О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5377

София, 24.11. 2025 година

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 12.11.2025 година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Владимир Йорданов

ЧЛЕНОВЕ: Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян

разгледа докладваното от съдия Йорданов

гр. дело № 2993 /2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 544 /09.05.2025 г. по в. гр. д. № 480 /2025 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Пловдивския РС № 111 /09.01.2025 (месецът на постановяване на решението е посочен погрешно 09.17.2025 г.) по гр. д. № 5938/ 2024 г., с което Районна прокуратура - Пловдив е осъдена да заплати на Б. И. Е. сумата 11 407.83 лева, представляващи сбор от неплатени в брутен размер трудови възнаграждения – разлика между дължимото възнаграждение в предвидения в ЗСВ минимален размер и действително платените суми за посочен период от време, както и сумата 1 775.14 лева сбор от обезщетения за забавено плащане (мораторна лихва) в брутен размер, върху всяка една от главниците помесечно, считано от 1 число на следващия месец, до датата на подаване на исковата молба - 01.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 01.04.2024 г., до окончателното плащане.

Ответникът по касационната жалба Б. И. Е. в писмен отговор оспорва наличието на наведените основания за допускане на касационно обжалване.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу въззивно решение по искове, за които не е предвидено ограничение за касационно обжалване и жалбата е редовна.

За мотивите на въззивния съд:

Въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства за релевантните за спора факти.

От правна страна е приел следното:

Пловдивският районен съд е приел, че искът е предявен срещу...