- 8 -

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654

гр. София, 19.08.2022 година.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 06.04.2022 (шести април две хиляди и двадесет и втора) година в състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове: Владимир Йорданов

Димитър Димитров

като разгледа докладваното от съдията Д. Д. гражданско дело № 4496 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 17 795/09.09.2021 година, подадена от „Енерго-П. П. АД [населено място], против решение № 1359/02.08.2021 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1301/2021 година.

С обжалваното въззивно решение съставът на Окръжен съд Варна е потвърдил първоинстанционното решение № 1715/27.03.2020 година на Районен съд Варна, ХLІХ състав, постановено по гр. д. № 19 017/2019 година, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено, че А. Р. И. не дължи на „Енерго-П. П. АД [населено място] сумата от 8017.27 лева, представляваща стойността на служебно допълнително начислена електроенергия по фактура от 22.10.2019 година за периода 19.12.2017 година-18.12.2018 година, общо за 365 дни, за електроснабден обект в [населено място],[жк], вх. „Д“, ет. 1, ап. 14, с клиентски № [№] и абонатен № [№].

В подадената от „Енерго-П. П. АД [населено място] касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният от А. Р. И. против дружеството отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК за недължимост на горепосочената сума да бъде отхвърлен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Енерго-П. П. АД [населено място] твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Ответницата по касационната жалба А. Р. И. е подала отговор с вх. № 22 076/01.11.2021 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 1359/02.08.2021 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1301/2021 година и такова не трябва да се допуска, а ако се допусне жалбата се оспорва като неоснователна като е направено искане за оставянето й без уважение и за потвърждаване на оспорваното с нея решение.

„Енерго-П. П. АД [населено място] е било уведомено за обжалваното решение на 10.08.2021 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 17 795/09.09.2021 година.. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

Съставът на Окръжен съд Варна е изложил съображения, че страните по делото били в продажбено правоотношение, по силата на което „Енерго-П. П. АД [населено място] продавало на А. Р. И. електрическа енергия, срещу задължението й да заплати определена цена. На 18.12.2018 година служители на „Електроразпределение Север” АД [населено място] извършили проверка на СТИ фабричен № 1115031400583421 на обект на И., находящ се в [населено място],[жк], вх. „Д“, ет. 1, ап. 14. Електромерът бил демонтиран, пломбиран с пломба № 507265 и изпратен за проверка в БИМ при показания 004808 kWh–нощна тарифа (Т1) и 010707 kWh-дневна тарифа (Т2), както и 041868 kWh в тарифа 1.8.3. Тези обстоятелства били обективирани в констативен протокол № 1202554/18.12.2018 година, който е подписан от служителите в присъствието на двама свидетели. От констативен протокол № 2419/16.10.2019 година на Българския институт по метрология се установявало, че при софтуерно четене била установена намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер Caratdigitron M02 трябвало да се състои от две тарифи нощна (Т1) и дневна (Т2), като действително потребената енергия се разпределяла и във невизуализираната тарифа ТЗ, в която имало показания в размер на 041868.6 kWh. Посочено било, че електромерът съответствал на метрологичните характеристики и отговарял на изискванията за точност при измерването на електрическа енергия, но не съответствал на техническите характеристики. На основание извършената проверка „Електроразпределение Север” АД [населено място] било изготвило становище за начисляване на електрическа енергия от 21.10.2019 година, от което се установявало, че била начислена общо 41868 kWh енергия за периода 19.12.2017 година-18.12.2018 година. Стойността на така посочената електроенергия била изчислена и посочена във фактура № [№]/22.10.2019 година и възлизала на 8 017.27 лева. Съгласно протокол за монтаж № 1132003/16.06.2014 година, процесният електромер бил монтиран на адреса на потребителя, като в протокола били посочени нулеви показания в регистрите за дневна и нощна тарифи-Т 1.8.1 и Т 1.8.2. В протокола не били посочени показанията на останалите регистри (тарифи) на електромера. От заключението на допуснатата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, се установявало, че СТИ било в метрологична годност. Вещото лице било посочило, че извършеното неправомерно претарифиране било с цел неотчитане в пълен обем на електроенергията по двата видими регистъра на електромера, като отчетената енергия в регистър 1.8.3 били отчетена от процесния СТИ. Натрупаните показания в скритата тарифа можели да бъдат нанесени там само след човешка намеса. В съдебно заседание вещото лице посочило, че не можело да се посочи първоначалният момент, от който било започнало натрупването на показания в скритата тарифа, защото електромерът не бил с дистанционен отчет. От заключението на допусната и изслушана пред въззивната инстанция комплексна съдебно-техническа експертиза следвало, че процесният електромер бил метрологично годен към момента на проверката. Според вещите, електроенергията натрупана в регистър 1.8.3 била преминала през процесния електромер и била потребена чрез инсталацията на процесния обект. Вещото лице електроинженер било посочило, че извършената калкулация на процесната електроенергия била аритметично точна. Вещите лица били установили, че първоначалната параметризация на електромера се извършвала от завода производител, като за СТИ не било установено отварянето му. В заключението било посочено, че било възможно софтуерното въздействие да е било извършено в периода от 16.06.2014 година до 18.12.2018 година, като вещите лица допускали предположението, че целта на тази неправомерна софтуерна намеса била да се потребява електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран регистър, и която да остане неотчетена и неинкасирана. В констативната част от заключението вещите лица били установили, че процесният електромер бил натрупвал потребената енергия в регистър 3 за часовете от 00.00 часа до 07.30 часа и от 16.00 часа до 00.00 часа, като за дните събота и неделя бил натрупвал денонощно енергията само в скрития регистър. В съдебно заседание вещите лица били уточнили, че е възможно електромерът да отчита по тарифа 3, без да има натрупани показания в тарифа 1 и 2, ако веднага след излизане от завода СТИ бъде претарифирано.

Според съставът на Окръжен съд Варна анализът на доказателствата по делото не давал основание да се направи извод, че начисленото количество електрическа енергия, макар и преминало през конкретния електромер, било действително доставено от „Енерго-П. П. АД [населено място] и потребено в обекта на А. Р. И. в процесния период. По делото не било установено, че при монтажа на електромера на обекта на И. на дата 16.06.2014 година, регистър 1.8.3 бил с нулеви показания, поради което и не можело да бъде обоснован категоричен извод, че констатираното при метрологичната проверка количество електрическа енергия в неактивирани за търговски отчет регистри било действително доставена от доставчика и потребена в обекта на абоната, а не в по-ранен момент, преди дата на монтажа на средството за търговско измерване. Както се изяснило от заключението комплексната съдебно-техническа експертиза, а и от първоначалната такава, не можело да се установи кога точно било извършено претарифирането на електромера, както и от кога било започнало да се отчита количество електрическа енергия в невизуализирания регистър. Във връзка с това вещите лица били посочили, че било възможно софтуерното въздействие да е било извършено в периода от 16.06.2014 година до 18.12.2018 година, като допускали предположението, че целта на тази неправомерна софтуерна намеса била да се потребява електроенергия, която да се натрупва в невизуализиран регистър, и която да останела неотчетена и неинкасирана. От така посочения отговор на въпроса от кога било започнало отчитането на електрическа енергия в невизуализирания регистър, респективно кога било осъществено неправомерното вмешателство, не можело с категоричност да се приеме, че това било след датата на монтажа на електромера на адреса на потребление. Макар на лист 5-ти от заключението вещите лица да били посочили, че датата на последна параметризация на процесното СТИ била 29.01.2016 година същите били установили, че тази дата не можела да бъде кредитирана като достоверна, доколкото същата можела да бъде ръчно зададена, като произволно можела да бъде избрана всяка дата, доколкото електромерът не бил свързан със световното време и получавал дата от устройството, чрез което бивал параметризиран. От друга страна от заключението по комплексната съдебно-техническа експертиза се установявало, че било напълно технически възможно да бъде зададена настройка на електромера, съгласно която същият да отчита преминалата през него електроенергия само и единствено в невизуализиран регистър, каквато настройка и действително била въведена в случая, като СТИ отчитало енергията през събота и неделя само в регистър 1.8.3. От така установеното следвал извода, че било възможно електромерът да бил настроен да отчита само в скритите регистри, като било възможно тази настройка да била съществувала включително от момент, предхождащ датата на монтажа. В тази смисъл било и уточнението, че било възможно след като излезе от завода производител, СТИ веднага да бъде настроено да отчита преминалата електрическа енергия през него само в невизуализирани регистри. Затова въззивният съдебен състав не кредитирал заключението в частта, в която вещите лица били посочили, че макар да не можело да се установи с точност, то следвало да се допусне, че неправомерното въздействие било осъществено след датата на монтажа на електромера на процесния обект. При така установените технически характеристики на конкретното СТИ, не можело да се приеме със сигурност, че начислената електроенергия в регистър 1.8.3 била преминало през него след датата на монтажа му на адреса на потребление на А. Р. И.. Това обстоятелство не можело да се установи и от протокола за монтаж на СТИ, в който били посочени показанията само на визуализираните тарифи-дневна и нощна. Недопустимо било съдът да разреши спора между страните на база на предположението, че процесното количество електроенергия енергия било преминало през СТИ след датата на монтажа му на адреса на потребление, тъй като по делото следвало в условията на пълно и главно доказване да бъде установен фактът на доставка и потребяване на спорното количество енергия, като това доказване следва да бъде проведено от „Енерго-П. П. АД [населено място]. Без наличието на конкретни данни за показанията на електромера по всички регистри при неговия монтаж (например в протокола за монтаж от служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място] или в протокола от първоначалната метрологична проверка, извършена преди пускането на електромера в експлоатация, респ. преди монтирането му на обекта) подобен извод бил необоснован. По делото липсвали безспорни доказателства, от които да се установяло при условията на пълно доказване, какви са били показанията на електромера по отчетния регистър 1.8.3 при монтажа му, а очевидно било възможно да бъдат изчетени показанията на всички тарифи на СТИ, преди същото да бъде монтирано, с оглед възможността в последващ момент показанията на тези т. нар. „скрити“ или неактивирани за търговски отчет регистри да бъдат „прочетени“ от служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място]. Точно така били процедирали служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място] при подмяната на процесния електромер, като в протокола от 18.12.2018 година при замяна на СТИ с ново, били установили показанията по всички тарифи на подменения електромер, след което били монтирали нов, за който вече били попълнили показанията на всички тарифи в протокола. При това положение оставал неизяснен въпросът защо всички тарифи и показанията по тях не са посочени в протокола от 2014 година, което обстоятелство в още по-голяма степен засилвало съмнението в това, дали и при монтирането на процесния електромер, същият е бил с нулеви показатели във всички тарифи, при положение че служителите на „Електроразпределение Север” АД [населено място] го били монтирали, но не били посочили показанията на тарифа 1.8.3. За да възникне задължението на купувача да плати цената на получената от него вещ, то доставчикът следвало да докаже, че бил доставил действително вещта, стоката или услугата. От значение за решаване на спора в случая било и да се докаже периода, в който се претендирало, че била доставена електроенергията. Същият имал обуславящо значение относно размера на претенцията, тъй като без да било доказан той, не можело да се изчисли стойността на електрическата енергията, която съгласно решения на КЕВР, бивала променяна ежегодно.

С оглед на горепосочените мотиви на Окръжен съд Варна при постановяване на обжалваното решение, в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК „Енерго-П. П. АД [населено място] е поставило правните въпроси за това може ли въззивният съд да приеме за недоказани факти от значение по делото, които първоинстанционният съд не е посочил, като нуждаещи се от доказване, без да изготви нов доклад; за това допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; за това може ли пълното доказване да се осъществява чрез всички допустими от ГПК доказателствени средства; за това следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й и за това длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила. За всички въпроси се излагат твърдения, че са разрешени в противоречие с установената практика, поради което е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване. По отношение на първия от въпросите в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са посочени четири решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК и е направено позоваване и на т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 година, постановено по тълк. д. № 1/2013 година на ОСГТК на ВКС, а по отношение на втория се сочат пет такива решения. Искането за допускане на касационното обжалване по третия от въпросите е мотивирано, чрез посочване на две решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 от ГПК, а по четвъртия, чрез посочването на пет такива решения. За последния пети въпрос се твърди противоречие между въззивното решение и т. 12 от ТР № 1/17.07.2001 година, постановено по тълк. д. № 1/2000 година на ОСГК на ВКС и ТР № 2/02.07.2004 година, постановено по тълк. д. № 2/2004 година на ОСГТК на ВКС.

Така поставените от „Енерго-П. П. АД [населено място], в изложението му по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, правни въпроси са включени в предмета на делото и въззивното решение трябва да се допусне до касационно обжалване за проверка на даденото им от въззивния съд разрешение с разрешението им в посочените решения на ВКС, поради което са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване на въззивното решение по тези два въпроса на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Предвид на изложеното са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 1359/29.07.2021 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1301/2021 година по подадената против него от „Енерго-П. П. АД [населено място], касационна жалба с вх. № 17 795/09.09.2021 година и такова трябва да се допусне.

На „Енерго-П. П. АД [населено място] трябва да бъде даден едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 160.35 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му се укаже, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1359/02.08.2021 година на Окръжен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 1301/2021 година.

ДАВА на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД [населено място], В. Т. Г, [улица] едноседмичен срок от съобщението, в който да внесе държавна такса в размер на по 160.35 лева по сметка на ВКС и да представи доказателства за това като му УКАЗВА, че ако не направи това в определения срок подадената от него касационна жалба ще бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство ще бъде прекратено.

Делото да се докладва след внасянето на определената държавна такса или след изтичането на определения за това срок.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:

Членове: 1.