Върховният административен съд на Р. Б. - Пето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: А. Д. Членове: ИЛИАНА СЛ. К. при секретар Н. А. и с участието на прокурора А. П. изслуша докладваното от съдията Т. К. по административно дело № 8902 / 2022 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител срещу решение № 4433 от 30.06.2022г. по адм. дело № 3051/2022 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ), с което по жалба на М. Ц. е отменено решение 135/01.03.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 175/2017 г., с което е установено, че разпоредбата на 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61,2015г.) във вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр.14/2015 г.) не представлява нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак „обществено положение“; установено е, че министърът на земеделието не е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение“, че с прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012 г. по отношение на М. Ц. не е извършен акт на дискриминация по признак „обществено положение“ от страна на кмета на О. С. преписката е изпратена на КЗД за ново произнасяне при спазване на задължителните указания от АС. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост се иска отмяната му.

Ответната страна – М. Ц., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва жалбата като излага доводи за нейната неоснователност и моли съдът да остави в сила обжалваното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗЗД.

Ответната страна – министър на земеделието не изразява становище по касационната жалба.

Ответната страна – кмета на О. С. чрез процесуален представител в писмено становище от 09.03.2023 г. поддържа, че касационната жалба е основателна, а оспореното решение неправилно и следва да бъде отменено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение като взе предвид изложените доводи и оплаквания в жалбата и данните по делото намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в срок и от лице с правен интерес от оспорването.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

С оспореното решение АССГ отменя по жалба на М. Ц. решение №135/01.03.2022г. на КЗД, с което е установено, че разпоредбата на 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61,2015г.) във вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр.14/2015 г.) не представлява нарушение на чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) по признак „обществено положение“, КЗД установява, че министърът на земеделието не е извършил нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. по признак „обществено положение“, че с прекратяване на договор за наем на земеделска земя от 22.06.2012 г. по отношение на М. Ц. не е извършен акт на дискриминация по признак „обществено положение“ от страна на кмета на О. С. С обжалваното решение КЗД оставя без уважение жалба с вх. № 44-00-1409/15.05.2017 г. и допълнение към нея с вх. № 44-00-1989/05.07.2017 г. подадени от М. Ц..

За да се произнесе по спора, АССГ е счел, че оспореният административен акт е постановен от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия, съгласно чл. 47 от ЗЗДискр., решението на КЗД е поставено в съответствие с чл. 48, ал. 1 и ал. 3, вр. чл. 54 от ЗЗДискр. и при спазване на чл. 64 ЗЗДискр., но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставляващи основание за неговата отмяна. Според АССГ, Комисията неправилно е конституирала страните в производството, с оглед предмета на спора - законова разпоредба, за която се твърди, че е дискриминационна. Решението е постановено без участието на надлежна страна - Народното събрание, което е автор на посочените норми на ЗСПЗЗ, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт и връщане на преписката за ново произнасяне. Решението е правилно.

Правилни са изводите на АССГ за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила в производството пред КЗД, съставляващи основание за отмяна на оспореното решение. Видно от представената административна преписка и проведени заседания на състава на КЗД, решението на Комисията за защита от дискриминация е постановено без участието на надлежна страна – Народното събрание, което е органът, който приема, изменя, допълва и отменя законите в Р. Б. съгласно чл. 84, т. 1 от Конституцията на Република България. С неконституиране на Народното събрание като автор на посочените разпоредби на 15, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (ДВ, бр. 61,2015г.) във вр. чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 от ЗСПЗЗ (редакция от ДВ, бр.14/2015 г.), Комисията е нарушила чл. 60, ал. 2 ЗЗДискр., което е съществено административнопроизводствено нарушение. Народното събрание като законодател и автор на посочените норми от ЗСПЗЗ, в случай на преценка на дискриминационен характер на разпоредбите е страната, спрямо, която КЗД разполага с правомощията по чл. 65, т. 2 - 4 от ЗЗДискр.

Настоящия съдебен състав споделя извода на АССГ, че без участието на Народното събрание в производството пред КЗД не би следвало да взема становище по останалите доводи относно материалноправната законосъобразност на оспореното решение на Комисията, това би означавало да извърши преценка дали Народното събрание е нарушило забраната за дискриминация, без последното да е било страна в производството.

Правилно административният съд е приел, че актът е постановен в нарушение на чл. 146, т. 3 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на акта. Без участието на надлежна страна в производството се ограничават нейните права да се запознае с административната преписка, да дава становища, да сочи доказателства, да участва в помирително производство и в заседанията на Комисията.

Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице визираните в жалбата касационни основания за отмяната му.

Независимо от изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗЗД от адв. А. В., пълномощник на М. Ц. е неоснователна. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение. Съгласно цитираната норма и установената практика, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв., ако са налице следните предпоставки: 1. ако осъществява безплатно адвокатска помощ и съдействие на някое от посочените в чл. 38, ал. 1 лица /лица, които имат право на издръжка, материално затруднени лица и негови роднини или близки, или такива на друг юрист/ и 2. ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски. В случая макар от представеният договор за правна защита и съдействие да е видно, че адвокатската помощ е осъществена безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗЗД, предвид което първата предпоставка е налице, то не е налице втората предпоставка за присъждане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2 ЗЗД, а именно насрещната страна да е осъдена за разноски. След като насрещната страна не е осъдена за разноски, липсва основната предпоставка за уважаване на претенцията на адв. В. за присъждане на адвокатско възнаграждение. Претенцията на кмета на община Свиленград за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции е неоснователна. Видно от изразеното писмено становище по делото, същият поддържа такова за основателност на касационната жалба и неправилност на постановеното решение на АССГ за отмяна на решението на КЗД. С оглед изхода на спора и оставяне в сила на решението на АССГ, с което съдът е отменил актът, който е бил благоприятен за ответника - кмет на община Свиленград, то същият няма право на разноски по аргумент от чл.143, ал.4 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №4433 от 30.06.2022г. по административно дело №3051/2022 г. на Административен съд – София - град.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ АННА ДИМИТРОВА

секретар:

Членове:

/п/ И. С. п/ ТИНКА КОСЕВА