О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 50317

гр.София,27.09..2022г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Петкова гр. д.№ 4401/2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по касационна жалба на Е. И. В., чрез адв. Й. К., против решението на ОС Кюстендил № 260158/20.07.2021г. по гр. д.№ 533/2020г., с което е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от В. срещу Ц. АД иск по чл. 439 ГПК за установяване несъществуването на вземанията на банката по изпълнително дело № 20207430400008 по описа на ЧСИ Е. Х., с район на действие КОС, на обща стойност 16977,40 лева, и са присъдени разноски.

Касаторът твърди, че въззивният съд е определил момента, от който, при бездействие на взискателя, започва да тече нова погасителна давност за вземането – предмет на изпълнителния процес, в нарушение на чл. 50 ЗНА и чл. 130 ЗСВ и в противоречие с ТР № 2/26.06.2015г. по т. д.№ 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Обосновал е допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т.3 ГПК по въпросите: от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3/18.11.1980 г., извършена с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по Тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и прилага ли се последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането му; тече ли погасителна давност по време на висящ изпълнителен процес и от кога; за действието във времето на тълкувателните решения на ВКС и приложим ли е за определянето му чл. 50 ЗНА.

С касационната жалба е направено искане за спиране на делото на основание чл. 292 ГПК до произнасяне на...