Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. П. Членове: Р. Д. Т. К. при секретар Ж. М. и с участието на прокурора Е. Г. изслуша докладваното от съдията Р. Д. по административно дело № 8986 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. Г. Б. ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. София, [улица], [адрес], чрез процесуалния представител адв. Ж., срещу Решение № 4407/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 12080/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение към MRN 17BG002002Н0007469/04.07.2017 г., рег. № 32-363571/09.12.2020 г. (в диспозитива е допусната фактическа грешка тъй като процесното решение е към MRN 17BG002002H0015112 от 06.02.2017 г., рег. № 32-343222/23.11.2020 г. л. 18 от делото, както е посочено в мотивите на съдебното решение) на директора на Териториална дирекция Северна морска (сега ТД М. В. при А. М. и жалбоподателят е осъден да заплати юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника в размер на 150 лв.

От касационната жалба се извличат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът счита, че съмненията на митническите органи по отношение на митническата стойност на процесните стоки не са доказани. В тази връзка посочва, че правната уредба не предоставя възможност за изборно прилагане на методите и реда за определяне на стойността. Твърденията в представения доклад на Европейската служба за борба с измамите (OLAF) не се ползват с презумптивна доказателствена сила и не дават основание за определяне на по-висока стойност. Към жалбата са приложени писмени доказателства във връзка с оплакванията. Отправя искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което административният акт да бъде отменен. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът - директор на ТД М. В. чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. Т., оспорва касационната жалба като неоснователна по подробни аргументи, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на заявено адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото.

Върховният административен съд, Осмо отделение, като прецени наведените доводи в касационната жалба и след проверка на валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, в изпълнение изискванията на чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Решение с рег. № 32-343222/23.11.2020 г. на директора на ТД Северна морска (сега ТД М. В. при А. М. с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ вр. с чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 09.10.2013 г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС), вр. с чл. 74, 1 и 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 140 и чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2477 на Комисията от 24.11.2015 г. за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, б. а), вр. с чл. 54, ал. 1, чл. 56 и чл. 59, ал. 2 ЗДДС вр. с чл. 59 АПК, административният орган е отказал да приеме митническата стойност на стоката в декларация MRN 17BG002002H0015112 от 06.02.2017 г. и е определил стойност на декларираната стока лимонена киселина монохидрат 200 торби х 25 кг. нето тегло CAS № 5949-29-1, 2000 колета, бруто тегло 50 400 кг., код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999, в размер на 61 578,23 лв., вследствие на което е извършена корекция на стойността в кл. 43 КОД МО вместо 1 да се чете като 6; Стойността в кл. 46 Статистическа стойност вместо 33 150,45 да се чете като 61 578,23 лв. и са установени публични задължения за вносни мита и ДДС за досъбиране, както следва: мита (А00) сума в размер на 4 002,58 лв.; окончателно антидъмпингово мито (А30) сума в размер на 26 293,90 лв.; и ДДС (B00) сума в размер на 18 523,89 лв., общо 48 820,27 лв. С решението се разпорежда също във вр. с чл. 109 ДОПК да не се взема под отчет начисленото със същото мито, антидъмпингово мито и ДДС, които са заплатени и е установен ДДС (B00) за досъбиране в размер на 8 482,85 лв., ведно с лихва за забава на основание чл. 59, ал. 2 от ЗДДС вр. с чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.

От фактическа страна първоинстанционният съд е проследил развитието на административното производство и извършените действия с цел уведомяване на адресата за установените обстоятелства. Прието е, че на 06.02.2017 г. М. Г. Б. ЕАД е декларирало с митническа декларация MRN 17BG002002H0015112 при режим допускане за свободно обращение стока лимонена киселина монохидрат - 200 торби х 25 кг. нето тегло CAS № 5949-29-1, 2 000 колета с бруто тегло 50 400 кг. код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999, износител PLINER CONSULT LTD. - Сейшели, държава на износ и деклариран произход Китай, условие на доставка FOB Qingdao. В решението са описани приложените към митническата декларация документи фактури, проформи фактури, опаковъчен лист, коносамент, анализен сертификат и пълномощно към Джи ес лоджистикс ЕООД и е посочено, че към датата на деклариране е бил в сила Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/82 на Комисията от 21.01.2015 г.

С писмо peг. № 32-237718/14.08.2020 г. А. М. е изпратила уведомление до ТД Северна морска за получено писмо от Европейската служба за борба с измамите с № ОСМ(2020)18690/07.07.2020 г. за приключило разследване по случай № ОС/2017/0912/В1 за избягване на антидъмпингови мита и занижаване на митническата стойност при внос на лимонена киселина в ЕС от М. Г. Б. ЕАД. Към писмото са приложени препоръка за действия № ОСМ(2020)18689/07.07.2020 г. към България и Финален доклад на службата № (2020) 18691/07.07.2020 г. Според тяхното съдържание, България следва да предприеме всички подходящи мерки, за да се осигури събирането на мита (конвенциални и антидъмпингови) в общ размер 21 595,53 евро по отношение на засегнатото на нейна територия лице в случая - М. Г. Б. ЕАД (София, България). Съгласно молба на OLAF за съдействие до китайските митници е получен отговор, от който става ясно, че декларираните износни стойности от Китай преди вноса в България са значително по-високи.

По искане на дружеството-жалбоподател по делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), чиито констатации и отговори са обобщени в съдебното решение. След извършена проверка на валидността на оспорения акт съдът е приел, че е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на процесуалните разпоредби.

По същество в съдебното решение са разгледани изискванията на чл. 74 от МКС относно уредбата на вторичните методи за определяне на митническата стойност и свързаната с тях правна уредба. Съгласно мотивите, законодателството безспорно регламентира възможност за преценка от страна на митническия орган в тази насока. С оглед на установената фактическа обстановка и представените по преписката доказателства, административният орган правилно е пристъпил към алтернативния метод по чл. 74, 3 от МКС за определяне на митническата стойност. Крайното заключение за неоснователност на жалбата е мотивирано след отхвърляне на възражението за неуведомяване на дружеството за резултатите от проведеното разследване като независимо от констатациите на вещото лице за редовно водена счетовдна отчетност, ССЕ не разколебава изводите на административния орган.

Постановеното решение от Административен съд София град е валидно, допустимо и правилно.

В съответствие с установената фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до правилен извод за законосъобразност на оспорения административен акт.

Предмет на правния спор е преценката за приложение и определянето на стойността по реда на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013 вр. с чл. 144, 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и обосноваността на изводите за необходимост от корекция на митническата стойност на декларираната стока в MRN 17BG002002H0015112 от 06.02.2017 г. - лимонена киселина монохидрат 200 торби х 25 кг. нето тегло CAS № 5949-29-1, 2000 колета, бруто тегло 50 400 кг. Не се оспорват останалите факти във връзка с процесния внос, неговото извършване, класифицирането с код по ТАРИК 2918140090, допълнителен код по ТАРИК А999 и попадането в рисков списък, размерът на анти-дъмпинговото мито, както и подадените данни при експорта на конкретното количество от Китайската народна република в размер на 31 750 щ. д. В съответствие с изложеното първоинстанционният съд е разпределил правилно доказателствената тежест между страните в процеса и е пристъпил към изследване на събраните доказателства по основния въпрос.

При липсата на спор от фактическа страна не стават ясни съображенията на касатора, че обстоятелствата във връзка с начина и реда за определяне на митническата стоиност в случая са останали неизяснени. Според доводите, митническият орган е отрекъл достоверността на декларираната договорна стойност от дружеството и е възприел за вярна тази, декларирана при износа на стоките от Китай. В подкрепа на оплакванията към касационната жалба са приложени и писмени доказателства, сред които справка за декларирани вносове на сходни стоки от м. 01.2016 г. до м. 12.2018 г. в България.

Съвкупната преценка на доказателствата и фактическата обстановка не налага промяна в крайните изводи по същество. От данните в справката е видно, че дори да бъде възприета тезата за идентичност в съдържанието и вярно отразяване на договорната стойност от М. Г. Б. ЕАД в операцията от ред 06-02-2017..., данните сочат за почти двойно занижение в стойността в сравнение с останалите. Така например, от данните в съседните редове се установява, че стойността на двойно по-малко декларирано количество лимонена киселина монохидрат (960 торби) е 17 640 щ. д., а почти същото количество с процесното (1960 торби) е 36 480 щ. д. или почти двойно повече.

Решаващият съд правилно е реферирал към разпоредбите на чл. 70, 1 и 2 и чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно чл. 70, 1, базата за митническата стойност на стоките е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирани при необходимост. Митническата стойност следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност. В съответствие с това и когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013, остойностяването на внесените стоки се извършва по реда на чл. 74 от регламента при последователно прилагане на методите в чл. 74, 2, букви от а до г, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи следващо в установената поредност.

В мотивите на обжалваното съдебно решение са посочени последователно всички методи и в резултат от анализа на обстоятелствата по случая е направен изводът за приложението на чл. 74, 3 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Съгласно разпоредбата, когато митническата стойност не може да се определи съгласно 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава.

Разпоредбата на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава възможност на митническите органи да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума по чл. 70, 1 от МКС. Ако съмненията на митническите органи не отпаднат след предоставяне на тази допълнителна информация, то на основание чл. 140, 2 от Регламента за изпълнение, те могат да не признаят декларираната цена. Тежестта на доказване при наличието на основателни съмнения е върху митническите органи.

Правилно съдът е кредитирал приложените към административната преписка на български и на английски език Препоръка за действие ОСМ (2020)18689-07/07/2020 и Окончателен доклад по случай № ОС/2017/0912 на Европейската служба за борба с измамите. Докладът обективира резултатите от проведено разследване на Европейската служба, при което основно в три от държавите в С. П. България и Естония, са идентифицирани конкретни пратки, оформени като внос с допълнителен код А999 (ставка на антидъмпингово мито от 42.7%) със значително занижени митнически стойности, в сравнение с друг внос на лимонена киселина в ЕС с код по КН 29181400 и 29181500. Окончателният доклад е изготвен след извършена проверка на място в предприятието на дружеството в периода от 20.11.2018 г. до 22.11.2018 г., с цел да се събере подробна информация по отношение на случаите на внос на лимонена киселина от Китай в България. В т. 4 от доклада за България са посочени общо пет вноса като процесният от 06.02.2017 г. под т. 4.2. е с декларирана вносна стойност 16 250 щ. д. и стойност на експорт на стоките в Китай 31 750 щ. д. Данните са установени посредством отправена молба за съдействие (ОСМ(2019) 13824 - 21 юни 2019 г.) до китайските митнически власти и предоставен отговор ОСМ(2019)25798 - 13 ноември 2019 г., ведно с изисканата информация. Последната е приложена към кориците на делото като част от административната преписка. Фактическата обстановка около вноса на процесната стока в България и събраните доказателства по случая са аналогични с разгледаните в Решение № 5070/30.05.2022 г., постановено по адм. д. 7952/2021 г. по описа на ВАС.

Като е достигнал до извода за материална законосъобразност на обжалвания административен акт, АССГ е постановил правилно решение. Крайното заключение на решаващия съд се споделя от настоящия касационен състав, поради което на основание чл. 221, ал. 2, изр. последно АПК, следва да бъде направено препращане към останалата част от мотивите на съда, довели до отхвърляне на жалбата срещу процесния административен акт.

Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 150 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4407/29.06.2022 г., постановено по адм. дело № 12080/2020 г. по описа на Административен съд София-град.

ОСЪЖДА М. Г. Б. ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], [адрес] да заплати на А. М. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 150 (сто и петдесет) лева.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВИЛЕНА ПРОДАНОВА

секретар:

Членове:

/п/ РОСИЦА ДРАГАНОВА

/п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА