Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на четиринадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Й. К. Членове: ПЕТЯ Ж. П. при секретар М. Д. и с участието на прокурора Р. Б. изслуша докладваното от съдията Л. П. по административно дело № 9212 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

С решение № 881 от 01.07.2022 г., постановено по адм. д. № 907/22 г., Административен съд – Варна, е отменил по жалба на „Т. С. ООД, [ЕИК], гр. Варна, Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № BG16RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 г. на началника на сектор "Проверки" в ТД на НАП - Варна и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 1 079,78 лв.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от началника на сектор "Проверки" в ТД на НАП – Варна, в която се прави оплакване за наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3, предложение първо АПК – противоречие с материалния закон. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд – Варна, както и да присъди направените по разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - Т. С. ООД, чрез пълномощника си адв. С. оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор. Иска да бъде оставено в сила решението на административния съд и да му бъдат присъдени направените разноски за касационната инстанция. В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Л., която заявява, че поддържа дадения отговор по изложените в него съображения.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд – Варна е АУПДВ № BG16RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 г. на началника на сектор "Проверки" в ТД на НАП – Варна, с който на основание чл. 26б, ал. 1 и ал. 5 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (ЗМДВИППП) е установено на "Т. С. ООД публично държавно вземане в размер на 9 821,19 лв., представляващо подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, и лихва към датата на акта в размер на 1117,05 лв.

Административният съд – Варна е приел, че АУПДВ е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма и съдържа ясни и разбираеми мотиви. Определил е спорния между страните въпрос, който според него е правен и се отнася да начина на определяне на размера на безвъзмездна финансова помощ – 20 % от целия реализиран оборот от осъществяваната дейност, вкл. този от доставки/вземане на храна за дома/офиса, или само от оборота от консумацията в заведението. Според първоинстанционния съд с въведената мярка се цели ограничаване на тежките икономически последици от преустановяване или ограничаване на дейността на стопанските субекти, чрез компенсиране на загубите, като безвъзмездните средства са в размер на процент от оборота на дружествата без данъка върху добавената стойност, арг. чл. 26б, ал. 1 от МДВИП. Обосновал е извод за материална незаконосъобразност на АУПДВ с това, че нито в чл. 26б, ал. 1 от ЗМДВИППП, нито в Приложението към Решение № 947/18.12.2020 г. на МС, нито в Условията за кандидатстване съществува диференциация на различните видове дейности, т. е. целта на мярката е компенсиране на цялата дейност. Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Между страните няма спор по фактите и те са установени от съда въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

Не се спори, че дружеството е подало проектно предложение по фаза 1 и 2 за подпомагане по ОПИК 2014 -2020 по Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2.095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". Във формуляра за кандидатстване е посочило основна икономическа дейност по Класификация на икономическите дейности (КИД-2008) – 56. 10 - дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване. В описанието на обектите, преустановили/ограничили дейностите, за които се иска предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 20 %, е посочен ресторант, находящ се в гр. София, [улица]. В този обект са регистрирани 3 броя електронен касови апарати с фискална памет (ЕКАФП) с № № ZK045205 – подземен етаж, ZK083535 – първи етаж и ZK083542 – разнос. Безспорно е, че дружеството е получило помощ по фаза 1 в размер на 56 912, 40 лева, въз основа на декларирания оборот от 284 562 лева. Безспорно е, че дружеството е получило помощ по фаза 2 в размер на 25 799,80 лева, въз основа на декларирания оборот от 128 999 лева.

След извършен анализ на оборота, формиран през референтния период 28.11.2019 г. – 28.02.2020 г., контролните органи са установили, че „Т. С. ООД е извършвало доставки – вземане на храна за дома/офиса, както и разносна търговия, отчетени с ЕКАФП. По време на проверката от контролните органи е установено, че оборота за периода на подпомагане по фаза 1 в размер на 284 562 лева следва да бъде намален с 34630,46 лева, а оборота на подпомагане по фаза 2 в размер на 128 999 лева следва да бъде намален с 14475,52 лева. Горепосочените обороти са отчетени по фискално устройство ZK083542.

Не се оспорва от ответника по касация, че дейността, свързана с доставки/вземане на храна за дома/офиса, не е преустановена в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването. В изпълнение на тези заповеди е преустановена само дейността в самото заведение за хранене по смисъла на чл. 124 от Закона за туризма в процесния период, доколкото другата дейност се допуска изрично.

С процесния АУПДВ № BG16 RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 г. са установени задължения в размер на 9 821,19 лв., представляващи неправомерно изплатена помощ. За да постанови този резултат органът е приел, че на „Т. С. ООД неправилно е изплатена помощ, чийто размер е определен на база на целия, деклариран от дружеството оборот. Приел е, че размерът на помощта трябва да се определи на база, реализиран оборот само в заведението, като се изключат оборотите, реализирани от доставка или взимане на храна за дома и офиса. След извършване на прости аритметични действия органът е определил размера на неправилно изплатените средства на 9 821, 19 лв., като върху задължението е начислена лихва в размер на 1 117, 05 лева.

При така установените факти настоящият касационен състав намира за неправилни изводите на административния съд за незаконосъобразност на оспорения пред него АУПДВ.

С Решение № 947/18.12.2020 г. на МС на основание чл. 26б ЗМДВИППП е дадено съгласие Министерството на икономиката със средства по Оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност" в размер 156 000 000 лв. да обяви процедура на директно предоставяне с конкретен бенефициер - НАП. Със същото решение на МС НАП е определена за администратор на помощта по мярка "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки". Според приложението към т. 3 от решението на МС подробни критерии и ред по които се предоставят средствата ще бъдат заложени в схема за набиране на заявления за подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки".

Изпълнителният директор на НАП е одобрил Условия за кандидатстване и условия за изпълнение за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по ОПИК 2014-2020, Схема за набиране на заявления за подкрепа BG16 RFOP002-2. 095 "Подкрепа чрез оборотен капитал за МСП, засегнати от временните противоепидемични мерки, представени и приети от първостепенния съд. В подточка 4 на т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване, е предвидено, че кандидатите трябва да са преустановили или ограничили дейността си в резултат на Заповеди с № № РД-01-626/27.10.2020 г., РД-01-655/13.11.2020 г., РД-01-677/25.11.2020 г., РД-0718/18.12.2020 г., РД-01-20/15.01.2021 г., РД-01-52/26.01.2021 г. и РД-01-132/26.02.2021 г. на министъра на здравеопазването и да развиват основна или допълнителна икономическа дейност съгласно данни за последната отчетна финансова година след 2019 г. в един от посочените кодове/сектори съгласно Класификация на икономическите дейности - КИД – 2008 – Приложение 3 към условията, един от които – 56 "Ресторантьорство".

Дейността на "Т. С. ООД в обект ресторант, находящ се в гр. София на [улица], попада в код 56 "Ресторантьорство", посочен в подточка 4 на т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване и включва както дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване, така и други дейности по приготвяне и доставяне на храна. Не е спорно, че първата дейност е преустановена в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването, но втората не е.

Спорът в случая се съсредоточава около това - допустима ли е за подпомагане цялостната дейност на дружеството, осъществявана в посочения във формуляра обект, или е допустима за подпомагане само дейността, която е преустановена.

Настоящият съдебен състав приема, че след като дейността, свързана с доставки/вземане на храна за дома/офиса, респ. разнос, не е преустановена в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването, то предприятието, което я осъществява, не се нуждае от оборотен капитал, за да я възстанови. Това е така, тъй като съгласно чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП, на който издателят на акта се е позовал, безвъзмездни средства си предоставят на микро, малки и средни предприятия, които в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването при извънредна епидемична обстановка са преустановили дейността си след 1 ноември 2020 г., и тези средства са в размер на процент от оборота им без ДДС за същия календарен период в рамките на периода от 1 март 2019 г. до 29 февруари 2020 г. включително, за срок до отпадането на съответното основание за преустановяване на дейността, т. е. на подпомагане според този законов текст подлежи само преустановената дейност и размерът на безвъзмездните средства се определя като процент от оборота без ДДС от тази преустановена дейност.

В отговор на касационната жалба ответникът по касация е поддържа, че според утвърдените от изпълнителния директор на НАП Условия за кандидатстване и условия за изпълнение на подпомагане подлежи цялостната дейност в обекта, за която се иска предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, и тъй като тези условия са влезли в сила, те са задължителни за кандидатите и за администратора на помощта.

Безпротиворечиво се приема в съдебната практика, че Условията за кандидатстване, утвърдени като част от документите по чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, които са влезли в сила, са задължителни както за кандидатите, така и за органа, който ръководи административното производство. Относно съдържащите се в тях критерии за предоставяне на помощта и реда за доказване на съответствие с тях кандидатът е бил предварително и надлежно запознат, като това се удостоверява с подписването на съответната декларация, задължително изискуема като приложение към проектното предложение.

Неоснователно обаче е твърдението на ответника по касация, че съгласно утвърдените условия за кандидатстване на подпомагане подлежи и дейността, която не е преустановена в изпълнение на заповед на министъра на здравеопазването.

В подточка 4 от т. 11. 1 "Критерии за допустимост на кандидатите" от Условията за кандидатстване е пояснено, че отпускането на помощта се извършва в съответствие с изискването на чл. 26б ЗМДВИППП при наличие на преустановяване на дейността, т. е. когато в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването дейността (съвкупност от действия по предоставянето на стоки и услуги) е преустановена изобщо от предприятието, макар и това да се отнася само за част от цялостната му дейност (наричано в Условията ограничаване). Ограничаването на дейността е свързано с наличие на преустановяване на част от дейността на предприятието, свързано с местоположение или наложена забрана за извършване на съвкупност от действията, формиращи дейността.

Цитираната подточка 4 не противоречи на чл. 26б, ал. 1 ЗМДВИППП, напротив в нея изрично е посочено, че отпускането на помощта се извършва в съответствие с изискването на чл. 26б ЗМДВИППП при наличие на преустановяване на дейността. Уточнението, че преустановяване на дейността е налице и когато е преустановена дейност на предприятието, представляваща част от цялостната му дейност, неправилно е тълкувано от първостепенния съд и от ответника по касация в смисъл, че на подпомагане подлежи цялостната дейност, вкл. непреустановената част от нея. Това тълкуване противоречи на целта на безвъзмездната финансова подкрепа, така както е посочена в т. 6 от условията, и която е "подкрепа чрез оборотен капитал на МСП, засегнати от временните противоепидемичните мерки". Оттук следва, че след като дейността, свързана с доставки/вземане на храна за дома/офиса, не е преустановена в резултат на заповедите на министъра на здравеопазването, то предприятието, което я осъществява, не се нуждае от оборотен капитал, за да я възстанови.

Следва да се посочи също така, че в код 56 "Ресторантьорство" са включени няколко икономически дейности по групи и класове, сред които: 56. 10 - дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване; 56. 2 - приготвяне и доставяне на храна; 56. 29 - други дейности по приготвяне и доставяне на храна, т. е. дейността по приготвяне и доставяне на храна не се включва в код 56. 10, и тя не е заявена от "Т. С. ООД за подпомагане. Това е допълнителен аргумент, подкрепящ тезата на касатора, че оборотът от тази дейност неправилно е включен от дружеството в декларирания от него оборот, въз основа на който е определен размерът на предоставената помощ.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че по идентичен случай със същия ответник е налице произнасяне на ВАС с решение № 2877 от 20.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 11249/2022 г., I о.

По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че оспореното решение на Административен съд – Варна следва да бъде отменено като неправилно постановено в противоречие с приложимия материален закон и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на "Т. С. ООД. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 3 във вр. чл. 228 АПК на касатора се дължат разноски за двете съдебни производства, представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ, и заплатената държавна такса в размер на 87,51 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 881 от 01.07.2022 г. по адм. д. № 907/22 г. на Административен съд – Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на "Т. С. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица]против Акт за установяване на публично държавно вземане № BG16RFOP002-2.095-0762/30.03.2022 г. на началника на сектор "Проверки" в ТД на НАП – Варна.

ОСЪЖДА "Т. С. ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Варна, [улица]да заплати на Национална агенция за приходите разноски в размер на 287. 51 лева (двеста осемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки).

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ

секретар:

Членове:

/п/ П. Ж. п/ ЛОЗАН ПАНОВ