Върховният административен съд на Р. Б. - Трето отделение, в съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: И. Р. Членове: ТАНЯ К. Д. при секретар И. К. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от председателя И. Р. по административно дело № 9139 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на „Уейбин" ООД, чрез процесуален представител срещу решение № 3442 от 20.05.2022 г., постановено по адм. д. № 12157/2020 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ), в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за сумата над 600 лв. до претендирания размер от 3156, 38 лв. Сочи се, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Съдът не е изложил мотиви отново намаляването размера на платения адвокатски хонорар, а само е посочил приложимата разпоредба. Твърди се, че не са налице съществени различия между обжалването на ревизионен акт по административен и по съдебен ред. Развиват се съображения, че размерът на вредите е точно доказан, което изключва определянето им по справедливост. Иска се отмяна на съдебния акт в атакуваната част и постановяване на решение, с което да бъде уважена изцяло претенцията на дружеството. Претендират се разноски по представен списък.

Ответникът - Националната агенция за приходите (НАП), чрез юрк. Й., с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и излага съображения за правилност и обоснованост на първоинстанционното решение в атакуваната част. Иска от съда решението в обжалваната част да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на искания от касатора адвокатски хонорар.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 от АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на обжалваната част на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият състав приема от правна страна следното:

Производството пред АССГ се е развило по предявен от „Уейбин" ООД против НАП иск за сумата от 3156,38 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от частично отменени като незаконосъобразни РА № № Р-222212170057005747-091-001/23.03.2018 г. и Р-22002218006470-091-001/21.06.2019 г., изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалбите пред административния орган - директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП и законна лихва върху обезщетението, считано от 15.12.2020 г. до окончателното му изплащане.

По делото няма спор относно установената пред административния съд фактическа обстановка. В хода на съдебното производство административният съд е установил от фактическа страна релевантните за спора обстоятелства, които настоящата инстанция възприема изцяло, поради неоспорването им. Съдът е приел иска за обезщетение за допустим, а по същество за частично основателен. Счел е, че са налице всички предпоставки за реализиране на отговорността по ЗОДОВ – отменени ревизионни актове, при обжалване пред горестоящия административен орган, във фазата на задължителното административно обжалване, причинени на дружеството имуществени вреди и причинно-следствена връзка между претърпените вреди и отменените ревизионни актове. По отношение размера на вредите съдът е обосновал извод, че възражението за прекомерност на ответника е основателно. Приел, че ревизионните актове не са отменени изцяло и е обосновал присъдения размер с разпоредбите на чл.9 и чл.11 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата редакция), касаещи изготвянето на жалби без процесуално представителство.

Решението, в оспорваната част е валидно, допустимо и правилно.

Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.6 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. „Уейбин" ООД е претендирало обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили от частично отменени като незаконосъобразни РА № № Р-222212170057005747-091-001/23.03.2018 г. и Р-22002218006470-091-001/21.06.2019 г. на длъжностни лица при ответника и представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне на жалби пред горестоящия административния орган.

Доводите на касационния жалбоподател за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост на решението в обжалваната част са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил въведените от ищеца обстоятелства, на които се основава предявеният иск и е изложил мотиви относно фактическите си установявания. При установената по делото фактическа обстановка съдът е извел правилен краен извод за доказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основава претенцията за обезщетение по приложимия закон. Правилно е определен и размерът на претенцията. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост, съответно неправилност на обжалваното решение. Първоинстанционният съд е отчел направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, обсъдил го е, като е изложил обосновани правни съображения и аргументи за неговата основателност. Правилно е приел, че причинената вреда подлежи на частично репариране, като е съобразил ефикасността на защитата, бързината и етапът на приключване на производството по отмяна на ревизионния акт. Обосновани и правилни са изводите на съда във връзка с това, че претендираният размер на обезщетението – 3156, 38 лв. надхвърлящ значително минималния размер на адвокатското възнаграждение определен с разпоредбите на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е несправедлив и несъответства на оказаната правна помощ предвид характера на производството и положения труд. Присъденото обезщетение от 600 лв. репарира направените разноски и правилно е определено като ненадвишаващо минималния размер по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При липса на пороците сочени като касационни основания за отмяна, решението в обжалваната част, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно и не следва да бъде уважено. Претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция е основателно и следва да бъде уважена в размер от 100 лв., тъй като делото не се отличава с фактическа и правна сложност.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3442 от 20.05.2022 г., постановено по адм. д. № 12157/2020 г. по описа на Административен съд София – град, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА „Уейбин“, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. „С. Т. , ул. „Трън“, бл. 362, вх. А, ет. 3, ап. 12 да заплати на Националната агенция за приходите, сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ИВАН РАДЕНКОВ

секретар:

Членове:

/п/ Т. К. п/ НЕЛИ ДОНЧЕВА