по установения ред.

Прието е, че в случая е налице спор за материално право като предпоставка за допустимост на иска по чл.54, ал.2 ЗКИР. Този спор е свързан с твърдението, че част от имота на ищците е неправилно нанесен върху поземления имот на ответницата; че в имота на ищците не е нанесена съществуваща в него постройка, което обуславя правния интерес от търсената защита.

Прието е, че индивидуализацията на имота към настоящия момент е установена от заключение на вещо лице.

Прието е, че искът по чл.54, ал.2 ЗКИР е основателен. Налице е грешка в кадастралната карта, изразяваща се в това, че част от имот [№] с площ от 476 кв. м., означена между точките 75, 43, 1, 6, 76, 53 и 75 на комбинирана скица № 1 към заключението на вещото лице, е неправилно нанесена върху поземлен имот [№], собственост на ответницата; имотът на ищците не е заснет като самостоятелен обект в КККР, а погрешно е заснет като част от имота на ответницата. Освен това е налице и непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в това, че не е нанесена съществуващата в поземлен имот [№] постройка.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от П. Л. С..

Жалбоподателката счита, че първоинстанционното решение, което въззивният съд е потвърдил, е нищожно, тъй като съдът дословно възпроизвел първото решение на първоинстанционния съд, обезсилено от първия въззивен състав. Вместо да се произнесе по предявения иск, първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото се опитал да отстрани очевидна фактическа грешка в първоначалния диспозитив. Решението било и неясно – не било изяснено как ищците са собственици на площ от 705 кв. м., а по нотариален акт имотът им е 500 кв. м. Не били налице предпоставките на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ за изкупуване на земеделска земя от страна на ищеца. Съдът приел, че му е било предоставено право на ползване по ПМС № 11/02.03.1984 г. и решение № 271/19.10.1984 г., но такова постановление не било сред изброените в § 63ПЗР на ЗСПЗЗ. Не били изпълнени изискванията за начина на ползване на мястото – в удостоверението от 1984 г. било посочено, че в него трябва да се отглеждат пчели, а няма доказателства това да е ставало. Ищецът не бил добросъвестен по смисъла на решение № 8 от 19.06.1995 г. на КС на РБ и ТР № 2/1309.2011 г. по тълк. д. № 2/2011 г. на ОСГК на ВКС. Не било установено по делото ищецът да е заплатил цената на земята, нито дали е платил прогресивно нарастваща такса по § 4, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ, редакция към ДВ, бр.83 от 30.09.1993 г. Сградата в имота била 46 кв. м., а не 35 кв. м., колкото ищецът декларирал, а и тя била построена не на мястото, което е било определено. Не било установено спазването на процедурата по § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и § 61 и 62 ПЗР на ППЗСПЗЗ по изкупуването. На следващо място – нямало идентичност между предоставения имот и имота, който е фактически ограден. Неверен бил изводът на съда, че от заключението на вещото лице се установяват границите на имота така, както е бил предоставен. Предоставеният имот е от 500 кв. м., а ограденият – от 706 кв. м. Визата за проектиране съдържа окомерна скица на предоставения имот № 32 и не дава никаква представа къде се намира имотът и неговата площ. Освен това скицата е създадена след като сградата е построена, тъй като свидетелите сочат, че строителството е извършено през 1984 – 1985 г., а скицата е от 1986 г. Неоснователно съдът се доверил на заключение на вещо лице, според което липсвали планове на ползватели, на бивши собственици и план на новообразуваните имоти. Процедурата по ЗСПЗЗ била изрично регламентирана и предвиждала създаването на такива планове. Нямало никакви планове, по които може да бъде идентифициран предоставеният имот [№]. В действителност имотът, посочен от вещото лице, е този, който ищецът сам си е заградил. Съдът не обсъдил заключението му съвместно с останалите доказателства по делото. Неправилно съдът се доверил на показанията на свидетеля К. при индивидуализацията на предоставения за ползване имот. От представените по делото документи не можели да се установят границите на имота, точното му местоположение и вида на сградата, която е построена в него. Налице е и разминаване в местностите, в които според документите се намира предоставеният за ползване имот и местността, в която реално той се намира. Въззивният съд напълно игнорирал обстоятелството, че не са установени границите на имота с площ от 500 кв. м., както и че твърдените 476 кв. м., попадащи в имота на жалбоподателката, са част от тези 500 кв. м. Въззивният съд допуснал и съществени процесуални нарушения, като не обсъдил в съвкупност всички доказателства по делото, възраженията и доводите във въззивната жалба. Не били съобразени и правилата на формалната логика.

В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси:

1. За предпоставките за придобиване право на собственост по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ;

2. За индивидуализацията на един недвижим имот, когато собствеността му е предмет на спор между страните и при пренебрегването на оспорването на констативния нотариален акт, на който се позовава ищецът, както и спазването на процедурата за изкупуване по § 4а, ал.2 ПЗР на ЗСПЗЗ и § 5, ал.3 ПЗР на ППЗСПЗЗ;

3. При уважен иск за собственост на недвижим имот в диспозитива на съдебния акт следва ли да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота и грешка – да се посочи в какво се състои същата;

4. Длъжен ли е съдът да посочи исканията и възраженията на страните, преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда;

5. Длъжен ли е първоинстанционният съд да се произнесе по предявения иск, след като въззивният съд е обезсилил решението и е върнал делото за ново разглеждане поради произнасяне по непредявен иск;

6. Длъжен ли е съдът да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото, включително и разясненията на вещото лице, дадени при приемане на заключението;

7. При преценка на свидетелските показания съдът следва ли да обсъди дали в тях има противоречие, съпоставяйки данните за осъществяването на релевантните за делото факти, съдържащи се в показанията на всеки свидетел, а оттам да прецени казаното от кои свидетели следва да се приеме за достоверно и по какви съображения, като основе тази своя преценка на установените по категоричен начин от останалите доказателства факти и обстоятелства.

Въззивното решение било и очевидно неправилно. Съдът се позовал на правна норма - § 30, ал.5 ПЗР на ЗСПЗЗ, която не е съществувала към момента на издаване на нотариалния акт от 1993 г.

Ответниците в производството С. Д. И. и Л. Н. И. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивен съд по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

За да се произнесе по въпроса дали е налице основание по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване, настоящият състав констатира следното:

Ищците твърдят, че първият от тях е изкупил по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ по време на брака си с втората ищца предоставена му за ползване земеделска земя с площ от 500 кв. м., парцел № 32. В имота имало построена вилна сграда. Имотът бил разширен на североизток чрез разчистване на неплодороден терен, след което бил ограден. Границите на оградения имот били определени чрез геодезическо заснемане, като площта му е 708 кв. м. При заснемане на имота на ищците в кадастралната карта той получил [№] с площ от 500 кв. м. Границите на имота обаче били неточно отразени в кадастралната карта, като площ от 478 кв. м., върху която се намирала и сградата на ищците, попада в имот [№], собственост на ответницата. Искането е съдът да установи, че ищците са собственици на имота по нотариалния акт от 1993 г. и да признае за установено, че те са собственици на част от имот [№] с площ от 478 кв. м., находяща се пространствено в границите на геодезическото заснемане.

При тези твърдения в исковата молба и заявения петитум въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което ищците са признати за собственици на имот [№], за който самите те твърдят, че е нанесен неправилно в кадастралната карта и че границите на собствения им имот се разминават с границите на имот [№]. Признато е правото на собственост на ищците върху имот [№], но не и върху онази част от имота по геодезическото заснемане с площ от 476 кв. м., за която те твърдят че са собственици и която попада в имот [№] на ответницата. Не е изяснено къде преминава границата между имота с площ от 500 кв. м., закупен по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ, и онази приобщена от ищците част от съседен имот, която води до увеличаване на площта до 706 кв. м. и обособяване на имота по геодезическото заснемане.

При тези данни следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.2, предл.2 ГПК за извършване на преценка дали при предявяване на исковата молба ищците надлежно са индивидуализирали имота с площ от 500 кв. м., който са изкупили по реда на § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ и съответно – частта от този имот, която според кадастралната карта се застъпва с имота на ответницата, а също и за извършване на проверка дали съдът се е произнесъл по предявения иск.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1368 от 22.11.2024 г. по в. гр. д. № 1327/2024 г. на Пловдивския окръжен съд.

УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 25 лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за заплащане на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.

След представяне на доказателства за заплащане на таксата делото да се докладва за насрочване.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: