О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50699

гр. София, 30.09.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕРИК ВАСИЛЕВ

ЯНА ВЪЛДОБРЕВА

като разгледа докладваното от съдията Вълдобрева гр. д. № 2356/2022г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 1201/18.01.2022г., подадена от Ж. Д. Р. срещу решение № 1869/10.12.2021г., поправено и допълнено с решение № 118/28.01.2022г., постановени по въззивно гр. дело № 1482/2021г. на Варненския окръжен съд. С въззивното решение е изменено решение №261103/29.03.2021г. по гр. д. №13438/2020г. Районен съд-Варна в частта, относно режима на лични отношения между бащата Ж. Д. Р. и детето Р. Ж. Р. и е определен следният режим: 1. всяка първа (в която е първото число на съответния месец), трета и пета (ако има такава) седмица, бащата Ж. Р. може да взема детето Р. от детската градина, съответно училище, или от дома на майката в петък в 17,00 часа, респективно след края на часовете, като го връща в дома на майката в неделя в 18,00 часа; 2. два пъти по петнадесет дни през лятото (в периода от 01.07 до 15.09), когато майката не е в платен годишен отпуск, като бащата следва да уведоми майката за дните, в които ще вземе детето през лятото в срок до 31.05 всяка година, като бащата може да взема детето от дома на майката в 10 часа на първия ден и го връща в дома на майката в 18 часа на последния ден; 3. всяка четна година през Коледните празници, а всяка нечетна година през Великденските празници и Новогодишните празници бащата ще може да взема детето на съответно първия празничен ден от дома на майката в 10 часа и да го връща в дома на майката на последния ден от празниците в 18 часа; 4. всяка четна година в почивните и празничните дни, свързани с Гергьовденските празници и деня на Съединението с преспиване между дните (когато тези дни не съвпадат с дните петък, събота и неделя), всяка нечетна година в почивните и празничните дни, свързани с Трети март, Първи май, 24 май, Деня на Независимостта, с преспиване между дните когато тези дни не съвпадат с дните петък, събота и неделя), като го взема от дома на майката в 10 часа на първия ден и го връща в дома на майката в 18 часа на последния ден; 5. всяка четна година през пролетната ваканция в дните съгласно заповедта на Министъра на образованието, като взема детето от дома на майката в 10 часа на първия ден и го връща в дома на майката в 18 часа на последния ден; 6. на рождения ден на бащата-12 януари, като го взема от дома на майката в 10 часа и го връща в дома на майката в 18 часа; 7. на рождения ден на детето – всяка четна година, като бащата организира празника му, на който следва да присъства и майката, като взема детето от дома на майката в 10 часа и го връща в дома на майката в 18 часа, а на всяка нечетна година бащата има право да присъства на празника на детето, който ще бъде организиран от майката; 8. на рождения ден на майката- 09.02, детето следва да е при майката, независимо от режима на бащата. С въззивното решение е потвърдено решението № 261103/29.03.2021г., постановено по гр. д. №13438/2020г. на ВРС в останалата му част-в частта, с която упражняването на родителските права по отношение на детето Р. Ж. Р. е предоставено на майката О. П. В. и е определено местоживеенето на детето с майката и в частта, с която бащата Ж. Д. Р. е осъден да плаща на детето Р. Ж. Р., чрез нейната майка и законен представител О. В. месечна издръжка в размер 250 лева.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - основание за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 3 от ГПК.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът Ж. Р. поставя следните правни въпроси, които според него са разрешени в противоречие с практиката на ВКС-основания по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като по въпроса 1. Относно критериите, които следва да бъдат приложени при извършване на преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права, се сочи противоречие с ППВС №1/12.11.1974г., решение № 91/19.03.2014г. по гр. дело № 6859/2013г. на IV ГО на ВКС, а по въпроса: 2. Има ли съдът задължение да изслуша и двамата родители при решаването на спора кому да се предостави упражняването на родителските права, се сочи противоречие освен с разясненията, дадени в т.1.2 от ППВС №1/12.11.1974г., така и с решения № 278/22.10.2014г. по гр. дело № 1784/2014г.; № 21/30.01.2014г. по гр. дело № 5451/2013г.; № 194 от 10.06.2014г. по гр. дело № 7753/2013г.; № 26 от 02.03.2010г. по гр. дело № 598/2009г.; № 207 от 24.07.2013г. по гр. дело № 911/2012г. - всички на състави на ІV ГО на ВКС, както и с решения № 129/19.06.2013г. по гр. дело № 1119/2012г. и № 215/21.06.2011г. по гр. дело № 1325/2010г. и двете на III ГО на ВКС и други. Касаторът сочи, че въпросът: 3. Как съдът съблюдава интереса на детето, съобразявайки качествата на всеки един от родителите, когато са налице сигнали в прокуратурата от всеки един от тях срещу другия и когато по отношение на сигналите подадени от майката против бащата е налице прекратяване, а разследването е продължило по отношение на сигналите, подадени от бащата против майката, е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал.1 ГПК от О. П. В., представлявана от адв.К. М., е постъпил отговор на касационната жалба, с който се оспорват както поддържаните от касатора основания за допускане на касационното обжалване, така и основателността на исковата претенция по същество.

Срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд е постъпила насрещна касационна жалба от О. П. В., представлявана от адв.К. М., в следните негови части: в частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата Ж. Р. и детето Р. Р.: 1. всяка първа (в която е първото число на съответния месец), трета и пета (ако има такава) седмица; 2. два пъти по петнадесет дни през лятото (в периода от 01.07 до 15.09), когато майката не е в платен годишен отпуск и 3. всяка четна година през пролетната ваканция в дните съгласно заповедта на Министъра на образованието. В насрещната касационна жалба се поддържа неправилност на въззивното решение в атакуваните части.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване в насрещната касационна жалба касаторката О. В. формулира следните въпроси, за които твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС-основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК: 1. Какви критерии следва да съблюдава съдът при определяне режима на лични отношения между детето и родителят, на когото не са предоставени родителките права, като се твърди противоречие с ППВС №1/12.11.1974г. Поддържа се, че въззивното решение в атакуваните части е постановено в противоречие и с решение № 176/30.10.2019г. по гр. дело№ 3993/2018г. и с решение № 131/14.06.2016г. по гр. дело № 5590/2015г. и двете на III ГО на ВКС, по въпроса: 2. Надхвърля ли целта режима на лични отношения въвеждането на мерки, които ще създадат като резултат условия за по-интензивна намеса на родителя с право на лични контакти в ежедневните дейности и отговорности по отглеждането на детето и по същество пряко включващи този родител в разпределението на тези отговорности. Поддържа се също, че по въпроса: 3. Може ли родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно от двамата родители, в случай, че не се постигне споразумение по упражняването, въззивният съд се е произнесъл в противоречие с ТР № 1/03.07.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС, тъй като на практика е определил силно разширен режим на лични отношения между бащата и детето, ограничавайки възможността майката да упражнява пълноценно родителските права.

В отговор на насрещната касационна жалба ответникът по нея Ж. Р., представляван от адв. Н., сочи доводи за липса на основание за допускане на касационното обжалване и поддържа, че решението в обжалваната му част е правилно.

Касационната жалба и насрещната касационна жалба са допустими - подадени са в срока по чл. 283, съответно по чл. 287, ал.2 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирани страни, които имат интерес от обжалването.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, след преценка на изложените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК намира следното:

Предявени са молби с искания по чл.127, ал.2 СК от О. П. В.-майка на малолетното дете Р.Ж. Р., родено на 18.07.2016г. по време на фактическото съжителство на страните и от Ж. Д. Р.-баща на детето, относно упражняването на родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения с детето и издръжката му.

За да потвърди решението на първоинстанционния съд в частта относно предоставянето на родителските права на майката и да измени решението в частта относно режима на лични отношения с бащата, въззивният съд е приел, че от събраните гласни доказателства, включително и от изготвения социален доклад, се установява, че и двамата родители разполагат с родителски капацитет - грижат се за детето си по най-добрия начин, притежават възпитателски качества, с които да съдействат за изграждането на неговата личност, полагат лични усилия във връзка с отглеждането му и са осигурили помощ от трети лица, които да ги подпомагат в грижите и възпитанието на детето. Съдът е установил, че двамата родители разполагат с добри жилищно-битови и материални условия на живот, както и че съществува емоционална връзка между детето и родителите му. Въззивният съд е посочил, че въпреки недобрите си лични отношения до завеждане на исковото производство родителите са имали съгласие по въпросите, свързани с отглеждането и възпитанието на детето, но не са успели да се споразумеят за съвместно упражняване на родителските права, такова, каквото на практика е било осъществено преди завеждане на делото. Съставът на ОС-Варна като е съобразил установените по делото данни, ниската възраст на детето, че същото е от женски пол и че по време на израстването си ще има преобладаваща ежедневна нужда от контакт със своята майка е приел, че упражняването на родителските права следва да бъде предоставено на майката О. В.. След подробен анализ на ангажираните по делото гласни доказателства, съдът е счел за недоказани наведените от бащата твърдения за алкохолна зависимост на майката, водеща до невъзможност да полага грижи за детето. За да определи режима на лични отношения между бащата и детето-достатъчно разширен и близък до този, който страните неформално са били определили преди завеждане на иска, въззивният съд е съобразил добрият родителски капацитет на бащата, грижите, които той до момента е полагал и силната му емоционална връзка с детето. Съдът е приел за неоснователни, наведените във въззивната жалба възражения на майката против разширения режим, като е посочил, че изготвеният социален доклад и свидетелските показания установяват, че бащата разполага с добри битови условия за отглеждане на детето и че именно той е предприел действия за установяване на здравословните му проблеми и е участвал за осигуряване посещенията на детето при логопед. Посочил е и, че след влошаване на отношенията между родителите по повод съдебния процес се е стигнало до неразбирателство и кой център ще посещава детето и как ще се заплаща предоставената социална услуга. В мотивите на въззивното решение съдът е отбелязал, че преди влошаване на отношенията и предявяване на иска родителите са приели и спазвали изключително разширен режим на лични отношения /граничещ с режим на споделено родителство/, както и че не са позволявали пререканията им да станат достояние на детето и са съумявали да съхранят авторитета на другия родител. При определяне режима на лични отношения между бащата и детето съдът е отчел и че към момента отношенията между родителите са изключително влошени, резултат на което са издадените заповеди за защита от домашно насилие, подадени жалби в полицията или в прокуратурата. Посочил е, че бащата е започнал да проявява грубо и непочтително отношение както към майката на детето, така и към нейните родители, като това поведение според съда е укоримо, не е в интерес на детето, води до конфликт на лоялност и е предпоставка за настъпване на родителско отчуждение у детето. Въззивният съд изрично е отбелязал, че некоригирането на демонстрираното от бащата поведение би било предпоставка за изменение на режима на лични отношения чрез ограничаването му.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице сочените от касаторите основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд.

Доводите на родителите, че въззивното решение е в противоречие с Постановление № 1 от 12.11.1974г. по гр. дело № 3 на Пленума на Върховния съд на Р. Б. са неоснователни. Въззивният съд е постановил решението си в съответствие с постановките на ППВС № 1 от 1974г., според които при решаване на спор за упражняване на родителски права се обсъждат комплекс критерии, всеки от които има своята тежест, но нито един от тях няма решаващо значение, съобразявайки всички обстоятелства от значение за интереса на детето и неговата защита. Съдът е формирал решаващите правни изводи за предоставяне упражняване на родителските права по отношение на детето Рая на майката, като е взел предвид всички обстоятелства, посочени в ППВС № 1/1974 г. и чл. 59, ал. 4 СК, които имат значение за преценка интереса на детето, включително възрастта и пола му. Съобразени са възпитателските качества на двамата родители, полаганите до момента грижи за детето, изявената от родителите готовност всеки един от тях да поеме упражняването на родителските права и да изпълнява родителския си дълг, добрите жилищно-битови и материални условия на живот при двамата родители, както и възможността да бъдат подпомагани от разширения кръг роднини за грижите по детето. Съобразена е възрастта на детето - към датата на устните състезания пред въззивния съд то е било на 5 години и 4 месеца, както и обстоятелството, че е еднакво привързано и към двамата си родители. Изводите по отношение на всяко от обстоятелствата са изведени след съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства и приети за установени въз основа на тях факти. Съдът е преценил интереса на детето в съответствие с ППВС № 1 от 1974г. и с оглед обстоятелството, че малолетното дете на страните е от женски пол и че с израстването си ще има ежедневна нужда от контакти с майката, е обосновал извод, че родителските права следва да бъдат възложени на майката и местоживеенето на детето да бъде с нея. Преценката на всички установени обстоятелства с оглед комплекса критерии, обуславящи най-добрия интерес на детето, не е в полза за касатора Р., но в производството по чл. 288 ГПК правилността на тази преценка не подлежи на проверка. При формирането й са спазени указанията, дадени в обвързващата съдебна практика, поради което по поставения от касатора първи материалноправен въпрос не е налице основанието по чл.280, ал.1 т.1 ГПК.

В пълно съответствие с утвърдената съдебна практика, включително и с разясненията, дадени в ППВС № 1 от 1974г. съдът, съблюдавайки висшия интерес на детето е приел, че след раздялата на родителите му връзката и общуването с бащата не следва да бъдат прекъснати и е определил разширен режим на лични отношения с него-режим, близък до този, който страните неформално са определили и спазвали преди завеждане на иска. Съдебната практика е безпротиворечива в становището си, че както по отменения СК, така и по сега действащия, основно значение при определяне на режима на лични отношения имат интересите на детето, а те са обусловени от конкретно установените във всеки отделен случай обстоятелства. С оглед на това в правомощията на съда е да определи такива мерки, които в най-голяма степен ще са съобразени с тези интереси. При опасност за интересите на детето мерките биха могли да бъдат ограничени или дори да не се определят такива. В случая с определените за лични отношения мерки - контакти между детето и бащата през лятната ваканция на детето –два пъти по 15 дни в периода от 01.07. до 15.09., когато майката не е в платен годишен отпуск; контакти по време на пролетната ваканция на детето през всяка четна година и контакти всяка първа, трета и пета седмица от месеца от 17 часа в петък до 18 часа в неделя, се осигурява възможност на детето да общува максимално пълноценно и с двамата родители, а желанието на родителите да разполагат с достатъчно време, за да проявяват любов и загриженост към детето е преценена отново с оглед интересите детето. Цитираното от касаторката В. решение № 176/30.10.2019г. по гр. д. № 3993/2018г. на ІІІ ГО, според което мерки, които ще създадат като резултат условие за по-интензивна намеса от родителя с право на лични контакти в ежедневните дейности и отговорности по отглеждането на детето и по същество пряко ще включват този родител в разпределението на тези отговорности, надхвърлят целта на режима е неотносимо към възприетия от въззивния съд режим на лични отношения. В случая съставът на ОС-Варна в пълно съответствие с утвърдената съдебна практика на ВКС е определил режим на лични контакти между детето и бащата, който предоставя равна възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни ваканции на детето, почивни дни в края на седмицата). Съобразени са, установените по делото обстоятелства, че бащата има изградена достатъчно силна емоционална връзка с детето, полага адекватно нужните грижи за него, проявява активност и отговорност по отношение на здравословните смущения на детето (удостоверените в социалния доклад дислалия и аграматизъм и предприетите действия по преодоляването им). Отчетено е и че чрез този режим на личните отношения ще се даде възможност на детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата на двамата си родители. Предвид изложените съображения, разрешението на въззивния съд на първия въпрос на касаторката В. не противоречи на ППВС № 1 от 12.11.1974г., нито на останалите цитирани от В. решения, поради което касационно обжалване по този въпрос не следва да се допуска.

Вторият правен въпрос на касатора Р. относно задължението на съда съгласно императивната норма на чл. 59, ал. 6 СК да изслуша родителите осъществява общата предпоставка за допускане до касационен контрол на обжалваното въззивно решение, но спрямо него не е налице сочената допълнителна предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Съгласно разрешенията в задължителната практика на ВКС, включително в посочените от касатора Р. решения изслушването на родителите по реда на чл. 59, ал. 6 СК е задължително и неспазването на това задължение съставлява нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 59, ал. 6, пр. 1 СК, като въззивната инстанция, дори и без оплакване в тази насока, ако първоинстанционният съд не е изпълнил това задължение, следва да призове родителите и да ги изслуша лично. Изслушването на родителите в производството по чл. 59 СК от 2009г., съответно чл.106 СК от 1985г.(отм.) има за цел да се чуят техните съображения и на останалите лица за възможно най-правилната защита на интересите на децата с оглед на съгласуване техния личен интерес с интересите на семейството и обществото. В случая първоинстанционният съд е изслушал родителите в производство по чл.323, ал.1 ГПК в откритото съдебно заседание на 16.12.2020г., така и в заседанието на 10.03.2021г., като макар без изрично позоваване на чл. 59, ал.6 СК в протокола от откритото съдебно заседание, целта на предвиденото в тази норма изслушване е постигната-съдът е придобил лично впечатление от родителите и е чул съображенията им, като при постановяване на обжалваното решение обясненията им са ценени и от въззивния съд комплексно с оглед правнозначимия интерес на детето.

По последния формулиран от Р. въпрос е изключено общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Доводите на касатора Р. срещу преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение кой от двамата родители е по-пригоден да упражнява родителските права с оглед интереса на детето, могат да се разглеждат единствено като оплаквания срещу правилността на въззивното решение. С твърдения за непригодност на майката да упражнява родителски права по отношение на детето Р., касаторът е обосновал искането си в молбата си по чл. 127, ал. 2 СК съдът да предостави на него упражняването на родителските права. Въззивният съд не е игнорирал тези твърдения, а е приел, че те са останали недоказани. Именно поради това, а не поради допуснати процесуални и логически грешки, съставът на ОС-Варна е отказал да изгради върху тях правните си изводи и е заключил, че майката притежава необходимите морални и нравствени качества, за да упражнява родителските права по отношение на малолетната Р..

Последният въпрос, формулиран в изложението на касаторката В. е некоректно поставен и не съответства на приетото от въззивния съд. В т.2 от цитираното от жалбоподателката ТР № 1/03.07.2017г. по тълк. дело № 1/2016г. на ОСГК на ВКС е посочено, че разпоредбата на чл. 59, ал.2 СК изключва възможността родителските права да бъдат предоставени за упражняване съвместно на двамата родители в случай, че не се постигне споразумение по упражняването. Разрешеният по тълкувателен път въпрос няма отношение към настоящия спор. Противно на твърденията на касаторката В. с определения режим на лични контакти между бащата и детето въззивният съд не е постановил съвместно упражняване на родителките права от двамата родители, а съобразявайки, както общите критерии, така и спецификите на конкретния случай, имащи значение за създаване на нормална обстановка за общуване и поддържане на отношения между детето и родителя, който не упражнява родителските права, е преценил, че режим, сходен с този, който страните са приели и изпълнявали преди да отнесът спора пред съд, е в интерес на малолетното дете.

По изложените съображения съставът на ВКС намира, че решението на ОС-Варна не следва да се допуска до касационно обжалване.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО

ОПРЕДЕЛИ:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1869/10.12.2021г., поправено и допълнено с решение № 118/28.01.2022г., постановени по въззивно гр. дело № 1482/2021г. на Варненския окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: