О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 5387
гр. София, 25.11.2025 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател: Светлана Калинова
Членове: Гълъбина Генчева
Наталия Неделчева
като изслуша докладваното от съдията Неделчева гр. дело №1049/2025г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. №36842/11.11.2024г. на Г. М. – лично и като пълномощник на А. К. Д., Н. В. М., И. П. М., С. П. М., Д. П. М. и И. С. М., срещу решение №1027/18.07.2024г. по в. гр. д. №2735/2023г. на Окръжен съд – Пловдив, с което първоинстанционното решение е обезсилено, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ПРС. Касаторите оспорват извода на въззивния съд, че като страна в производството следва да бъде конституирана съпругата на С. М. -А. И. М., като считат, че тези указания на окръжния съд са в противоречие с разпоредба на чл.10 ал.2 от ЗН. Твърдят, че за да бъде конституирана А. М. като страна в процеса следва съпругът й С. И. М. да е починал след майка си И. К. М. -поч. на 12.03.2018 год., а не преди нея на 16.08.2009 год. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторите посочват основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК като по формулирания въпрос „Съпругата на наследник на починал преди наследодателя на основание чл.10 ал.2 от ЗН наследява ли същият?“ твърдят, че разрешението на въззивния съд е в противоречие с решение №158/15.10.2015г., постановено по гр. д. №1545/2015г. и решение №64 от 01.02.2024г., постановено по гр. д. дело №4671/2022г., в които изрично е посочено, че съпругата на лице починало преди наследодателя се замества от децата им. Твърдят, че е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като същото явно противоречи на разпоредбата на чл.10 ал.2 от ЗН, поради което считат, че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Д. Г. Й. и В. П. Й., чрез адв. Т. излагат становище за недопустимост на касационната жалба доколкото е насочена срещу решение, по отношение на което въззивният съд е посочил, че не подлежи на обжалване. В случай, че въззивното решение бъде допуснато до касационно обжалване, молят касационната жалба да бъде счетена за основателна.
Ответницата К. А. Г., в депозирания писмен отговор чрез адв. И. оспорва касационната жалба. Счита, че липсват основанията по чл.280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, тъй като неучастието на съделител би довело да постановяване на нищожно решение за делба.
Касационната жалба е подадена от легитимирани лица, в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу решение на въззивния съд, постановено в производство за съдебна делба, поради което се явява процесуално допустима.
Във връзка с предпоставките за допускане на касационно обжалване, съдът съобрази следното:
Производството е образувано по иск, предявен от В. Д. П. и С. Д. П. против Д. Г. Й. и В. П. Й. за делба на земеделски имоти в землището на [населено място], общ.Р., обл.П., за които се твърди, че са възстановени с решение №50480/20.04.1999г. на ПК-Р.-П. на наследници на общия наследодател Д. А. П.- прадядо на ищците. Ищците твърдят, че са притежавали 1/8 ид. ч. от нивите по наследство, а ответниците-6/8 ид. ч. по силата на договор за покупко-продажба, осъществена с НА №170 и НА №171 от 27.04.16г., с които ответниците закупили делбените имоти от К. А. Г..
С решение по гр. д. №1057/18г. на ПРС предявеният иск за делба е бил отхвърлен. При обжалването му, въззивната инстанция установява, че към датата на завеждане на делото освен ищците по иска за делба има още 17 наследници на общия наследодател Д. А. П., поради което е обезсилила първ. решение и е върнала делото за ново разглеждане.
При повторното разглеждане по образуваното под нов номер гр. д. №16145/18г., Пловдивският районен съд е конституирал наследниците на общия наследодател Д. П. съобразно представените удостоверения за наследници. Постановено е решение №260521/27.12.22г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с решение №260092/26.05.23г., което е било предмет на въззивното обжалване. В хода на въззивното производство са починали съделители, и на тяхно място са конституирани наследниците им.
Въззивният съд е констатирал, че първоинстанционният съд е пропуснал да конституира един от наследниците на общия наследодател Д. П., поради което същият не е участвал нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство. Посочил е, че съделителката И. К. М. е починала през 2018г., като от приетото удостоверение, се установява, че нейни наследници са С. И. М. /който впоследствие също е починал и на негово място са конституирани наследниците му И. и Н. С. М./, и С. И. М., от чието удостоверение за наследници /л.198 от първоинст. дело/ е видно, че наследниците му са А. И. М.- съпруга и син И. С. М.. Съдът в съдебното заседание, проведено на 20.06.18г., в което не е дал ход на делото, е конституирал на мястото на починалата И. К. М.- ответник, нейните наследници по закон С. И. М. и И. С. М., но е пропуснал да конституира като ответник по делото преживялата съпруга А. И. М., ЕГН-[ЕГН].
Въззивният съд е счел, че тъй като първоинстанционният съд е пропуснал да конституира А. И. М., която като съделител е задължителен необходим другар, то съобразно точка 6 от тълк. решение №1/09.12.2013г. обжалваното решение следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ПдРС, който следва да конституира неучаствалия при предходното разглеждане на делото наследник-А. И. М., като му връчи препис от исковата молба и доказателствата за отговор в срока по чл.131 от ГПК.
При така изложените мотиви на въззивната инстанция, за да прецени наличието на основания за допускане на касационно обжалване на решението, настоящият състав съобрази следното:
Допускането до такова е предпоставено от разрешаването на правен въпрос /материалноправен или процесуалноправен/, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение, на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк. д. №1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, задължение на касатора е да формулира обуславящия изхода на спора правен въпрос, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В производството по чл.288 ГПК касационният съд се произнася дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес, ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
По формулирания в изложението въпрос дали съпругата на наследник на починал преди наследодателя наследява същия на основание чл.10 ал.2 от ЗН, въззивният съд не се е произнесъл, но той е обуславящ по смисъла на т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, предвид данните по делото.
По изложените съображения, и доколкото единственият мотив на въззивния съд да обезсили първоинстанционното решение е с оглед необходимостта при новото разглеждане да бъде конституирана неучаствалата в първоинстанционното производство А. И. М. –наследник на С. М. -син на И. М., починал на 16.08.2009г., т. е. преди починалата в хода на висящото делбено производство своя майка, настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да бъде допуснато на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали разрешението на въззивнния съд за задължителното участие в делбеното производство на съпругата на лице, починало преди наследодателя не е в противоречие с посоченото от касатора решение №158/15.10.2015г., постановено по гр. д. №1545/2015г. и служебно известното на съда решение №155 от 13.03.2025г. на ВКС по гр. д. № 3073/2023 г.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат внасяне на държавна такса в общ размер на 100 лв.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, ОПРЕДЕЛИ:ДОПУСКА до касационно обжалване решение №1027/18.07.2024г. по в. гр. д. №2735/2023г. на Окръжен съд – Пловдив.
Указва на касаторите в едноседмичен срок от съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 100.00 /сто/ лв. и в същия срок да представят по делото доказателства за внасянето на таксата, в противен случай жалбата ще бъде върната.
След представяне на доказателства за внесена държавна такса делото да се докладва на председателя на Първо ГО на ВКС за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: