О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50201

гр. София, 03.10.2022 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, второ отделение в закрито заседание на деветнадесети септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

изслуша докладваното от съдия С. Н. ч. гр. дело № 3177/2022 г.

Производство по чл. 274, ал.2, вр. чл.396 ГПК.

Образувано по частна жалба, подадена от „Ермила“ ЕООД в несъстоятелност, чрез синдик Н. Д., против определение № 2843 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 331/2021 г. по описа на АС - София, с което е допуснато обезпечение на предявения от Л. С. срещу дружеството установителен иск за собственост за установяване, че ищцата е собственик на 62,90 идеални части от апартамент № А – 12(мезонет), находящ се на 6 – ти и 7 – ми етаж на сграда на ул. М., р-н „К.с.“, целият с площ 169, 89 кв. м. заедно с 4, 572 % идеални части, и е наложена обезпечителна мярка – спиране на въвод във владение на имота от синдика на „Ермила“ ЕООД / в несъстоятелност/ Н.Т., насрочен за 3.11.2021 г. С частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение с искане за отмяната му.

Насрещната страна по частната жалба не е взела становище в срока по чл.396, ал.2 ГПК.

За да постанови своето определение и допусне обезпечение на предявения иск по чл. 124, ал.1 ГПК, въззивният съд е приел, че предявения иск е допустим, същия е вероятно основателен /с оглед обстоятелството, че същия е уважен с невлязлото в сила Решение № 260252/29.09.2020 г. по гр. д. № 2610/2018 г. на СГС/, налице е обезпечителна нужда, a подходящата обезпечителна мярка в случая е спирането на въвода във владение на процесния недвижим имот.

Като взе предвид данните по делото, настоящият състав на ВКС намира подадената частна жалба за допустима, подадена в срок от узнаване на определението от синдика, при липсата на данни за съобщаване на определението от съда (чл.396, ал.1 ГПК) с оглед характера на наложената обезпечителна мярка. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения:

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че в случая не са налице необходимите кумулативни предпоставки за допускане на обезпечението – допустимост и вероятна основателност на иска, да е налице обезпечителна нужда, както и да бъде внесена парична гаранция. Предявения иск е допустим, вероятно основателен, а с оглед насрочения въвод в имота, безспорно е била налице и обезпечителна нужда. В чл. 397, ал. 1, т. 3, ГПК е посочено, че обезпечението може да бъде се извърши и чрез друга подходяща мярка, каквато в случая е спиране на въвода за владение.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че обезпечение е следвало да бъде допуснато само след внасяне на парична гаранция. Съгласно чл.390, ал.4, ГПК, внасянето на парична гаранция при спиране на изпълнението се прилага само за допускане на спиране на изпълнението като обезпечителна мярка на бъдещ иск. В настоящия случай искането за допускане на обезпечение е направено по вече висящо исково производство, пред въззивния съд, и е приложима разпоредбата на чл. 391, ал.1, т.1 ГПК според която законът предпоставя допускането на обезпечение от евентуалната основателност на иска, която се преценява въз основа на представените от молителя писмени доказателства, а изискването за внасяне на парична гаранция като предпоставка за допускане на обезпечението, е неприложимо / в този смисъл и определение № 480/20.12.2016 г. по ч. гр. д.№ 4909/2016 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о., определение № 451/24.10.2019 г. по ч. гр. д.№ 3835/2019 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о./.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че към образуването на делото ответникът не е бил собственик на имота, тъй като с постановление № 8 от 22.05.2018 г. процесния имот е възложен на Й. Ж.. Съгласно разпоредбата на чл. 226, ал.3 ГПК постановеното решение съставлява присъдено нещо и спрямо приобретателя на недвижимия имот, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 от Закона за собствеността). Видно от материалите по делото съдебното исково производство е образувано по искова молба с вх. № 28049/26.02.2018 г. на Л. С. против „Ермила“ ЕООД в несъстоятелност. В случая постановеното решение ще обвърже и приобретателя на процесния недвижим имот, доколкото постановлението за възлагане от 22.05.2018 г. е влязло в сила на 07.03.2019 г. /лист 7 гръб по настоящето дело/, тоест след вписването на исковата молба по настоящото дело /лист 4 по гр. д. № 2610/2018 г. по описа на СГС/.

Неоснователи са и доводите на жалбоподателя, че в нормата на чл.717л, ал.3 ТЗ е императивно уредено въводът да се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имущественото право, и единствения път за защита е чрез предявяване на иск за собственост (ал.4). Производството е образувано именно по иск за собственост от физическо лице, придобило имота от юридическо лице, което впоследствие е обявено в несъстоятелност. Както бе посочено по–горе, приобретателя придобил имота чрез постановлението за възлагане, ще бъде обвързан от силата на присъдено нещо на решението в настоящото производство, образувано по иск за собственост по чл. 124, ал.1 ГПК. В производството по несъстоятелност се прилагат съгласно чл.621 ТЗ, субсидиарно разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, ако не е уредено друго в част ІV на ТЗ-„Несъстоятелност“, при което е приложимо и налагане на предвидените в чл.397 ГПК обезпечителни мерки в производство по висящ спор за собственост с дружество в несъстоятелност, между които и спиране на изпълнението, като в случая искът за собственост е допустим съгласно чл.637, ал.6, т.1 ТЗ, и не се констатира и наличие на изключението от прилагане на правилата на ГПК по чл.621а, ал.3 ТЗ.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение:

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2843 от 01.11.2021 г. по гр. д. № 331/2021 г. по описа на Апелативен съд– София.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: