ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5416
гр. София 25.11.2025 г.
Върховният касационен съд на Р. Б. Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ИВО ДАЧЕВ
като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. дело № 2416 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Д. К., чрез адв. М., срещу решение № 690/04.02.2025 г. по в. гр. д. № 11914/2023 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 13286 от 28.07.2023 г. по гр. д. № 27662/2022 г. на Софийски районен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касатора против „Д.“ АД, Х. Н. Х. и Е. Е. Д. искове по чл. 213, ал. 2 КТ за осъждане на ответниците да му заплатят солидарно сумата от 18 840,57 лв., представляваща обезщетение за незаконно недопускане до работа за периодите от 21.02.2022 г. до 28.02.2022 г., от 01.03.2022 г. до 04.03.2022 г., от 21.03.2022 г. до 31.03.2022 г. и от 01.04.2022 г. до 26.05.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушения на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост - основания по чл. 281, т. 3 ГПК, като в изложението към касационната жалба се позовава и на очевидна неправилност по чл. 280, ал. 2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба „Д.“ АД, Х. Н. Х. и Е. Е. Д. в самостоятелни писмени отговори вземат становище за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при извършената преценка за наличие на основания по чл. 288 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:
Софийският градски съд, действащ като въззивна инстанция, за да потвърди решението на СРС е приел от фактическа страна, че по трудов договор с ответника „Д.“ АД ищецът К. изпълнявал длъжността „шофьор, товарен автомобил (международни превози)“. С експертно решение на ТЕЛК от 10.12.2021 г. ищецът е бил освидетелстван с 50% трайно намалена работоспособност за срок от 3 години до 01.12.2024 г., поради общо заболяване с водеща диагноза „други уточнени сърдечни аритмии“ и общо заболяване „камерна и надкамерна екстрасистолия“ и със съпътстващи други увреждания на здравето. Съгласно експертното решение, противопоказни условия на труд са тежък физически труд, нервно-психическо претоварване, продължителен прав стоеж. Вписано е било, че ищецът може да работи като шофьор, без гореописаните противопоказния. Според приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, ищецът е следвало да премине през Транспортна областна лекарска експертна комисия (ТОЛЕК) поради специфичния характер на професията. Изводът на експерта се потвърждавал от факта, че в Наредба № 3/11.05.2011 г. за изискванията за физическа годност към водачите на моторни превозни средства и условията и реда за извършване на медицински прегледи за установяване на физическа годност за водачите от различни категории, за вписаната в ЕР на ТЕЛК водеща диагноза на ищеца е предвидено освидетелстваният да премине на ТОЛЕК - приложение № 2, т. 12. Поради това, когато с молба от 13.04.2022 г. К. поискал да бъде допуснат до работа и заявил, че липсва основание да се явява на преглед пред ТОЛЕК, работодателят проявил активност, като поискал писмена консултация със служба по трудова медицина, която посочила необходимостта от извършването на този преглед, докогато работникът или служителят не следвало да изпълнява задълженията си. К. е бил писмено уведомен за това, но не се е явил пред ТОЛЕК.
Въз основа на така изяснената фактическа обстановка въззивният съд е приел от правна страна, че работодателят е имал законово основание да не допуска ищеца да изпълнява трудовите си функции като шофьор. Съдът се е позовал на изслушаната по делото съдебно-медицинска експертиза, като е отхвърлил възражението, че заключението се основавало само на експертното решение, без вещото лице да провери и съобрази и други медицински документи, издадени преди това. Съдът е посочил, че поставената пред вещото лице задача е да отговори дали при установените заболявания на ищеца той е следвало да бъде освидетелстван от ТОЛЕК, за да може да упражнява задълженията си по трудовия договор, а установените по делото заболявания са тези, посочени в експертното решение на ТЕЛК, представено от самия ищец. Това експертно решение е могло да бъде обжалвано пред НЕЛК, като неговата хипотетична незаконосъобразност не може да бъде установявана инцидентно в рамките на гражданския исков процес. Въззивният съд се е позовал и на чл. 41, ал. 4 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, съгласно която разпоредба решението на ТЕЛК се изпраща на ТОЛЕК, тъй като според Наредба № 3/2011 г. само ТОЛЕК има компетентността да прецени дали при съответното заболяване лицето може да изпълнява длъжността си на водач за категория С + Е. З. и извършените по повод подновяването на свидетелството за правоуправление на ищеца медицински прегледи, в които не е участвал кардиологог, са счетени за правно-ирелевантни.
При тези мотиви на въззивния съд, настоящият състав счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Касационното обжалване на въззивните решения се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 ГПК – доколкото касаторът е повдигнал правен въпрос с предвиденото в процесуалния закон значение. Това означава, че следва да се формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правната воля на съда, обективирана в атакувания акт. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда и по него въззивният съд да се е произнесъл в противоречие със задължителната практиката на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления; с практиката на ВКС; с акт на Конституционния съд на Р. Б. или на Съда на Европейския съюз, или разглеждането на конкретния правен спор ще допринесе за развитието на правото или точното приложение на закона. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, а може само да го уточни и конкретизира.
В случая в изложението към касационната жалба липсват формулирани въпроси. Наведените от касатора оплаквания относно възприетата в експертизата диагноза и погрешното прилагане на Наредба № 3/2011 г. касаят правилността на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради което те не могат да бъдат обсъждани в настоящата фаза на касационното производство. Доводите на касатора не сочат и на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, тъй като решението не страда от толкова съществен порок, който да е видим при прочит на мотивите към него, без да е необходимо съдът да прави допълнителна преценка на събраните по делото доказателства.
По посочените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответниците се дължи адвокатско възнаграждение за осъществената правна защита, като съобразно представените пред касационната инстанция доказателства касаторът следва да заплати, съответно, на „Д.“ АД разноски в размер на 2 472,41 лв., и на Х. Н. Х. и на Е. Е. Д. – по 600 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 690/04.02.2025 г. по в. гр. д. № 11914/2023 г. на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Г. Д. К. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на „Д.“ АД с ЕИК-***на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 2 472,41 лв. (две хиляди четиристотин седемдесет и два лева и 41 ст.) – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Д. К. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Е. Е. Д. с ЕГН-[ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
ОСЪЖДА Г. Д. К. с ЕГН-[ЕГН] да заплати на Х. Н. Х. с ЕГН-[ЕГН] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600 лв. (шестстотин лева) – разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.