Върховният административен съд на Р. Б. - Петчленен състав - II колегия, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди и двадесет и трета година в състав: Председател: Г. С. Членове: П. Н. К. А. Х. Б. Р. Й. при секретар С. П. и с участието на прокурора изслуша докладваното от съдията Р. Й. по административно дело № 9372 / 2022 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано по подадено искане на И. Д. за отмяна на определение № 38/02.02.2021 г. по адм. дело № 20/2021 г. на Административен съд В. Т. оставено в сила с определение № 4327/05.04.2021 г. по адм. дело № 2960/2021 г. на Върховния административен съд (ВАС).

Искателят счита, че са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК, защото с атакуваното от него определение е оставена без разглеждане жалбата му срещу заповед № 136/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ (Многопрофилна областна болница за активно лечение) Д-р С. Ч. АД и производството по делото е прекратено. Заявява, че тази заповед е издадена на основание заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на Регионалната здравна инспекция (РЗИ) - В. Т. която впоследствие е била отменена с решение № 267/23.07.2021 г. по адм. дело № 83/2021 г. на Административен съд В. Т. оставено в сила с решение № 5679/10.06.2022 г. по адм. дело № 12214/2021 г. на ВАС. Счита това съдебно решение за ново обстоятелство (ново доказателство), което не е могло да му бъде известно, защото не е съществувало, а освен това атакуваното сега определение е постановено въз основа на акт на държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен по установения законов ред заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - В. Т. Иска от съда да отмени влязлото в сила определение и да върне делото за разглеждане от друг състав. Не претендира разноски.

Ответникът изпълнителен директор на МОБАЛ Д-р С. Ч. АД, подава писмено възражение в което счита искането за недопустимо, като подадено след сроковете по чл.240 АПК. Намира го и за неоснователно без да излага аргументи в тази насока. Не претендира разноски.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК, за недопустимо предвид следното:

На посоченото основание актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната.

Съгласно чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК искането се подава в тримесечен срок от деня, в който на подателя му е могло да стане известно новото обстоятелство или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство в случаите по чл. 239, т. 1, но не по-късно от една година от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска.

В случая актът, чиято отмяна се иска - определение № 38/02.02.2021 г. по адм. дело № 20/2021 г. на Административен съд В. Т. е влязъл в сила с постановяването на акта за потвърждаването му определение № 4327/05.04.2021 г. по адм. дело № 2960/2021 г. на ВАС, т. е. на 05.04.2021 г. Едногодишният срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК е изтекъл на 05.04.2022 г. Искането за отмяна е подадено на 09.09.2022 г. и се явява просрочено независимо, че е подадено в тримесечния срок по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК, тъй като тримесечният срок, считано от 10.06.2022 г., когато е влязло в сила решение № 267/23.07.2021 г. по адм. дело № 83/2021 г. на Административен съд В. Т. се поглъща от едногодишния срок.

Поради изложеното искането за отмяна на определение № 38/02.02.2021 г. по адм. дело № 20/2021 г. на Административен съд В. Т. на основание чл. 239, т. 1 АПК, следва да се остави без разглеждане, а производството по делото в тази част да се прекрати.

Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира искането за отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК за допустимо, като изхождащо от надлежна страна, в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК, съгласно който то се подава в тримесечен срок от деня на узнаване на решението или на акта за отмяна, но не по-късно от една година от влизането на решението или на акта за отмяна в сила в случаите по чл. 239, т. 3. Актът за отмяна на заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - В. Т. решение № 267/23.07.2021 г. по адм. дело № 83/2021 г. на Административен съд В. Т. е влязъл в сила на 10.06.2022 г., а искането за отмяна е подадено на 09.09.2022 г. и е в срока по чл. 240, ал. 1, т. 3 АПК.

Разгледано по същество искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК е неоснователно.

Съгласно тази норма актът подлежи на отмяна, когато е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен.

Процесното определение № 38/02.02.2021 г. по адм. дело № 20/2021 г. на Административен съд В. Т. както и оставящото го в сила определение № 4327/05.04.2021 г. по адм. дело № 2960/2021 г. на ВАС, не е основано на отменената впоследствие заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - В. Т. Със съдебния акт е прието, че заповед № 136/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ Д-р С. Ч. АД носи характеристиките на вътрешно-организационен акт и издателят й не е административен орган по смисъла на 1, т. 1 АПК, поради което тя не подлежи на съдебен контрол. Освен това заповедта, заради пропускането на сроковете за обжалване, е била атакувана с искане за прогласяване на нищожност, но тя не страда от такъв тежък порок.

Следователно Административен съд В. Т. и тричленният състав на ВАС не са основали при произнасянето си на отменената впоследствие заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - В. Т. както изисква чл. 239, т. 3 АПК.

Съдебните състави не са се и позовали на отменената заповед на директора на РЗИ - В. Т. която заповед е посочена в заповед № 136/12.06.2020 г. на изпълнителния директор на МОБАЛ Д-р С. Ч. АД, предмет на адм. дело № 20/2021 г. Те са извършили преценка за характера на оспорвания акт предмет на жалбата приемайки, че същият не е административен такъв и не подлежи на съдебен контрол. Това означава, че съдебното определение чиято отмяна се иска не е основано на акт на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Административен съд В. Т. се произнесъл единствено по допустимостта на жалбата и не е разгледал спора по същество. В случая само при разглеждане по същество, т. е. при допустима жалба, може да се преценява дали актът правилно е издаден в изпълнение на заповед № РД-01-50/20.03.2020 г. на директора на РЗИ - В. Т. съответно в производството по отмяна на основание чл. 239, т. 3 АПК, дали отмяната на тази заповед може да има за последица отмяна на влезлия в сила съдебен акт. (Така и решение № 2435 от 07.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9373/2022 г., 5-членен с-в).

С оглед тези констатации искането за отмяна по чл. 239, т. 3 АПК се явява неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено.

Водим от това Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на И. Д. за отмяна на определение № 38/02.02.2021 г. по адм. дело № 20/2021 г. на Административен съд В. Т. на основание чл. 239, т. 1 АПК и

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 9372/2022 г. на Върховния административен съд, В ТАЗИ ЧАСТ.

ОТХВЪРЛЯ искането на И. Д. за отмяна на определение № 38/02.02.2021 г. по адм. дело № 20/2021 г. на Административен съд В. Т. на основание чл. 239, т. 3 АПК.

Решението не подлежи на обжалване и отмяна съгласно чл. 244 ал. 3 АПК.

Вярно с оригинала,

Председател:

/п/ ГАЛИНА СОЛАКОВА

секретар:

Членове:

/п/ ПАВЛИНА НАЙДЕНОВА

/п/ КАЛИНА АРНАУДОВА

/п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН

/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ