Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и двадесет и втора година в състав: Председател: Н. Г. Членове: ДОБРОМИР А. Д. при секретар М. С. и с участието на прокурора И. С. изслуша докладваното от съдията С. Д. по административно дело № 9215 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на В. А. от гр.София срещу Решение № 3987 от 14.06.2022 год. постановено по адм. дело № 3000 по описа за 2022 год. на Административен съд – София-град.

Изложени са съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли оспореното съдебно решение да бъде отменено.

О. Д. на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – София-град в писмено становище оспорва жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния 14 дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК.

След като разгледа касационната жалба по същество Върховният административен съд, шесто отделение, я намира за неоснователна. Съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд-София-град е Решение № 2153-21-132 от 11.03.2022 год. издадено от директора на ТП на НОИ - София-град, с което е отхвърлена жалбата на В. А. и е потвърдено разпореждане [номер] от 01.01.2022 год. на длъжностно лице по пенсионно осигуряване при ТП на НОИ - София-град, с което разпореждане е извършено преизчисление на отпуснатата и лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание 7е, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на КСО.

От фактическа страна по делото е установено следното:

В. А. получава лична пенсия за осигурителен стаж и възраст отпусната считано от 28.08.2014 год. по чл.68, ал. 1-3 от КСО със зачетен осигурителен стаж от трета категория - 34 години и 08 месеца. Пенсията е определена в минимален размер до отстраняване на несъответствията между документите за пенсиониране и информацията в Персоналния регистър на НОИ. С разпореждане [номер] от 08.07.2015 год. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст е изменена считано от 28.08.2014 год. съгласно чл.99, ал. 3 от КСО като е определен размер въз основа на осигурителен стаж от трета категория труд в размер на - 34 год. и 08 месеца, индивидуален коефициент 2, 853 изчислен по реда на чл. 70 от КСО от осигурителния доход на жалбоподателката за периода 01.04.1985 год. - 31.03.1988 год. - 10738. 00 лева и от 01.01.1997 год. - 27.08.2014 год. 251 581, 37 лева /деноминирани/. С разпореждане [номер] от 17.08.2016 год. пенсията е поправена и изменена считано от 28.08.2014 год. Същата е определена по размер въз основа на осигурителен стаж oт трета категория в размер на 34 години и 08 месеца, индивидуален коефициент 2, 945 изчислен по реда на чл. 70 от КСО от осигурителния доход на жалбоподателката за периода 01.04.1985 год. - 31.03.1988 год. – 10 738 лева и от 01.01.1997 год. - 27.08.2014 год. – 260 245, 15 лева.

Въз основа на заявление вх. № 1023-21-2178 от 20.07.2016 год. пенсията за осигурителен стаж и възраст на В. А. е преизчислена на основание чл. 21, ал. 2 от НПОС за придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход считано от 20.07.2016 год. като размерът на пенсията е изчислен при следните данни: осигурителен стаж от трета категория труд - 35 год. 00 мес. 03 дни, индивидуален коефициент 2, 955 изчислен по реда на чл. 70 от КСО от осигурителния доход на жалбоподателката за периода 01.04.1985 год. - 31.03.1988 год. – 10 738 лева и 01.01.1997 год. - 31.12.2014 год. – 270 085. 15 лева /деноминирани/.

Пенсията за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката през годините е осъвременявана, преизчислявана и индексирана съобразно нормативната уредба действаща към съответния период като същата е преизчислявана и многократно по подадени заявления от жалбоподателката на основание чл. 21, ал. 1 от НПОС и чл. 102 от КСО въз основа на придобит осигурителен стаж и доход след пенсионирането.

Последното изменение на пенсията на основание чл. 102, ал. 1, т. 1 от КСО е извършено служебно с разпореждане [номер] от 08.07.2021 год. като пенсията е определена в размер на 1060. 57 лева от 01.04.2021 год. при следните данни: зачетен осигурителен стаж от трета категория труд 39 години, 00 месеца и 14 дни, доход за изчисляване размера на пенсията 1972, 91 лева получен като средномесечният осигурителен доход за страната за 08. 2013 год.-07. 2014 год. - 667. 65 лева (12 календарни месеца преди месеца на отпускане на пенсията), е умножен по ИК – 2, 955.

С разпореждане [номер]/01.07.2021 год. пенсията е осъвременена от 01.07.2021 год. на основание чл. 100 от КСО в размер на 1113. 60 лева.

С процесното разпореждане [номер]/01.01.2022 год. личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Андонова е преизчислена считано от 25.12.2021 год. на основание 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО в размер 1216. 70 лева. При преизчислението е приложен по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% (при досегашен 1,2%) като този процент е приложен върху общия осигурителен стаж на жалбоподателката и настоящ касатор без превръщане, който е 39 години и 00 месеца. Изчисленият при използването на тези величини размер на пенсията е осъвременен със съответните коефициенти за 2015 год. (с 1,019), за 2016 г. (с 1,026), за 2020 г. (с 1,067) и за 2021 г. (с 1,050). Окончателният определен размер на пенсията е 1 216, 70 лева.

Спорните по делото въпроси са прецизно формулирани от съда и касаят правилното приложение на материалния закон в следния смисъл: правилно ли е извършено преизчислението на пенсията на жалбоподателката на основание 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО и правилно ли е приложена разпоредбата на 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО относно прилагането на всички осъвременявания, преизчисления и индексации, извършени след датата на отпускане на пенсията.

С обжалваното решение съдът е приел, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, при наличие на фактически и правни основания за постановяването му и в съответствие с материалния закон и при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът е отхвърлил като неоснователно възражението на Андонова, че пенсията и следва да се преизчисли като се включат увеличенията на същата с разпореждания от 2017 год., 2018 год. и 2019 год. Този извод е направен след анализ на относимите норми на чл.100 от КСО, 53, ал.1 от ПЗР на ЗИДКСО от 2015 год. и на 7б, ал.1 от ПЗР на КСО /в сила от 2019 год./. Съгласно посочените разпоредби пенсиите се осъвременяват ежегодно от 01.07 с решение на надзорния съвет на НОИ, а през 2017 год., 2018 год. и 2019 год. пенсиите за трудова дейност не подлежат на осъвременяване по чл. 100 от КСО като нарастването им се извършва чрез преизчисляването им с по-голяма тежест на осигурителния стаж. Процентът на осигурителния стаж нараства от 1, 1 на 1, 126 през 2017 год., съответно на 1, 169 през 2018 год. и на 1, 2 през 2019 год. като след преизчисляването на пенсията със съответния по-висок процент за осигурителния стаж размерът се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането на пенсията до преизчисляването и. Съгласно чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. процентът по чл. 70, ал. 1 от КСО е определен на 1, 126 на сто. По този начин е извършено и преизчислението по 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с оспорваното в настоящото производство решение като обаче е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1, 35 % за стажа от трета категория. След като е установил горното първоинстанционният съд е приел, че не е възможно прилагане на преизчислението по 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. към вече преизчисления по 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията и е отхвърлил жалбата на Андонова.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

При постановяване на решението си съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Подробно са обсъдени възраженията на касатора и са изложени мотиви досежно подлежащия на оспорване административен акт.

В унисон с разпоредбата на 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО (Нов - ДВ, бр. 77 от 2021 год. в сила от 25.12.2021 год.) пенсионният орган правилно е приложил новия процент за тежест на осигурителния стаж във формулата за изчисляване на пенсията за осигурителен стаж и възраст на В. А. по реда на чл. 70, ал. 1 от КСО спрямо сбора на осигурителния и стаж без превръщане, каквото именно е изискването на посочената разпоредба. Определените в 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО 1,35% са приложени правилно по отношение на стажа с продължителност от 39 години, 00 месеца и 14 дни. Според 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО преизчисляването по ал. 1 се извършва без да се променя доходът, от който е изчислена пенсията, след което тя се осъвременява, преизчислява и индексира съобразно нормативната уредба действаща от датата на отпускането и до 24 декември 2021 год. включително. За да прецени по предмета на спора какво точно включва осъвременяването, преизчисляването и индексирането на вече преизчислената по реда на ал. 1 пенсия и дали в конкретния случай са извършени всички осъвременявания, преизчисления и индексации, съобразно нормативната уредба, действаща от датата на отпускането на пенсията на жалбоподателя до 24.12.2021 год. първоинстанционният съд е извършил подробен, точен и законосъобразен анализ на нормите и фактите по делото. Подробно е описано в решението на съда всички преизчисления, които е претърпяла пенсията на Андонова от нейното отпускане до постановяване на обжалваното пред първата инстанция разпореждане.

С чл. 11 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2017 год. е определен процент по чл. 70, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване – 1, 126 на сто. През 2017 год. пенсиите не са осъвременявани по реда на чл. 100 от КСО, а са били преизчислени чрез прилагане на по-висока тежест на всяка година осигурителен стаж във формулата за изчисляване на пенсиите по чл. 70, ал. 1 от КСО. Така този процент от 1,1% е станал 1,126%.

По същия начин е извършено и преизчислението по 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО с разпореждането потвърдено с процесното решение като е приложен още по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,35% за стажа без превръщане в трета категория.

Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че обективно не е възможно прилагане на преизчислението по 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. към вече преизчисления по реда на 7е, ал. 1 от ПЗР на КСО размер на пенсията. Приложеният процент за всяка година осигурителен стаж се покрива и надвишава полагащия се за 2017 год. процент, поради което правилно пенсионният орган не е приложил това преизчисление по реда на 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.

През 2018 год. отново не е налице осъвременяване по реда на чл. 100 от КСО макар извършените преизчисления да включват в себе си величини получени по реда на чл. 100 от КСО. През тази година обаче освен преизчисляването на пенсиите по реда на 53, ал.2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. (в редакцията за 2018 год.) е предвидено и увеличение по реда на новата разпоредба на 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. като този увеличен размер се съпоставя с размера изчислен при преизчисляването по 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и на лицата се отпуска по-благоприятния от двата размера. Съгласно 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. размерът на пенсията определен по реда на ал. 2 се сравнява с размер определен чрез увеличаване на пенсията от преди преизчисляването, т. е. към 30.06.2018 год. с процента по чл. 70, ал. 1, изречение трето от КСО, т. е. с процента на нарастване на процента за всяка година осигурителен стаж. В конкретния случай от 1,126% за 2017 год. процентът за всяка година осигурителен стаж по чл. 70, ал. 1 от КСО е нараснал до 1,169%. Това е и приложеното през 2018 год. увеличение на пенсиите към 30.06.2018 год., с което е сравнен размерът получен при преизчислението по 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год.

Както правилно е заключил съдът липсват данни за наличие на основание и прилагане на някакъв вид индексация на пенсиите през 2018 год. Извършването на изчисления на размера на пенсията по реда на 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. не попада в обхвата на разпоредбата на 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, тъй като не е нито осъвременяване, нито преизчисляване, нито индексация.

През 2019 год. 53 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 г. е отменен с 3, т. 26 от ЗПЗР на Закона за бюджета на ДОО за 2019 год., но едновременно с това с 3, т. 25, б. „б" са приети нови разпоредби на 7б и 7в от ПЗР на КСО. Съгласно тези разпоредби и през 2019 год. не е извършвано осъвременяване на пенсиите по реда на чл. 100 от КСО, а е извършено двойно изчисляване на пенсиите като по реда на 7б, ал. 2 от ПЗР на КСО техният размер към 30.06.2019 год. е увеличен с 5,7 % и по реда на 7в, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът е преизчислен с по-висок процент за всяка година осигурителен стаж - 1,2% (при 1,169% през 2018 год.). Идентични и за тази година са изводите относно преизчислението и увеличението за 2018 год.

Фактическата констатацията на административния съд, че пенсионният орган правилно е изпълнил разпоредбата на 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО като след преизчислението на пенсията на жалбоподателката по реда на ал. 1 от същия параграф, е приложил само извършените от датата на отпускане на пенсията до 24.12.2021 год. осъвременявания по чл. 100 от КСО е довела до адекватен правен извод, че преизчисленията по 53, ал. 2 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. за 2017 год. и 2018 год. и по 7в, ал. 2 от ПЗР на КСО за 2019 год. са обективно неприложими поради препокриването им от процесното преизчисление по 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО, а увеличенията по 53, ал. 3 от ПЗР на ЗИДКСО/2015 год. и 76, ал. 2 от ПЗР на КСО не се обхващат от разпоредбата на 7е, ал. 2 от ПЗР на КСО.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, за които не се и навеждат относими доводи.

Предвид изложеното и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци съставляващи касационни основания за отмяната му и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора съдът намира претенцията на ответника па касация за присъждане на разноски по делото за основателна. Следва да се осъди В. А. да заплати на ТП на НОИ-София-град разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 3987 от 14.06.2022 год. постановено по адм. дело № 3000 по описа за 2022 год. на Административен съд - София-град.

ОСЪЖДА В. А. [ЕГН] ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ София-град разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ

секретар:

Членове:

/п/ Д. А. п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА