Върховният административен съд на Р. Б. - Осмо отделение, в съдебно заседание на пети април две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: М. М. Членове: ХРИСТО КОЙЧ. М. при секретар Й. Й. и с участието на прокурора Ц. Б. изслуша докладваното от съдията Х. К. по административно дело № 9145 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Регина“ ЕООД гр. София срещу решение № 4057/16.06.2022г., постановено по адм. дело № 3740/2021г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № СФР20-РД77-89/04.11.2020г., на орган по приходите при Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА21-РД28-4/14.01.2021г. на Кмета на Столична община, с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихви за просрочие в общ размер на 84 318.44лв. за данъчни периоди 01.01.2015г. – 31.12.2019г.

В жалбата се прави оплакване, че решението на първоинстанционния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

Сочи се, че от събраните доказателства не може да се направи заключение за фактическото предоставяне на услугите и дейностите, вкл. в таксата битови отпадъци, както по отношение имота, така и по отношение цялата зона, където последния е ситуиран.

Обстоятелството, че имотът е включен в обхвата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване, съгласно заповед на Кмета на Столична община не обуславя дължимостта на таксите, тъй като тези услуги не са фактически предоставяни по отношение имота на дружеството. В тази връзка е и заключението по съдебната експертиза.

По подробни доводи изложени в жалбата се моли за отмяна на първоинстанционното решение и за отмяна на оспорения РА. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът – Дирекция „Общински приходи“ при Столична община, чрез процесуален представител счита жалбата за неоснователна. По подробни съображения, изложени в писмен отговор моли за оставяне в сила на решението на АССГ. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решение № 4057/16.06.2022г., постановено по адм. дело № 3740/2021г. Административен съд София - град е отхвърлил жалбата на "Регина" ООД, против РА № СФР20-РД77-89/04.11.2020г., на орган по приходите при Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА21-РД28-4/14.01.2021г. на Кмета на Столична община, с който на дружеството са установени задължения за данък недвижими имоти и такса битови отпадъци и лихви за просрочие в общ размер на 84 318.44лв. за данъчни периоди 01.01.2015г. – 31.12.2019г.

За да се произнесе по жалбата АССГ е установил следното от фактическа страна:

Ревизираното дружество е собственик на земи, находящи се на територията на гр. София, район „Лозенец“, кв. 76, м. „Витоша ВЕЦ-Симеоново“ по плана на гр. София, представляващи: УПИ – III – 1166, УПИ – IV – 1166, УПИ – V – 166, УПИ – VI – 166 и УПИ – II – 1166.

За имотите е подадена декларация по чл. 17, ал. 1 от ЗМДТ с която е декларирана земя с отчетна стойност в размер на 1 721 130.40лв. и декларация по чл. 14 от ЗМДТ с декларирана земя с обща площ от 2 638кв. м.

При извършена в хода на ревизията съпоставка между отчетната стойност на имотите в счетоводството на дружеството и декларираната отчетна стойност с декларациите е установено, че между декларираните имоти и данните в Имотния регистър е налице разлика – общата площ е 3 358кв. м., вместо декларираната такава от 2 638кв., поради невключване на имот УПИ V – 166. Данъчната оценка на имотите с площ от 3 358кв. м. е 159 169.20лв.

Предвид нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ е взета сумата на отчетната стойност на имотите – 1 721 130лв. и е определен данък в размер на 1.875 на хиляда. С РА са установени задължения за ДНИ за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 16 135.60лв. главница и 5 079.29лв. лихви за забава.

На РЛ са определени за посочените по-горе данъчни периоди и задължения за битови отпадъци отново като е взета предвид отчетната стойност на имота и предвид Заповед № СО-РД-09-1841/30.10.2014г., че имота попада в границите на организирано сметоизвозване на битови отпадъци и съгласно решение на СОС за всяка една от процесните периоди е определен размер на ТБО, вкл. заплащане на сметосъбирани и сметоизвозване за един съд за една година при честота на извозване един път седмично. С РА са установени задължения за ТБО за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г. и 2019г. в общ размер на 48 973.43лв. главница и 13 623.72лв. лихви.

В съдебната фаза е допусната СТЕ, от чието заключение се установява, че в близост до имотите няма поставен контейнер за отпадъци, като най-близкия е на разстояние от 560м. и, че около имота няма изградена общинска инфраструктура – улици, тротоари, пътища, спирки.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган съобразно чл. 4, ал. 3 ЗМДТ, в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата от закона форма и съдържание.

По отношение определените задължения за ДНИ, АССГ е приел, че оспорения РА е законосъобразен. Посочил е, че според чл. 11 от ЗМДТ данъкът се дължи от собственика на имота, като в конкретния случай, тъй като се касае за имоти, собственост на юридическо лице, данъчната оценка следва да се определи по реда на чл. 21 от ЗМДТ. Прието е, че тя е определена правилно от ревизиращите органи, като е изчислена основата за облагане по реда на Приложение № 2 на ЗМДТ, като данъчната оценка следва да е в размер на 159 169.20лв., с оглед, че отчетната стойност на имота е по-висока – 1 721 130лв.

По отношение облагането с ТБО, първоинстанционния съд е посочил, че няма спор относно предоставянето на услугите визирани в чл. 62 от ЗМДТ. Установява се, че през ревизирания период дружеството е подало декларация по чл. 23, ал. 1 от Наредбата за определяне и администриране на местни такси и цени на услуги, предоставяни от Столична община за предоставяне на съд за събиране на отпадъци, което според съда е признание за използване на имота. Последния попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, съгласно представени по делото заповеди на Кмета на Столична община. Прието е, че задълженията по сметосъбиране и сметоизвозване се извършват редовно от общината, предвид приложените по ревизионната преписка писмени доказателства. Те сочат и извършване на другите услуги – обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване по отношение района в който се намира имота.

В обобщение е прието, че оспорения РА е законосъобразен и жалбата на дружеството е отхвърлена.

Решението е неправилно.

ПО ОТНОШЕНИЕ ОБЛАГАНЕТО С ТБО:

Правната уредба на местните такси свързани с битовите отпадъци е уредена в глава трета, раздел първи от Закона за местните данъци и такси. Нормата на чл. 62 ЗМДТ /в редакцията относима за данъчни периоди 2015 – 2019г./ определя, че таксата се заплаща за услугите по събирането, транспортирането и третирането на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. За данъчен период 2019 г. нормата има редакция, според която таксата за битови отпадъци се заплаща за извършваните от общината услуги по: 1. събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране; 2. третиране на битовите отпадъци в съоръжения и инсталации; 3. поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места и селищните образувания в общината.

Случаите при които не се заплащат такси са уредени в чл. 71 ЗМДТ. В редакцията относима за данъчни периоди 2014 - 2018г. нормата разпорежда, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване – когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Действащата редакция за 2019г. е в смисъл, че не се събира такса за: 1. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, за имоти, които попадат в райони, в които тези услуги не се предоставят от общината; 2. услугата по чл. 62, т. 1 и дейността по третиране на битовите отпадъци – част от услугата по чл. 66, ал. 1, т. 2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл. 9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота; 3. услугата по чл. 62, т. 1, когато задължените лица са сключили договор за обслужване с лица, получили регистрационен документ по Закона за управление на отпадъците за събиране и транспортиране на битовите отпадъци до съответните съоръжения и инсталации, и са декларирали по ред, определен с наредбата по чл. 9, това обстоятелство до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота.

Предоставянето на услугата е заявяване на възможността да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т. е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 01.01.2019 г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/.

Събирането на таксата е във връзка с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от страна на общината.

По делото няма спор, а и се установява от събраните по него доказателства, че "Регина" ООД е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ за притежаван от него недвижим имот на територията на гр. София, м. „Витоша ВЕЦ – Симеонова“. Установено е също, че за въпросния имот няма подадена декларация от дружеството за неползване на последния, но е подадена такава по реда на чл. 23, ал. 1 от НОАМТЦУПСО за предоставяне на 1бр. контейнер за събиране на битови отпадъци.

От събраните по делото писмени доказателства, както и от заключението на назначената съдебно-техническа експертиза, се установява, че процесният недвижим имот, собственост на дружеството, попада в териториите, върху които Столична община предлага услугите по чл. 62 ЗМДТ но, че в близост до имота няма разположен контейнер за събиране на отпадъци, такъв има на около 560м. от имота. От страна на ответника не са представени доказателства относно схемата на разположение на съдовете за смет на територията на м. „Витоше ВЕЦ-Симеоново“.

При така очертаната правна рамка и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящата съдебна инстанция намира, че следва да бъдат направени следните изводи:

Дружеството "Регина“ ЕООД се явява задължено лице за таксите за посочените услуги по силата на материалния закон – чл. 62, чл. 64, ал. 1 във вр. с чл. 11 и чл. 14 ЗМДТ, чл. 71, т. 1 и 2 ЗМДТ.

Следва да бъда прието за основателно възражението на жалбоподателя за неизвършване на услугите посочени в чл. 62, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ – сметосъбиране, сметоизвозване и третиране на битовите отпадъци поради неизпълнението от кмета на общината на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ да осигури съдове такива съдове. Определянето на задължението за ТБО за компонентите сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане/третиране на битовите отпадъци е за предполагаем обем натрупани отпадъци за един брой съд за една година при честота на извозването веднъж седмично. Цената на услугата е за конкретния притежател на отпадъци и тя по хипотеза се определя въз основа на разходите по предоставяне на услугата /чл. 7, ал. 1 ЗМДТ/. Предприятията, притежатели на отпадъци, които са собственици на нежилищни имоти са длъжни да изхвърлят отпадъците само в предоставените им от съответната община съдове, които са декларирали че ще използват. По силата на закона и на цитираната наредба задължение на кмета на общината е да осигури съдовете за събиране на битови отпадъци и да осигури събирането и транспортирането на отпадъците до инсталации и съоръжения за оползотворяването и/или обезвреждането им /чл. 4, т. т. 2 и 3 от Наредбата/, а притежателите на отпадъците са длъжни да изхвърлят битовите отпадъци в предоставените съдове.

По делото не са събрани доказателства, които да установяват, че през процесните периоди Столична община е предоставила на жалбоподателя съд за събиране на отпадъците, така както той е декларирал с декларацията по чл. 23, ал. 1 от Наредбата. Поставянето на подобен съд на разстояния от около 560 метра не може да бъде разглеждано като изпълнение на задължението на общината в тази насока. Наличието на прието решение на Столичния общински съвет за определяне размера на таксата и наличието на заповед на Кмета на Столична община за обхвата на организираното сметосъбиране и сметоизвозване не са достатъчни за законосъобразното събиране на таксите за битови отпадъци. Следва да се установи по безспорен начин реалното, фактическото предоставяне на тези услуги, като това е в тежест на органа, който е определил задълженията. В тази връзка такива безспорни доказателства не са представени, като наличието на съд за събиране на отпадъците, находящ се на голямо разстояние от имота и липсата на представени доказателства за наличие на възможност да бъдат извозвани редовно отпадъците генерирани от имота, поради липса инфраструктура и попадане на черните пътища в частни имоти, води до извод за непредоставяне на визираните в чл. 62, т. 1 и т. 2 услуги от Столична община и съответно изключва задължението на дружеството да заплаща такса за сметосъбиране и сметоизвозване и за обезвреждане/третиране на битовите отпадъци за ревизираните периоди. Отсъствието на главното задължение изключва съществуването и на задължението за лихви.

Що се касае до третия компонент - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места следва да се посочи следното: задължението за заплащане на тази такса се обвързва не само с възникналото за дружеството право на собственост, но и с наличието на доказани две кумулативни предпоставки – принадлежността на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Безспорно е, че първата предпоставка е налице – издадена е заповед на Кмета на Столична община определяща границите на територията на район „Лозенец“ в които се извършва и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване – т.4. Доказателства обаче за реално извършване на този вид услуга - чл. 62, т. 3 във връзка с чл. 66, ал. 1, т. 3 ЗМДТ не са представени от административния орган, чиято е доказателствената тежест за установяване на този факт – липсват представени доказателства относно извършваните дейности по почистване на района, като има предвид, че за последния липсва изградена улична инфраструктура, тревни площи, спирки на градския транспорт, площадки и др. подобни обществени места, които да подлежат на почистване. Фактическото извършване на дейността по поддържане на чистотата в м. „Витоша ВЕЦ – Симеоново“ не се установява от събраните по делото доказателства.

С оглед изложеното по-горе, решението на АССГ в частта за определени задължения за ТБО на дружеството за ревизираните периоди е неправилно.

ПО ОТНОШЕНИЕ ОБЛАГАНЕТО С ДНИ:

Въпреки, че в касационната жалба не се съдържат доводи относно незаконосъобразността на съдебния акт в частта с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу определените му ДНИ, с оглед на обжалване на целия съдебен акт респек. на целия РА и предвид нормата на чл. 218, ал. 2 от АПК, следва касационната инстанция да се произнесе и по законосъобразността на обжалваното съдебно решение на АССГ и в тази му част.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ "Данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията, е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение № 2. " Съгласно ал. 4 на чл. 21 от ЗМДТ "При липса на счетоводни данни данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация за сметка на данъчно задълженото лице. Данъчната оценка се определя от служител на общинската администрация и при наличие на счетоводни данни, определени в нарушение на приложимото счетоводно законодателство. Определянето на данъчната оценка се извършва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс." Анализът на цитираните разпоредби сочи, че при всички случаи следва освен изчислена отчетна стойност на имота да има данъчна оценка за последния, за да може да се определи базата, върху която ще се изчислят задълженията.

В конкретния случай по делото неправилно органа по приходите е установил размер на отчетната стойност на имота. По силата на 1, т. 17 от ДР на ЗМДТ отчетната стойност е стойността при счетоводното завеждане на актива или обезценената/преоценената стойност на актива, когато е извършена оценка след първоначалното му счетоводно завеждане. Дружеството неправилно е осчетоводило стойността на имота за ревизирания период – 21015-2019г., като не е спазена т. 7.1 от СС № 16 „Дълготрайни материални активи“. По силата на счетоводния стандарт след първоначалното признаване като актив всеки отделен дълготраен материален актив следва да се отчита по цена на придобиване, намалена с начислените амортизации и натрупаната загуба от обезценка. При това положение неправилно е взета като основа отчетната стойност от ревизиращите органи само въз основа на представените от дружеството декларация по чл. 17 от ЗМДТ и справки от сч. сметка 201 „Земи“. Органа не е приложил нормата на чл. 21, ал. 4 от ЗМДТ, което е довело и до неправилна основа за изчисляване на съответния данък.

В допълнение следва да се посочи, че и липсва представена данъчна оценка на всеки един от имотите на дружеството, включени в нотариален акт № 164/28.04.2006г., дело № 506/2006г. По делото органа е представил само справки за данъчна оценка, но не и самите данъчни оценки, като е изчислил такава и в оспорения акт, но е следвало с оглед нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ да представи такива по отделно за всеки един от имотите. Това нарушение макар и формално е съществено, тъй като е основа за изчисляване на задълженията за ДНИ.

С оглед гореизложеното и съдебното решение, вкл. и в частта за разноските, предмет на настоящето касационно производство и оспорения РА, като неправилни подлежат на отмяна.

Предвид изхода на делото Столична община дължи направените разноски от „Регина“ ЕООД за двете съдебни инстанции – 50.00лв. д. т. по първоинстанционната жалба, 400лв. за СТЕ, 2 500лв. адвокатско възнаграждение за първата инстанция и 680лв. д. т. по касационната жалба или разноски общо в размер на 3 630лв.

Водим от горното и на основание чл. 221 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 4057/16.06.2022г., постановено по адм. дело № 3740/2021г. на Административен съд София – град, вкл. и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ РА № СФР20-РД77-89/04.11.2020г., на орган по приходите при Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“ при Столична община, потвърден с Решение № СОА21-РД28-4/14.01.2021г. на Кмета на Столична община.

ОСЪЖДА Столична община да заплати на „Регина“ ООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Й. Р. № 5В, ет. 1, представлявано от управителя А. Хавер, сума в размер на 3 630лв. /три хиляди шестотин и тридесет/, разноски за две съдебни инстанции.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Х. К. п/ АЛЕКСАНДЪР МИТРЕВ