№ 50147 София, 28.09.2022 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември през две хиляди и двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛКА МАРЕВА ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

като разгледа докладваната от съдия Камелия Маринова молба по гр. д. № 4386 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

С определение № 121 от 28.03.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на решение № 504 от 17.05.2021 г., постановено по гр. д. № 2970 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е уважен предявения от Г. И. Х. против Н. К. Д. установителен иск за собственост на апартамент № 2 в [населено място], [улица], ет. 2, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *****, като решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на страната на ответника Н. К. Д.: ЧСИ № * Г. Д., Т. П. И. и „Арт Продакшън“ ЕООД, гр. София по касационните жалби на Н. К. Д., „Арт Продакшън“ ЕООД и Г. С. Д..

В определението по чл. 288 ГПК е прието, че е налице служебно приложимото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК с цел преценка дали не е очевидно неправилен извода на въззивния съд, че по силата на настъпилото прекратяване на изпълнителното производство по право, наложената върху процесния имот възбрана се смята заличена и макар възбраната формално не е била заличена – в противовес със задължението на съдебния изпълнител за служебното й вдигане, но предвид перемирането на делото и настъпилото му автоматично прекратяване на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тя не е имало какви права да брани и следва да се приеме,...