№ 50191 София, 26.09.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Р. Б. гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: Камелия Маринова

Членове: Веселка Марева

Емилия Донкова

като изслуша докладваното от съдията Донкова ч. гр. д. № 2917/2022 г., и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК.

С определение № 1812 от 12.07.2022 г. по в. гр. д. № 815/2022 г. Софийският апелативен съд, е отхвърлено искането на А. А. В. и Т. Н. В. за допускане на обезпечение на обективно съединени искове с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС и чл. 59 ЗЗД, предявени от молителите срещу Е. Л. Ч. и Т. Ч. за заплащане на извършени подобрения в периода 01.07.2015 г. – 10.04.2017 г. в УПИ * в кв. 70 по плана на в. з. Б., имот с идентификатор *** по кадастралната карта и сграда с идентификатор ****, в размер на сумата 158 667 лв., за заплащане на сумата 1 900 лв. – разноски за запазване на имота и сумата 136 лв. – заплатени данъци, заедно със законната лихва върху главниците, чрез спиране на изпълнението по изп. д. № 20228380403576 по описа на ЧСИ М. Б. до приключване на въззивното производство.

Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от А. А. В. и Т. Н. В., чрез пълномощника им адв. А. П., с искане да бъде отменено като неправилно. В жалбата се твърди, че са налице предпоставките за допускане на обезпечение.

Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:

С решение № 266830/06.12.2021 г. по гр. д. № 8076/2017 г. на Софийски градски съд Е. и Т. Ч. са осъдени да заплатят на А. и Т. В. следните суми: сумата 158 667 лв. – извършени подобрения в имотите, сумата 1 900 лв. – разноски за запазването им и сумата 136 лв. – заплатени данъци.

Решението е предмет на въззивно обжалване от Е. и Т. Ч. С молба от 06.07.2022 г. частните жалбоподатели в настоящото производство и ответници по въззивната жалба са поискали допускане на обезпечение.

С решение № 34/21.04.2017 г. по гр. д. № 3066/2016 г. на ВКС, второ г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК е отменено постановление за възлагане от 27.04.2015 г. по изп. д. № 20147810400196 по описа на ЧСИ Г. Д., с което на А. В. са възложени недвижими имоти, находящи се в [населено място], в които се твърди, че са извършени претендираните полезни разноски. С определение № 84/22.05.2017 г. по молба на Е. и Т. Ч.е издаден обратен изпълнителен лист за връщане на недвижимите имоти, предмет на отмененото постановление за възлагане.

Изпълнителното производство, чието спиране се иска, е образувано по молба на взискателите Е. и Т. Ч. въз основа на издадения обратен изпълнителен лист.

Определението, предмет на частната жалба, е постановено по молба с правно основание чл. 389 ГПК на ищците в първоинстанционното производство и ответници по въззивна жалба в образуваното въззивно производство. Изложени са съображения, че исканата обезпечителна мярка не е обвързана с претендирано право на задържане, поради което липсва обезпечителна нужда и обезпечителната мярка е неподходяща.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

При произнасяне по постъпило искане за обезпечение по реда на чл. 389, респ. чл. 390 ГПК, съдът следва да прецени дали предявеният иск е допустим и вероятно основателен, налице ли е обезпечителна нужда /т. е, ще бъде ли възможно предявилото иска лице да реализира правата си по постановеното в исковото производство съдебно решение, ако не бъде допуснато исканото обезпечение на иска/, както и дали исканата обезпечителна мярка е подходяща. За да бъде допуснато обезпечението, поисканата обезпечителна мярка следва да бъде подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право, недопустимо е да засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица, нито правните последици от налагането й да съвпадат с правните последици на решението, което ще бъде постановено по съществото на спора.

Обезпечителна нужда, с оглед предявените искове, не е налице, тъй като въводът в имота на собственика не застрашава, нито затруднява евентуалните права на ищците по исковете им, които са за парични вземания.

Предмет на обезпечаване по реда на чл. 389, респ. чл. 390 ГПК е претенцията за присъждане стойността на извършените полезни разноски в имотите, предмет на отмененото възлагателно постановление, с оглед на което следва да бъде извършена преценката дали и доколко исканата обезпечителна мярка е подходяща.

Поисканата обезпечителна мярка не е обвързана с претендирано право на задържане, с каквато възможност ищците не са и разполагали, тъй като липсва предявена ревандикация от собственика. Обезпечителната мярка обаче не е подходяща, тъй като засяга правната сфера на ответниците неоправдано. В настоящия случай ищците – частни жалбоподатели са предявили претенции за заплащане на парични суми, представляващи стойността на извършени от тях подобрения и обезщетение за неоснователно обогатяване, поради което и исканата обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по въвода във владение на Е. и Т. Ч. в процесните имоти, е неподходяща и неоправдано ограничава правото на собственика.

В обобщение, следва да се приеме, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1812 от 12.07.2022 г., постановено по в. гр. д. № 815/2022 г. по описа на Софийския апелативен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: