Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 50388

гр. София, 26.09.2022г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Р. Б. Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година, съдия-докладчик АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

изслуша докладваното от съдията т. д. №884 по описа за 2022г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.83, ал.2 ГПК.

Съдът е сезиран с искане от частния жалбоподател „М. Г. АД със седалище [населено място], представляван от изп. директор К.К. за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса за обжалване с частна жалба на постановеното по настоящото дело определение №276/05.07.2022г. за оставяне без разглеждане на подадената от жалбоподателя частна касационна жалба срещу определение №648/03.03.2021г. по в. ч.гр. д. №3856/2020г. по описа на Апелативен съд - София. Молителят твърди, че няма достатъчно финансови средства заплащане на сумата 15.00 лева държавна такса, тъй като е във финансово затруднено състояние с оглед на икономическите последици от световната пандемия от Ковид-19.

Върховният касационен съд, състав на Първо търговско отделение, като разгледа молбата намира следното:

Производството по ч. т.д. №884/2022г. по описа на ВКС, І т. о. е образувано по частни касационни жалби от „Бардгруп“ ЕООД, [населено място] и от „М. Г. АД, [населено място] срещу определение №648/03.03.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3856/2020г. на Апелативен съд– София, с което е потвърдено определение от 09.06.2020г. по т. д. №70/2019г. по описа на Софийски градски съд за оставяне без уважение искането на „Бардгруп“ ЕООД на основание чл.225 ГПК за допускане на главното му встъпване в производството, образувано по искове, предявени по реда на чл.422 ГПК от „УниК. Ф. ЕАД срещу „М. Г. АД.

С определение №1842/13.07.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3856/2020г. на Апелативен съд– София, потвърдено с определение №60470/15.12.2021г. по ч. т.д. №2269/2021г. по описа на ВКС, ІІ т. о., е оставено без уважение искането на „М. Г. АД за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева за обжалване на постановеното по делото определение №648/03.03.2021г., като жалбоподателят е внесъл дължимата държавна такса в допълнително дадения му срок. Със същото определение №60470/15.12.2021г. ВКС, ІІ т. о. оставя без уважение искането на „М. Г. АД за освобождаване от държавна такса в размер на 15 лева за обжалване на определението по чл.83, ал.2 ГПК, постановено от Апелативен съд - София и осъжда дружеството да заплати по сметка на ВКС дължимата държавна такса. Съдът излага подробни мотиви, че искането за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК, направено от дружеството - жалбоподател е допустимо, но с оглед конкретните обстоятелства /предмета на защита, интереса на молителя, сложността на производството и възможността на жалбоподателя за ефективна защита при съобразяване на правноорганизационната му форма и на размера на дължимата такса/ е неоснователно.

С определение №276/05.07.2022г., постановено по ч. т.д. №884/2022г. по описа на ВКС, І т. о., е оставена без разглеждане като недопустима касационната жалба на „М. Г. АД, [населено място] срещу определение №648/03.03.2021г., постановено по в. ч.гр. д. №3856/2020г. на Апелативен съд– София.

Срещу така постановеното определение е подадена частна жалба вх.№6708/09.08.2022г. от „М. Г. АД, която е оставена без движение с указания за внасяне на 15 лева държавна такса по сметка на ВКС. В срока за изпълнение на указанията жалбоподателят „М. Г. АД отново прави искане за освобождаване от държавна такса по реда на чл.83, ал.2 ГПК поради финансови затруднения поради икономическите последици от пандемията от Ковид-19, без да сочи конкретни факти и обстоятелства.

Настоящият съдебен състав на ВКС констатира, че предходните произнасяния на съда са по искания на „М. Г. АД по чл.83, ал.2 ГПК за освобождаване от държавна такса по други частни жалби /въззивни частни жалби и касационна частна жалба/, поради което молбата за освобождаване от държавна такса за производството по частна жалба вх.№6708/09.08.2022г. е допустима.

В трайната си практика, съобразена с практиката на СЕС /Определение от 13.06.2012г. по дело С–156/12 GREP/FreistatBayern/, ВКС приема, че принципът на ефективна правна защита, закрепен в член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, може да обхваща правото на освобождаване от заплащане на разноските във връзка с производството и/или на разноските за адвокатска помощ в производството по такава жалба. Националният съд следва да провери дали условията за предоставяне на такава помощ представляват ограничение на правото на достъп до съдилищата, което накърнява самата същност на това право, дали са насочени към постигането на легитимна цел и дали съществува разумно съотношение на пропорционалност между използваните средства и поставената цел. В рамките на преценката си националният съд може да вземе предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, сложността на приложимото право и производство и възможността му ефективно да защитава позицията си по делото. За да прецени пропорционалността, националният съд може също да вземе под внимание размера на разноските във връзка с производството, които трябва да се платят предварително, и дали те представляват непреодолимо препятствие пред достъпа до правосъдие, предвид положението на страните, например правно-организационната форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, както и финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата /определение №763 от 23.12.2019г., т. д. №2288/2019г., определение №285 от 05.07.2022г., ч. т.д. №1348/2022г., определение №329 от 18.07.2022г., ч. т.д. №1051/2022г. и др./.

Настоящият състав на ВКС намира, че заплащането на държавна такса в размер от 15 лева /най-ниският размер на държавна такса за производство по ГПК/ от жалбоподателя - акционерно търговско дружество, по отношение на което няма открито производство по несъстоятелност, не съставлява непреодолимо препятствие за гарантираното от ЕСПЧ и ХОПЕС право на достъп до съд. Молителят „М. Г. АД е търговец, който не е в производство по несъстоятелност, нито има доказателства да е с прекратена търговска дейност, а твърденията му за финансови затруднения да заплати дължимата такса поради икономическите последици от пандемията от Ковид 19, не са подкрепени с никакви доказателства. Частният жалбоподател не твърди, че физическите лица - акционери не могат да осигурят средства за заплащане на държавната такса в размер от 15 лева.

Воден от горното, настоящият състав на ВКС намира искането за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса за частна жалба в размер от 15 лева за неоснователно.

Предвид изложеното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на основание чл. 83, ал.2 ГПК от „М. Г. АД, със седалище [населено място], представлявано от изп. директор К.К. за освобождаване от задължението за плащане на държавна такса в размер на 15 лева за обжалване с частна жалба на определение №276/05.07.2022г., ч. т.д. №884/2022г.,ВКС, І т. о.

Разпореждането може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок пред друг състав на ВКС.

СЪДИЯ: