ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5371

Гр. София, 24.11.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ИВО ДАЧЕВ

като разгледа докладваното от съдията Дачев гр. д. № 2179 по описа за 2025 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Прокуратурата на Република България срещу въззивно решение № 118 от 25.03.2025 г., постановено по в. гр. дело № 105/2025 г. на Окръжен съд - Плевен, с което, след частична отмяна на първоинстанционното решение № 998/16.07.2024 г. по гр. дело № 1622/2024 г. на Районен съд - Плевен, Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на В. В. А. сумата 2000 лв. като обезщетение за неимуществените вреди, причинени от задържането му за срок от 72 часа с прокурорско постановление по пр. пр. № 4053/2021 г. по описа на Плевенската районна прокуратура, както и за повдигнатото на 16.09.2021 г. обвинение в извършване на престъпление по чл. 316 вр. чл. 308 НК, прекратено с прокурорско постановление от 01.08.2022 г. поради това, че деянието не е престъпление, ведно със законната лихва от 01.08.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Със същия въззивен акт е потвърдено първоинстанцинното решение в останалата му част, с която искът на А. срещу Прокуратурата за разликата до предявения размер от 10 000 лв. е бил отхвърлен, като неоснователен.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.3 ГПК.

Насрещната страна В. В. А. не ангажира становище по касационната жалба.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба на Прокуратурата на Република България за допускане на касационно...