Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в закрито заседание в състав: Председател: Б. Ц. Членове: ЕМИЛИЯ И. К. при секретар и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Е. И. по административно дело № 8846/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по молба от „Р. К. ЕООД, подадена чрез адв. Т. с искане за изменение на решение № 6207 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8846/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските.

Дружеството иска да бъдат намалени присъдените разноски на Национална агенция за приходите (НАП) от 6 580.74 лв. на 530 лв. Счита, че съдът неправилно е присъдил разноски по делото съобразно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вместо по чл. 78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Ответната страна – директорът на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (ОДОП) – София, чрез процесуален представител изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като е просрочена. Алтернативно излага съображения, че искането за изменение на решението в частта за разноските е неоснователно.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като съобрази направеното искане и доказателствата по делото, намира следното:

Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай решението на настоящия съдебен състав е окончателно и е постановено на 12.06.2023 г. Едномесечният преклузивен срок за депозиране на искане за изменението му в частта за разноските е изтекъл на 12.07.2023 г. – сряда, присъствен ден. От приложеното по делото извлечение е видно, че искането е депозирано на тази дата по електронен път в 17.05 ч., поради което е процесуално допустимо. Отбелязаната дата 13.07.2023 г. е тази на получаването на молбата в съда.

Искането е неоснователно. Доводът на дружеството, че следва да се прилага нормата на чл. 78, ал. 8, във вр. с чл. 37 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ не може да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК изключва приложението на посочените норми, ако се касае за обжалване на ревизионен акт. Въз основа на чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се приложи Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В настоящия случай материалният интерес по касационната жалба на ревизираното лице е в размер на 74 134.29 лв. и на ответника по тази касационна жалба правилно е присъдено единствено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 580.74 лв., съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г., за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от изложеното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. чл. 144 АПК Върховният административен съд, Осмо отделение ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на „Р. К. ЕООД, подадена чрез адв. Т. с искане за изменение на решение № 6207 от 12.06.2023 г., постановено по адм. дело № 8846/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Осмо отделение, в частта за разноските. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател:

/п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА

секретар:

Членове:

/п/ Е. И. п/ ИВА КЕЧЕВА