Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на девети май две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: С. А. Членове: МАДЛЕН П. П. при секретар Б. П. и с участието на прокурора Г. К. изслуша докладваното от съдията М. П. по административно дело № 9208 / 2022 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция (ТД) М. В. при А. М. чрез гл. юрк. Л. С. против решение № 60/12.01.2022 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 438/2021 г., с което по жалба на „Ерик МБ“ ООД, гр. Русе е отменено решение рег. № 32-202185/25.06.2021 г. на директора на ТД Северна морска към MRN 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г.

В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и процесуалните правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като е пропуснал да се произнесе относно коригирания код по ТАРИК за стока № 2. Оспорва изводите на първоинстанционния съд, че не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 във връзка с чл. 74, параграф 2, буква б) от Митническия кодекс на Съюза (МКС). В тази връзка са изложени подробни съображения, че декларираната митническа стойност на стоките, описани в оспореното митническо решение е по-ниска от справедливата им цена в ЕС, съгласно данни от информационната система THESEUS на Joint Research Center (JRC) и че при издаване на акта, митническият орган е съобразил решението на Съда на ЕС по дело С-291/15.

Искането е за отмяна на решението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

От директора на ТД М. В. при А. М. чрез гл. юрк. Л. С. е подадена и частна жалба против определение от 11.05.2022 г. на Административен съд – Русе постановено по адм. дело № 438/2021 г., с което е отхвърлено искането му за допълване на решение № 60/12.01.2022 г. на Административен съд – Русе по адм. дело № 438/2021 г. относно стока № 13 от митническа декларация MRN 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на определението, поради нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът е приел искането за просрочено, при неизяснена фактическа обстановка. Жалбоподателят твърди, че съдът неправилно е приел, че е сезиран с две различни искания за допълване на решението с молба от 01.02.2022 г., подадена по пощата за стока № 2 и молба от 14.04.2022 г. относно стока № 13, която е подадена извън срока. Поддържа доводи, че в решение № 60/12.01.2022 г. съдът не е изложил мотиви относно определения от митническия орган нов код по ТАРИК за стока № 2 и 13.

Искането е за отмяна на определението. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Директорът на ТД М. В. чрез ст. юрк. А. Д. обжалва и решение № 17/09.06.2022 г. на Административен съд – Русе постановено по адм. дело № 438/2021 г., с което е отхвърлено искането му за допълване на решение № 60/12.01.2022 г. по адм. дело № 438/2021 г. на основание чл. 176, ал.1 АПК в частта относно корекцията на декларирания код по ТАРИК за стока № 2 по митническа декларация MRN 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г. с искане за неговата отмяна и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В тази касационна жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Касаторът счита, че с решение № 60/12.01.2022 г. съдът е пропуснал да се произнесе по цялото оспорване, тъй като липсват мотиви относно извършената промяна в декларирания код по ТАРИК за стока № 2.

Ответникът –[Фирма 3], гр. Русе, чрез адвокат С. Ж. моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение, по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба, по съображения за правилно приложение на чл. 140 и чл. 141 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и чл. 74 от Митническия кодекс на Съюза (МКС).

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл.220 АПК приема следното:

Касационната жалба против решение № 60/12.01.2022 г. е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна. Съображенията за това следните:

Предмет на оспорване пред Административен съд – Русе е било решение рег. № 32-202185 от 25.06.2021 г. на директора на ТД „Северна морска“ при Агенция „Митници“ (понастоящем ТД М. В. към MRN 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г., с което е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки с № № 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14 и 15 по митническа декларация MRN: 18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г.; определена е нова митническа стойност на стоките; коригирана е митническата декларация MRN18BG002002H0155936 от 02.11.2018 г. и са определени допълнителни задължения за ДДС (В00) в общ размер на 20603.77 лева. За стока № 2 „дамски клин – 700 броя - п.2“ декларацията е коригирана и относно декларирания код по ТАРИК 6115290000, като е определен код по ТАРИК 6104630000, а за стока №13 „мъжка пижама – к-т, 420 к-та, п.14“ относно декларирания код по ТАРИК 6108310000 като е определен код по ТАРИК 6107210000.

С обжалваното решение № 60/12.01.2022 г. първоинстанционният съд е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че митническото решение е издадено от компетентен орган, но при неспазване на установената от закона форма, при съществени нарушения на процесуалните правила, в противоречие с материалноправните норми, включително и тези от правото на ЕС и целта на закона. Според съда основният спор между страните по делото е, дали митническите органи са обосновали „основателни съмнения“ по смисъла на чл. 140, пар. 2 от Регламент (ЕС) № 2015/2447 и спазена ли е процедурата по чл. 141 от същия регламент във връзка с чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС за определяне митническата стойност на процесния внос въз основа на договорната стойност на сходни стоки. В мотивите на съдебния акт съдът е посочил правната уредба за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 - 74 от МКС и процедурата, предвидена в чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за нейната промяна. Приел е, че тежестта за доказване наличието на основателни съмнения, е на митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност.

В конкретния случай, според съда, е нарушено правото на защита на вносителя, тъй като не е запознат с релевантните обстоятелства за приложението на процедурата по чл.140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение. От дружеството –вносител са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната митническа стойност, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност на стоките. Според съда в оспорения акт липсват мотиви, че посочените средни стойности на внос в рамките на Съюза касаят стоки, които са със сходни функционални характеристики или са от сходни или подобни материали със сходен състав и имат обективната способност да заменят процесните стоки при търговията им. Посочените стойности са в лева за килограм, а декларираните стоки са с посочена цена на брой. От заключението на съдебно – счетоводната експертиза съдът е приел, че е установена подлежащата на плащане цена на внесените стоки и декларираната стойност по митническата декларация.

След като митническите органи не са извършили необходимия анализ по чл. 141 от Регламента (за изпълнение), съдът е приел, че не са установени предпоставките на чл. 140, 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 за определяне на митническата стойност на внесените стоки по вторичния метод, предвиден в чл. 74, 2, буква б) от Регламент (ЕС) № 952/2013. Според съда формалното позоваване на информация от митническата информационна система за осъществен внос в приблизително същия период не обосновава приложение на посочения вторичен метод на „сходните стоки“. Липсват данни защо е прието, че се касае за сходни стоки. Не е извършен анализ на характеристиките и съставните материали на стоките и тяхното качество. Не е изследвано дали те могат да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение, като посочената разлика в цените е приета за достатъчна за обосноваване на съмненията за отхвърляне на декларираната митническа стойност.

С тези мотиви съдът е обосновал краен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, тъй като от страна на митническите органи не е обосновано приложението на чл. 140 във връзка с чл. 141 от Регламента за изпълнение (ЕС) № 2015/2447 и чл. 74, пар. 2, б. б) от МКС и незаконосъобразно е отхвърлена декларираната договорна стойност и е определена нова митническа стойност по декларации на трети лица.

Решението е правилно постановено. Не са налице посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност на оспореното митническо решение в съответствие с чл. 168, ал. 1 АПК. Правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен на основанията по чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК.

Съгласно чл. 70, пар. 1 и 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл.70 от МК, остойностяването на внасяните стоки следва да се извърши по реда на чл.74 от МКС при последователно прилагане на методите, посочени в чл.74, пар.2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките.

В чл. 140, пар.1 от Регламента за прилагане е предвидена възможност за митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл.70, пар.1 от МК, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, съгласно чл.140, пар. 2 от Регламента за прилагане те могат да отхвърлят декларираната от вносителя цена. Доказателствената тежест за установяване на предпоставките по чл. 140 от Регламента за изпълнение и законосъобразното прилагане на вторичните методи по чл. 74 от Регламент (ЕС) № 952/2013, е на митническия орган съгласно чл. 170, ал.1 АПК.

Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не са установени предпоставките за промяна в декларираната митническа стойност на процесните стоки. Оспореното митническо решение не съдържа обстоятелствата, породили съмненията на митническите органи в декларираната договорна стойност на стоките. В оспорения акт са посочени справедливи цени за ЕС за конкретен код по КН, но не се съдържат каквито и да било данни за стоките, за които се отнасят. За процесните стоки вносителят Ерик МБ ООД е представил фактура от 31.10.2018 г., износната митническа декларация, сертификат за произход, декларация за стойността и товарителница.

Прилагането на вторичния метод по чл. 74, 2, буква б) от МКС за определяне на митническата стойност въз основа на договорната стойност на сходни стоки изисква анализ на стоките съобразно характеристиките за сходство, посочени в легалната дефиниция на чл. 1, 2, т. 14 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Тази норма предвижда, че "сходни стоки" са произведените в същата държава, които, въпреки че не са еднакви във всяко отношение, притежават подобни характеристики и подобни съставни материали, даващи им възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Преценката за квалифициране на стоките като "сходни" е въз основа на тяхното качество, репутацията им и съществуването на търговската марка. Доказателствената тежест е на митническия орган и в случая не е изпълнена, както правилно е приел и първоинстанционният съд.

Доводите в касационната жалба, основани на липсата на плащане на цената на процесната стока, не променят изводите за незаконосъобразност на акта, тъй като нормата на чл. 70 от Регламент (ЕС) № 952/2013 определя договорната стойност на стоките като платената или подлежаща на плащане цена на стоките, при условията на алтернативност.

Неоснователни са и доводите за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на мотиви относно извършената с акта корекция в декларирания код по ТАРИК за стоки № 2 и 13. Съдът не е изложил съображения във връзка с промяната в тарифния код за посочените стоки. Допуснатото нарушение, което е относимо към правилността на решението и наличието на касационно основание по чл. 209, т.3 АПК, в случая не е съществено, тъй като не е засегнало крайните изводи на съда за незаконосъобразност на акта. Видно от мотивите на акта, извършената промяна в кода по ТАРИК не е мотивирана с конкретни обстоятелства. Определеният от митническия орган нов тарифен код е послужил за посочване на справедливите цени в ЕС във връзка с промяната на митническата стойност на стоки. Извършената промяна в тарифното класиране не е обоснована с анализ на стоките. Поради това като е постановил отмяна на акта изцяло, в това число и по отношение на определения нов код по ТАРИК за стоки № 2 и 13, съдът е постановил правилно по своя резултат решение, което следва да се остави в сила.

Частната жалбата на директора на ТД М. В. срещу определение от 11.05.2022 г. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок. Обжалваното определение е недопустимо – порок, за който касационната инстанция на основание чл. 218, ал. 2 АПК следи служебно.

Правилно съдът е установил, че молбата от 14.04.2022 г. на директора на ТД М. В. за допълване на решение № 60/12.01.2022 г. относно промяната в декларирания код по ТАРИК за стока № 13 е просрочена, тъй като е подадена след изтичането на едномесечния срок по чл. 176, ал. 1 АПК. Неоснователни са доводите в частната жалба, че това искане за допълване е предмет на първоначално подадената молба за допълване на решението от 01.02.2022 г. Видно от обстоятелствената част и искането до съда, тази молба се отнася за допълване на решението в частта относно корекцията на кода по ТАРИК единствено относно стока № 2. При констатираното просрочие на молбата за допълване, недопустимо съдът се е произнесъл по същество, като е отхвърлил искането, вместо да го остави без разглеждане и да прекрати производството по делото в тази част.

С оглед на изложеното налице е касационно основание по чл. 209, т. 2 във връзка с чл. 236 АПК за обезсилване на определението и прекратяване на делото в частта по искането от 14.04.2022 г. за допълване на решение № 60/12.01.2022 г. относно промяната в тарифния код за стока № 13.

Касационната жалба на директора на ТД М. В. срещу решение № 17/09.06.2022 г. е процесуално допустима и неоснователна.

С основното решение съдът е отменил изцяло оспорения административен акт, включително и в частта на извършените корекции в кода по ТАРИК за стока № 2. Поради това правилно съдът е приел, че липсата на мотиви в решението по законосъобразността на определения код по ТАРИК на посочените стоки, не съставлява непълнота на съдебния акт по смисъла на чл. 176, ал.1 АПК. Съдът се е произнесъл по предмета на оспорване изцяло. Липсата на мотиви в съдебния акт представлява нарушение на съдопроизводствените правила, което подлежи на преценка при касационното обжалване на решение № 60/12.01.2022 г., каквато преценка е извършена по-горе в мотивите на настоящото решение.

Решението, с което е отхвърлено искането за допълване на основното решение относно кода по ТАРИК за стока № 2 е правилно постановено и следва да се остави в сила.

По разноските:

С оглед изхода от спора, разноски за касационното производство следва да се присъдят на ответника по касация в размер на 2 400 лева, платено в брой адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 04.05.2023 г. Разноските съответстват на материалния интерес по делото, поради което възражението на директора на ТД М. В. за прекомерност на възнаграждението, е неоснователно.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА определение от 11.05.2022 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 438/2021 г. и ПРЕКРАТЯВА делото в частта по искането на директора на ТД М. В. за допълване на решение № 60/12.01.2022 г. по адм. дело № 438/2021 г. относно определения код по ТАРИК за стока № 13.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60/12.01.2022 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 438/2021 г.

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 17/09.06.2022 г. на Административен съд – Русе, постановено по адм. дело № 438/2021 г.

ОСЪЖДА А. М. да заплати на Ерик МБ ООД, гр. Русе сумата 2 400 лева разноски за касационното производство.

Решението е окончателно.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ СВЕТЛОЗАРА АНЧЕВА

секретар:

Членове:

/п/ М. П. п/ ВЕСЕЛА ПАВЛОВА