Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на първи февруари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Ж. П. Членове: ИСКРА АЛЕК. Д. при секретар С. М. и с участието на прокурора Д. П. изслуша докладваното от председателя Ж. П. по административно дело № 8880 / 2022 г.

"Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление Пловдив e подало касационна жалба срещу решение № 3364 от 18.05.2022г. по адм. дело № 10092/2020г. по описа на Административния съд – град София, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение № Ж-600/17.09.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени административния акт и се присъдят направените разноски.

Комисията за енергийно и водно регулиране е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът „Д. Е. ЕООД със седалище и адрес на управление Сливен не е взел становище по касационната жалба.

Представителят на Върховния административен съд е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното:

Административният съд е установил, че „Д. Е. ЕООД със седалище и адрес на управление Сливен подало до „Електроразпределение Юг“ ЕАД със седалище и адрес на управление Пловдив заявление № 4415602/22.04.2020 г. за проучване на условията за присъединяване към електроразпределителната мрежа на енергиен обект, с обща инсталирана мощност до 30 kW, предвиден за изграждане в недвижим имот, съставляващ УПИ II -147, кв. 16 по плана на село Г. Т. община Тунджа, област Ямбол.

Във връзка с подаденото заявление електроразпределителното дружество проучило условията и начина на присъединяване и издало становище № 4415602/ 07.05.2020 г., в което посочило, че няма възможност да присъедини заявения обект към електроразпределителната мрежа поради това, че съществуващият въздушен електропровод 20 kV „Чукарово“ от п/ст „Тополовград“, който захранва района на село Г. Т. бил с изчерпан капацитет за присъединяване на генераторни мощности. Нямало данни за развитие на потреблението в района и присъединяването на нов енергиен обект би предизвикало влошаване на качеството на напрежението в тази част на електроразпределителната мрежа. Дружеството предложило възможност за осъществяване на инвестиционното намерение при условие, че енергийният обект се ползва само за собствени нужди и няма да бъде подавана енергия към разпределителната мрежа.

След получаване на становището, на 8.07.2020 г. „Д. Е. ЕООД подало до Комисията за енергийно и водно регулиране жалба № Е-13-262-100/08.07.2020г. срещу отказа за присъединяване, по която било образувано производство по чл.22 ЗЕ.

„Електроразпределение Юг“ ЕАД изготвило становище жалбата и го изпратило на Комисията за енергийно и водно регулиране с писмо № 5111/06.07.2020 г.

Комисията се произнесла с решение № Ж-600/17.09.2020г., с което приела, че електроразпределителното дружество не е изпълнило лицензионните и законовите си задължения на оператор на електроразпределителната мрежа. В решението се посочвало, че "Електроразпределение Юг“ ЕАД допуснало нарушение на чл. 91, ал. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или разпределителните електрически мрежи, като не издало становище за присъединяване на заявителя в срок до 14 дни от датата на постъпване на искането. Становището на „Електроразпределение Юг“ ЕАД не отговаряло и на предписанието по чл. 24, т. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници. Производството по присъединяване било неправомерно прекратено и не били спазени сроковете по процедурата по раздел II на Наредба № 6 от 24.02.2014 г.

По искане на "Електроразпределение Юг“ ЕАД, което обжалвало решение № Ж-600/17.09.2020г., административният съд допуснал съдебно-техническа експертиза. Според приетото заключение електрозахранването на село Г. Т. община Тунджа, област Ямбол, се осъществява от въздушна електропроводна линия 20 kV, с диспечерско наименование „Чукарово“ от п/ст 110/20 kV „Тополовград“. Общата присъединена генераторна мощност от възобновяеми енергийни източници към въздушната електропроводна линия 20 kV „Чукарово“ е 3079,2 kV, като в настоящия момент, без присъединяването на нова фотоволтаична електроцентрала, не се нарушават изискванията за качество на електрическата енергия при допустимо отклонение на напрежението по БДС, доставена в обекти на съществуващите клиенти. Новите генераторни мощности предизвикват недопустими обратни въздействия върху мрежата, а именно повишаване на напрежението над допустимите граници, посочени в стандарт БДС EN 50160. В мрежа НН конкретната централа предизвиквала повишаване на напрежението в мястото на присъединяване 1, 94%, което се равнявало на 441,68 V и е по-голямо от допустимите 10% съгласно БДС EN 50160. Поради това присъединяването на енергийния обект на „Д. Е. ЕООД би довело до недопустимо влошаване на качеството на електрическата енергия, която се доставяла до вече присъединените потребители.

От правна страна административният съд приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът разгледал нормативно установените изисквания за присъединяване на обекти към електроразпределителната мрежа при условията на чл. 24 от Закона за енергията от възобновяеми източници и достигнал до извод, че електроразпределителното дружество незаконосъобразно отказало да присъедини фотоволтаичната централа, с обща инсталирана мощност до 30 kW.

Според изложените от съда мотиви, Комисията за енергийно и водно регулиране правилно приложила относимите към случая норми на чл. 24, т.1 ЗЕВИ, както и тези, уреждащи реда за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници в глава пета, раздел втори на Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи. „Електроразпределение Юг“ ЕАД не поискало допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект съобразно чл. 88, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014г., поради което процедурата не можело да бъде прекратена. Прекратяването на процедурата представлявало неизпълнение на неговото лицензионно и законово задължение да се произнесе по един от предвидените в чл. 90 и чл. 91 от Наредба № 6 начини, като мотивирано откаже присъединяването или като предостави писмено становище с условията за присъединяване.

Съдът приел, че електроразпределителното дружество не изпълнило и разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗЕВИ, предвиждаща, че разходите за изграждане на съоръжения за присъединяване на енергиен обект на производител към съответната мрежа до границата на собственост на електрическите съоръжения са за сметка на производителя. Подобно задължение било регламентирано в чл. 116, ал. 3 от Закона за енергетиката и чл. 31, ал. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2014г. Допълнителен аргумент се съдържал и в чл. 72, ал. 4 от Наредба № 6, според който разширението и реконструкцията на преносната и разпределителна мрежи, се извършвали от мрежовия оператор и били негова собственост.

Административният съд не кредитирал заключението на вещото лице поради това, че били направени изчисления за мрежа "средно напрежение", а фотоволтаичните електроцентрали до 30 kW се присъединявали към мрежа с ниско напрежение, както и поради това, че експертизата била извършена въз основа на предоставени единствено от „Електроразпределение Юг“ ЕАД документи и изчисления.

Тъй като издаденото становище от „Електроразпределение Юг“ ЕАД за присъединяване на обекта на „Д. Е. ЕООД по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ противоречало на закона, съдът отхвърлил жалбата на дружеството срещу решение № Ж-600/17.09.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и го осъдил да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Касационната инстанция намира, че решението на първоинстанционния съд е неправилно. Съдът неточно приложил материалния закон при преценката на законосъобразността на решението на регулаторния орган.

С. З. за енергията за възобновяеми източници са въведени стимули за производството на електрическа енергия от възобновяеми източници. Съгласно чл.18, ал.1 ЗЕВИ производството на електрическа енергия от възобновяеми източници, включително на електрическа енергия от комбинирано производство на топлинна и/или енергия за охлаждане и електрическа енергия от възобновяеми източници, се насърчава чрез: 1. предоставяне на гарантиран достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи при спазване на критериите за сигурност, определени с правилата по чл. 83, ал. 1, т. 4 и 5 от Закона за енергетиката; 2. приоритетно оставяне в работа от оператора на преносната или разпределителната мрежа на електропроизводствените мощности на енергийните обекти по чл. 24, т. 3 с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса, от чието общо тегло животинският тор е не по-малко от 50 на сто, и с комбиниран цикъл и индиректно използване на биомаса от растителни отпадъци от собствено земеделско производство, при спазване на баланса между производството и потреблението при излишък, след изчерпване на заявките за балансиране надолу и без ограничение на работните часове през годината на съответната централа; 3. гарантиране на преноса и разпределението на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, при спазване на критериите за сигурност по т. 1; 4.осигуряване изграждането на необходимата инфраструктура и електроенергийни мощности за регулиране на електроенергийната система; 5. предоставяне на приоритет при диспечиране на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, при спазване на критериите за сигурност по т. 1; 6. (изкупуване на електрическата енергия от възобновяеми източници, произведена от обекти с обща инсталирана мощност, по-малка от 500 kW, за определен в този закон срок; 7. определяне на преференциална цена за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, включително и електрическата енергия, произведена от биомаса, чрез технологии за пряко изгаряне, с изключение на енергията, произведена от водноелектрически централи с обща инсталирана мощност над 10 MW; 8. определяне на преференциални цени за изкупуване на електрическа енергия, произведена от биомаса, в случаите когато се използват технологии за термична газификация; цената не може да бъде по-ниска от 30 на сто над преференциалната цена, определена за електрическата енергия, произведена от биомаса от отпадна дървесина и други, чрез технологии за пряко изгаряне с комбиниран цикъл.

Съгласно чл.23, ал.1 и 2 ЗЕВИ лицата, които желаят да изградят енергиен обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, да разширят съществуваща електрическа централа или да увеличат инсталираната електрическа мощност на централа за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, подават до оператора на съответната електрическа мрежа заявления за присъединяване в посочени от тях райони, одобрени по чл. 22, ал.5 ЗЕВИ. Заявленията се подават след одобряване на електрическите мощности, които могат да бъдат предоставяни за присъединяване, до приключване на едногодишния период по чл. 22, ал. 5.

Съгласно чл.24 ЗЕВИ разпоредбите на чл.23 ЗЕВИ, които обвързват заявленията за присъединяване с предоставените електрически мощности, не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по т.1, 2, 3 и 4.

Независимо от тази привилегия, съобразеният със смисъла и целта на закона прочит на чл.18, ал.1, т.1 ЗЕВИ води до извод, че гарантираният достъп на електрическата енергия, произведена от възобновяеми източници, до преносната и разпределителните електрически мрежи, не изключва формирането на преценка за спазване на критериите за сигурност на електроенергийната система. Затова при изготвянето на становище по чл.26 , ал.3 ЗЕВИ от оператора на разпределителната електрическа мрежа относно условията за присъединяване на енергийния обект, включително на обектите по чл.24, т.1, 2,3 и 4 ЗЕВИ, не може да не бъде отчетено дали присъединяването на обекта в съответния момент, в дадения район, няма да доведе до нарушаване на сигурността на електроенергийната система.

Наредба № 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи определя реда за присъединяването на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници. Тя съдържа общи и специални правила в зависимост от вида на обектите, за които е поискано присъединяване. Макар да е установен облекчен ред за присъединяването на обекти по чл.24, т.1., 2, 3 и 4 ЗЕВИ, общата разпоредба на чл.3, ал.2 от наредбата дава право на мрежовите оператори да откажат присъединяването на обект, който не отговаря на изискванията на техническите изисквания на тази наредба, на наредбите и правилата по чл. 83, ал. 1 от Закона за енергетиката и застрашава надеждната работа на електроенергийната система, сигурността и качеството на снабдяването на клиентите с електрическа енергия, здравето и живота на гражданите и собствеността на трети лица. Затова при решаването на спорове по чл.22 ЗЕ, с предмет като разглеждания, подходът на Комисията за енергийно и водно регулиране следва да е такъв на балансирана оценка на техническите възможности на преносната и разпределителните мрежи спрямо изискването за присъединяването на обекти по чл.24 ЗЕВИ извън одобрените електрически мощности. Независимо от ниските нива на инсталирана мощност на обектите по чл.24, т.1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ, в ситуация на засилен инвеститорски интерес, мрежовите оператори, съответно Комисията за енергийно и водно регулиране, имат задължения да предвидят пределния брой на присъединените обекти за съответния период, при надвишаването на който може се стигне до сериозни смущения в мрежата, застрашаващи сигурното функциониране на електроенергийната система.

Друго основание за отказ за присъединяване на обекти по чл.24, т.1.,2, 3 и 4 ЗЕВИ се съдържа в чл.18, ал.2 ЗЕВИ, според който насърченията по ал. 1, т. 6, 7 и 8, редът за присъединяване по раздел ІІ "Присъединяване на енергийни обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници", както и чл. 31 и 32 не се прилагат за енергийните обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, заявени за присъединяване след датата на доклада на министъра на енергетиката по чл. 13, ал. 1, в който е отчетено, че общата национална цел по чл. 12, ал. 1 или 16 на сто общ дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия, включително 10 на сто задължителен дял на енергията от възобновяеми източници в транспорта, е постигната.

Административният съд не е констатирал, че при постановяването на решение № Ж-600/17.09.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране не са изложени мотиви за наличието на нормативно установените основания за отказ от страна на мрежовия оператор, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В нарушение на съдопроизводствените правила, без да има нужните експертни знания, съдът е отхвърлил заключението на техническата експертиза, което потвърждава становището на касационния жалбоподател, че присъединяване на енергийния обект на „Д. Е. ЕООД би довело до съществено нарушаване на изискванията за качеството на електрическата енергия, която се доставя в обекти на съществуващите клиенти чрез въздушна електропроводна линия 20 kV, с диспечерско наименование „Чукарово“ от п/ст 110/20 kV „Тополовград“.

Поради това съдебното решение следва да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отмени незаконосъобразния административен акт. Преписката следва да се изпрати на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново разглеждане при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с това решение.

С оглед изхода на спора Комисията за енергийно и водно регулиране следва да бъде осъдена да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД разноски в размер на 1 020 лева, включващи разноски пред първоинстанционния съд - 50 лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско възнаграждение и 400 лева възнаграждение за вещо лице, и разноски за касационната инстанция - 370 лева държавна такса и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл.222, ал.1 АПК Върховният административен съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3364/ 18.05.2022г. по адм. дело № 10092/2020г. по описа на Административния съд – град София, и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № Ж-600/17.09.2020г. на Комисията за енергийно и водно регулиране.

ИЗПРАЩА на Комисията за енергийно и водно регулиране за ново разглеждане преписката, образувана по жалба вх. № Е-13-262-100/08.07.2020г. , подадена от „Д. Е. ЕООД със седалище и адрес на управление Сливен.

ОСЪЖДА Комисията за енергийно и водно регулиране да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Д.“ № 37, разноски в размер на 1 020 лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЖАНЕТА ПЕТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. А. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА